Курсовете по хомеопатия показват всичко, което не е наред с образованието и здравеопазването ни

Предвидимият резултат от поставянето на образованието и здравеопазването на пазарни начала е, че те вече не се обуславят изцяло от съвременното научно познание, а и от приумиците на пациенти, които нямат дори базова научна грамотност и съответно допускат, че неоткриваем “отпечатък” от дадено вещество върху вода, смесена със захари, би могъл по вълшебен начин да ги изцери от каквото и да е.

Хомеопатична аптека в Индия. Снимка: Wikimedia Commons

Миналата седмицата 65 учени от БАН излязоха с писмо до ректорите на медицинските университети с призив да спрат да преподават хомеопатия на студентите си, защото това “придава авторитетност” на една псевдонаука, която “всъщност трябва да се разглежда като недопустим анахронизъм в медицината”.

Академията по правило рядко се ангажира с научнообосновани позиции по значими теми, нито полага достатъчно разпознаваеми усилия да популяризира науката и работата си, което донякъде обяснява защо не получава необходимата обществена подкрепа, когато съществуването ѝ бива застрашавано от политически решения. В тази ситуация също е показателно, че позицията не идва от БАН, а от малка част от неговите кореспонденти.

Всички гледни точки

На първо време писмото показа само какво не е наред с медиите ни. Онези от тях, които трябва да минат за най-авторитетни, обективни и отворени за различните перспективи към всеки обществен казус, нямаха друг избор освен да подходят също толкова либерално и към всяка псевдонаучна приумица. 

Ще разгледаме само един пример, в който БНР канят темата да коментира Акад. Богдан Петрунов, “водещ специалист в областта на имунологията и алергологията”. Негов опонент е д-р Дора Пачова, председател на Асоциацията на лекарите хомеопати в България. Общественото радио пропуска да ни уведоми, че тя е и управител на фирмата “Едикта” ООД, представяща се за “център за здраве и образование”, която предлага, редом с хомеопатията, и други методи за “лечение” – Шуслерови соли, цветолечение, ирисова диагностика, антропософска медицина, психосоматика и пр.

За баланс на дискусията е поканена проф. Анелия Клисарова, бивш ректор на Варненския медицински университет и министър на образованието и науката, която да предложи нужния компромис между двете непримирими позиции. Проблемът е, че професорът трябва да предложи компромис между науката и псевдонауката: “Това е добра практика в България, че хомеопатията се прилага само от завършили медицина специалисти”. Според тази логика би трябвало да сме спокойни, че тези лекари биха могли и да приложат научнообосновано лечение в някакъв момент, след като дотогава само са взимали парите на пациентите си за…

Що е хомеопатия?

Според председателя на Българската медицинска хомеопатична организация учените от БАН, автори на писмото, са “физици и химици, хора без нужната медицинска квалификация”. За да разберем какво е хомеопатията, не трябват особени познания нито по физика и химия, нито в областта на медицината. Нужни са само две позагубени напоследък у нас умения – разпознаване на научните от псевдонаучните твърдения и математика за 6. клас.

Хомеопатията е създадена от Самуел Ханеман в края на XVIII век и се основава на хипотезата, че “подобното лекува подобно”. Това не е някаква интерпретация в рамките на имунологията, чието разработване започва едва половин век по-късно, а допускането, че болестите могат да се лекуват с помощта на вещества, които предизвикват идентични симптоми. Например, ако черен дроб от патица предизвиква симптоми, подобни на тези на грипа, то той би могъл да се използва за лек срещу него. Естествено, последното нещо, което искате по време на болест, са засилени симптоми, затова Ханеман решава, че ще разреди многократно активното вещество и ще се надява все пак да има някакъв ефект. Предположението не се базира на никакви емпирични данни и е направено по време, в което изследователите не са знаели, че инфекциозните болести се причиняват от микроорганизми.

Доминиращата теория по онова време предполагала, че повечето болести произлизат от миазмa – лош въздух, който носи зловония, особено около “нездравословни” блата. Освен това хората с подходяща медицинска квалификация смятали, че въздухът е особено опасен през нощта – убеждение, което вероятно от една страна е наследено от Средновековието, а от друга е получено от наблюдения на по-високата заболяемост сред хора, които прекарват нощите си на открито.

Както обикновено става с грешните допускания, теорията за разболяването от лош въздух (от ит. mala aria) била опасна за здравето. Болниците до края на XIX в. избягвали проветряването, а тъй като те всъщност били благотворителни странноприемници за болни, бедни и скитници (думите hospital и гост имат общ произход), на практика се превръщали в институции, които спомагали за разпространението на болестите.

Поне на пръв поглед съвременната хомеопатия не е толкова опасна, защото борави с активни вещества, които са толкова разредени, че на практика не съществуват.

Изяж вселената

Да вземем един от най-рекламираните – и вероятно най-продавани – “хомеопатични лекарствени продукти” на българския пазар – Осцилоконцинум на “Боарон”. В официалната му характеристика (на авторитетен латински) пише, че активното вещество е “екстракт от черен дроб и сърце на мускусна патица”. Веществото е разредено “200К”, което на хомеопатичен език означава, че са проведени двеста поредни разреждания в съотношение 1:100. След тази сложна операция, концентрацията е 1 част от горката патица на 10400 части вода. За сравнение, приблизителният брой на атомите в познатата вселена е 1080, което значи, че трябва да погълнете всичко съществуващо 10320 пъти, за да има разумна вероятност активното вещество да попадне в тялото ви.

Това не притеснява хомеопатите, които твърдят, че има природен закон, според който разрежданията увеличават ефективността на лекарството, а патешкият екстракт се е отпечатал по непознат на науката и неустановим емпирично начин върху водата, с която е бил разреден и разклатен (потенциран), запазвайки “целителните” си сили, но без следа от досадните симптоми. Към така получения “лекарствен продукт” се добавят “помощни вещества”. Като голяма и авторитетна фармацевтична компания “Боарон” са описали внимателно, че към всеки 1 гр. от продукта си са добавили 85 мг. захароза и 15 мг. лактоза, което е еквивалент на 100% захар.

Само по себе си такова “лечение” не крие никакъв директен риск, освен финансов за хората, които са готови да платят около 1500 пъти по-висока цена от тази на обикновената захар. Опасността обаче идва от ситуацията, в която хората мислят, че действително се лекуват, тъй като дипломирани лекари им го внушават. И ако грипът изглежда относително безобиден (впрочем, не е), то трябва да отбележим, че благотворителни организации използват хомеопатични средства в бедни страни със слабо образовано население за лечение на диабет, малария, тиф, холера, инфекции от вирусите денга, зика, чикунгуня… и разбира се – ебола.

Докато ние разполагаме с някакви (очевидно недостатъчни) интелектуални защити срещу псевдонаучните лечители, то в страните, в които горните болести се разпространяват най-силно, рядко има адекватни образователни системи. Единствената защита, с която хората там разполагат, е бедността, непозволяваща им да си купуват скъпа захар. За тяхно нещастие обаче, богати научно необременени западняци са готови да дарят на лица с медицинска квалификация, които да създават сред местните впечатление, че ги лекуват. Хаитяните са понесли потресаващи жестокости в ерата на колониализма, но хомеопатичният подход към епидемията от холера след земетресението от 2010 г. има “потенцията” да ги надмине.

Ами университетите?

Хомеопатичните организации обичат да цитират проучвания, които показват позитивен ефект върху лекуваните пациенти. Проблемът е, че в общия случай те носят характеристиките на т.нар. лоша наука – недостатъчен брой участници, липса на независима проверка, липса на контролна група, която да покаже дали има разлика с обикновения плацебо ефект и т.н.

Най-големият проблем обаче се крие във въпроса как. Науката не е сбор от факти, а метод за достигане до възможно най-точно познание за явленията. По думите на Бъртранд Ръсел, тя не е за това какво се твърди, а как и защо се поддържа дадено твърдение. Затова хората, които се занимават с научни медицински изследвания няма просто да се задоволят с продукт, който кара пациентите да се чувстват по-добре, а ще се постараят да проследят причинно-следствената връзка от поглъщането на дадено вещество до подобряването на състоянието.

Хомеопатията не просто не може да покаже, че постига нещо повече от плацебо ефект, но и се проваля в опитите да придаде наукообразност на хипотезата за “отпечатъка” или паметта на водата. Тя подражава на научния метод, само колкото да заблуди агенцията по лекарствата. Но защо в страната има над 2 хиляди хомеопати, които са получили дипломи от всичките ни медицински университети?

За да си отговорим на този въпрос, трябва да си припомним, че неотдавна накарахме всички лекари и болници да се регистрират по търговския закон и да се издържат на пазарни начала. Приблизително по същото време казахме на университетите, че неразбираемите им отвлечени занимания по физика, химия или математика не ни интересуват, така че би трябвало да се настроят на вълните на пазара на труда. Връзката между образованието и бизнеса бе поставена в основата.

Предвидимият резултат от това е, че подготовката на лекарите вече не се обуславя от съвременното научно познание, а от приумиците на пациенти, които не просто нямат “необходимата медицинска квалификация”, но и са лишени от базова представа за това как функционират телата им или околния свят и съответно допускат, че неоткриваем “отпечатък” от дадено вещество върху вода, смесена със захари, би могъл по вълшебен начин да ги изцери от каквото и да е. Нещо толкова вероятно, колкото да получите алкохолно отравяне, докато пиете вода от чаша, в която е имало бира преди няколко години.

Ако продължим по този път, можем да очакваме, че университетите ще отговорят на всяко търсене и един ден ще се окажем с курсове по “интелигентен дизайн”, водени от дипломирани биолози, и такива за “младата Земя” – от вещи геолози. Пазарният подход е много ефективен, когато постиженията на човешкия ум трябва да се направят достъпни за мнозинството от хората. Проблемът е, че той е също така ефективен в разпространението на най-големите му провали. В областта на образованието и здравеопазването не можем да си позволим такива.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар