За пета година на 21 март се отбелязва Международния ден на горите, обявен от ООН с цел да повиши осъзнатостта относно важността на горите и дърветата извън тях. Интересното е, че резолюцията на Общото събрание на глобалната организация е приета на 21 декември 2012 г., когато мнозина, на шега или сериозно, очакваха края на света.
Резолюцията също така приканва държавите да насърчат или организират “конкретни дейности”, свързани с горите и дърветата, като например кампании за засаждане. Българската държава в лицето на МОСВ, МЗХГ не планират никакви прояви във връзка с деня, а Изпълнителната агенция по горите само информира, че честванията тази година се провеждат под мотото “Гори и устойчиви градове“.
Същевременно, ден по-късно, на 22 март от 11:30 пред МЗХГ ще се проведе 14-тият протест в защита на Национален парк “Пирин”. По това време ще бъде първото заседание на Националния съвет по горите към министъра на земеделието, който ще разгледа и предложението на екологични организации за забрана на износа на дърва за огрев, добивани от държавни гори.
Въпреки усилената сеч в последните години, площта на горите в България се увеличава с 2.5% от територията на страната между 2012 и 2015 г., достигайки 44.7%. Това е над средното ниво от 41.9% за ЕС. Най-голям дял се пада на горите във Финландия (71%), Швеция (67%) и Словения (63%), а най-малък в Дания (16%), Малта (12%) и Нидерландия (8%). Малта е и една от малкото страни в общността, в която площта на горите намалява в последните години.
Страната ни разполага с почти 50 хил. кв. км гори, което е приблизително 2.8% от всички гори в ЕС. По-големият дял на горите у нас се дължи на два предимно планински региона – Югозападен с 61.2% гори и Южен Централен с 55.1%. Най-обезлесен е Североизточният регион с 30.5% гори.
Една от най-важните роли на горите в контекста на глобалните климатични промени е да спомагат за намалението на емисиите на парникови газове. Дърветата в ЕС абсорбират 417 млн. тона въглероден диоксид годишно, което е 9% от всички емисии. Лидери по този показател отново са Швеция (84% от емисиите) и Финландия (60%), следвани от Литва (44%) и Словения (35%).
Българската икономика отделя 62 млн. тона парникови газове през 2015 г., докато горите ни абсорбират 6 млн. т от тях, което отново е малко над средното за ЕС ниво. Горите в градовете и околностите им също допринасят за по-доброто качество на водите, охлаждането през горещите месеци, намаляването на фините прахови частици и шумовото замърсяване и са източник на възобновяема енергия. Освен това те са среда за поддържане на биоразнообразието и насърчават активен начина на живот сред населението.