Разликата в заплащането между половете в България е 14.4% в полза на мъжете и остава малко под средноевропейското ниво от 16.2%, показват последните данни на Евростат за 2016 г. Това представлява леко свиване на разликата спрямо предходната година, но дългосрочната тенденция е на колебливо увеличение за последните 10 години. България е една от седемте страни от ЕС, в които неравенството в заплащането между половете е отбелязало ръст от 2007 г. насам.
Средната разлика в общността като цяло спада, но с толкова незначителни темпове, че преодоляването ѝ не изглежда постижимо в обозримо бъдеще. То все пак е осъществимо в отделни страни, например Румъния, където разликата в заплащането между половете е най-малка в ЕС (5.2%) с ясно изразена тенденция за спад в последните години. Сравнението с положението в България е красноречиво:
Румъния е следвана от Италия (5.3%), Люксембург (5.5%), Белгия (6.1%), Полша (7.2%) и Словения (7.8%), а най-голямо неравенство между половете има в Естония (25.3%), Чехия (21.8%), Германия (21.5%), Обединеното кралство (21.0%) и Австрия (20.1%).
В контраст с повечето страни в ЕС, у нас публичният сектор допринася за изострянето на неравенството в заплащането между половете. С 20.6% България е на второ място в ЕС след Обединеното кралство по този показател. Това се дължи не на държавното управление (4.9% разлика), а предимно на здравеопазването (30.2%), където държавата частично се е отказала от инструментите си за контрол върху заплащането. Почти 3/4 от заетите в здравеопазването формално са в обществения сектор, но държавата тепърва се готви да наложи единни правила за определяне на заплащането.
Ситуацията все пак бележи подобрение спрямо 2007 г., когато страната ни е била с най-голяма разлика (21.7%) в заплащането на мъжете и жените в обществения сектор. За сметка на това разликата в частния сектор се е повишила от 10.6% до 12.3% в периода 2007-2016 г.
Приблизително равно заплащане за различните полове има в сферата на професионалните и научни дейности, а най-голяма след тази в здравеопазването е разликата в преработващата промишленост (24.8%). Жените получават с 13% повече от мъжете в строителния сектор, което се обяснява с факта, че там са заети относително малко жени – едва 6.5% от всички. Сериозни диспропорции се наблюдават и в сектор образование, където жените са 91% от заетите, и здравеопазване и социална работа със 79%.