Според анализ на Библиотеката на Камарата на общините на Великобритани най-богатото малцинство от населението е на път да овладее две трети от световното богатство до 2030 година. Авторите на изследването предупреждават световните лидери, че това продължаващо трупане на богатство на върха ще доведе до нарастващо недоверие и гняв през следващото десетилетие, освен ако не се предприемат действия за възстановяване на баланса.
Тревожната прогноза показва, че ако тенденциите, наблюдавани след финансовата катастрофа през 2008 г. продължат по същия начин, то най-богатият 1% ще притежава 64% от световното богатство до 2030 г. Анализът измерва стойността на активите на топ богаташите и разкрива, че дори и да се случи нова финансова криза, то най-богатият 1% пак ще контролира над 50% от световните богатства.
От 2008 г. насам богатството на най-богатия 1% нараства средно с 6 процента годишно – много по-бързо от растежа с 3% на богатството на останалите 99% от световното население. Ако това продължи, най-богатият 1% ще разполага с общи активи на стойност 305 трилиона долара, спрямо около 140 трилиона долара днес.
Анализаторите смятат, че богатството е концентрирано на върха поради увеличаващото се неравенство на доходите, по-високите спестявания на богатите и натрупването на активи. Богатите са инвестирали и голямо количество капитал в предприятия, акции и други финансови активи, които ги облагодетелстват непропорционално.
Ново социологическо проучване, изготвено от Opinium показва, че гласоподавателите възприемат нарастващото влияние на свръх богатите като тревожен фактор. Запитани кой ще има по-голяма власт през 2030 година – националните правителства или свръх богатите, 34% от анкетираните посочват вторите, а едва 28% смятат, че това ще са правителствата. Като знак за намаляващото доверие сред гласоподавателите е отчетено и това, че 41% от запитаните са заявили, че се страхуват, че неравното разпределение на богатството ще доведе до повишаване на корупцията, а 43% твърдят, че „супер-богатите влияят по нечестен начин на правителствената политика“.
Изследването е поръчано от бившия министър на труда Лиъм Бърн като част от инициатива, включваща депутати, академици, бизнес лидери, синдикати и лидери на гражданското общество, фокусирани върху разрешаването на проблема.
Актьорът Майкъл Шийн, който води кампания срещу високите лихви, също подкрепя призивите за ребалансиране на глобалното неравенство.
Надеждата е да се създаде група за натиск на глобално ниво до ноември, когато лидерите на страните от Г-20 ще се съберат за ежегодната си среща на високо равнище в Буенос Айрес. Бърн, който организира първата глобална парламентарна конференция на ОИСР за приобщаващия растеж, заяви, че вярва, че сега глобалното неравенство се намира „на повратна точка“.
„Ако не предприемем стъпки за пренаписване на правилата по които функционират нашите икономики, ние осъждаме себе си на бъдеще, което ще остане несправедливо завинаги“, заявява Бърн.
„Това е морално лошо и икономически катастрофално, а ние рискуваме нова експлозия на нестабилност, корупция и бедност“, допълва Бърн.
Притеснението относно натрупването на такова богатство в толкова малко ръце е намерило отзвук в целия политически спектър.
„Докато човечеството никога не е виждало подобно неравенство в доходите, също е вярно, че човечеството никога не е имало и такова бързо нарастване на жизнения стандарт. Навсякъде по света милиарди хора се издигат от бедността с темп, който никога досега не е виждал. Но извънредната концентрация на глобалното богатство днес – подхранвана от темповете на технологичните иновации и глобализацията – поставя сериозни предизвикателства“, заявява Джордж Фрийман, депутат на Консерваторите и бивш шеф на политическия съвет на министър-председателя. „Ако системата на капиталистическата либерална демокрация, която триумфира на запад, иска да премине успешно големия тест на глобализацията – както и щурма на радикалния ислям и собствените вътрешни напрежения, породени от строгите икономии – ние имаме нужда от ново мислене за начините, по които да насърчим възможностите, споделената собственост и филантропията. Трябва да действаме бързо“, допълва консерваторът.
Групата изисква действия, които включват подобряване на производителността, което да гарантира нарастване на заплатите, и реформиране на капиталовите пазари, за да се насърчи по-голямо равенство.
Професорът по география в Университета в Оксфорд Дани Дорлинг коментира, че сценарият, според който свръх богатите ще натрупат още повече богатство до 2030 г. изглежда реалистичен. „Дори ако доходите на най-богатите хора в света спрат да се покачват драстично в бъдеще, богатството им ще продължи да расте за известно време. Последният връх на неравенството в доходите беше през 1913 година. Днес отново сме близо до това състояние, и дори ако намалим неравенството, то ще продължи да нараства поне още едно или две десетилетия“, заявява професорът.
About The Author
