В категории:България / Пазар на труда

Заетите в сферата на спорта са двойно по-малко от средноевропейските нива

България се отличава от ЕС значително както по дела на спортните работници, посещаващите спортни събития и практикуващите редовно аеробни активности, така и по отношение на политическите приоритети в сектора

Снимка: Pixabay

Заетите спортисти, треньори, инструктори и хора, управляващи спортни обекти и провеждането на събития, у нас се увеличават с 2.4% годишно в периода 2011-2016 г., което съвпада с европейската тенденция за ръст на работещите в този сектор. За сравнение, броят им в Норвегия, която наскоро спечели 39 медала от зимните олимпийски игри, се е увеличавал над 3 пъти по-бързо.

В края на периода заетите в спортния сектор у нас достигат 11.6 хил. души, което е едва 0.39% от всички работещи, докато средното за ЕС ниво е почти двойно по-високо – 0,76%. Страната ни е на едно ниво по този показател с Полша, Унгария и Хърватия и далеч пред Румъния, където заетите в спорта са едва 0.15%. Класацията се оглавява от скандинавските страни и Обединеното кралство, където спортът традиционно е на почит:

Ниският брой на заетите в този сектор у нас отчасти се обяснява с относително по-слабото търсене на спортни услуги спрямо европейските стандарти, но влияние със сигурност има и фактът, че средствата на спортното министерство се насочват приоритетно към професионалния за сметка на масовия спорт. Освен това Министерски съвет често пренасочва извънредни средства към федерациите, подобно на скорошния случай, при който бяха дадени 1.66 млн. лв. за организиране на състезания по мотокрос. Същевременно, множество малки общини не могат да си позволят да поддържат щатни треньори, инструктори и служители, които да осигурят използването на съществуващата спортна инфраструктура, ако изобщо има такава.

Политиката, за която се застъпва Европейската комисия, е диаметрално противоположна. Тя определя финансовата устойчивост на масовия спорт като основен приоритет и дори препоръчва професионалните федерации да преразпределят солидарно част от приходите си “към по-ниските нива на спортната верига”.

Добър показател е, че младежите, заети в спортната сфера у нас, са приблизително на средноевропейски нива (36%). България обаче е сред страните, в които делът на жените в сектора е най-малък (около 35%), макар че това е общо явление за ЕС, където делът им все пак достига средно ниво от 45%. Страната ни е първа в общността по дял на жените, които не наблюдават спортни събития на живо – 90.6% по последните данни от 2015 г.

Делът на жените, които заявяват, че практикуват ежеседмично аеробни спортове е едва 7.2%, докато при мъжете, той е 14.9%. Последните данни на Евростат са за 2014 г. и оттогава вероятно е отбелязан ръст, но разликата с ЕС, където в спортни активности участват 42.2% от жените и 46.9% от мъжете, може да се съкрати относително бързо само с дълбоки промени в обществената политика по отношение на масовия спорт. В Дания, Финландия, Швеция и Германия делът на спортуващите жени дори е по-голям от този при “силния” пол.

Ежеседмична спортна активност по продължителност в България и Словения. Данни на Евростат

Интересно е, че България е сред страните с най-голям дял на спортните стоки в общия износ (приблизително 1%), докато се намира в дъното по дела им във вноса (0.24%). Износът ни възлиза на 233 млн. евро за 2016 г., като 56% от него се дължи на велосипедите. Вносът на спортни стоки е 62 млн. евро, като почти 1/3 от него се пада на спортните обувки.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар