Един младеж социалдемократ – с маратонки, джинси и раница, обикаля Германия с влак и твори история. 28-годишният Кевин Кюнерт, избран едва през ноември м.г. за лидер на Jusos – младежката организация на ГСДП, може да обърне нагласите в партията. Ако в предстоящото вътрешнопартийно допитване тя гласува #NoGroKo, т.е. против голяма коалиция с победилите на изборите християндемократи, ще остане в опозиция. Така ще получи последен шанс да си върне доверието на избирателите, завръщайки се към автентичната социалдемокрация. А Меркел може да излезе в пенсия. Вероятността да състави правителство на малцинството е минимална, а при нови избори вътрешнопартийното недоволство в ХДС срещу нея най-вероятно ще ѝ затвори вратите за нов канцлерски мандат.
Кюнерт е роден в Западен Берлин. Изминал е цялата йерархия в Jusos. Все още не е завършил образованието си по политология и работи в бюрото на депутатка от регионалния парламент в Берлин. Но вече се очертава като бъдещ лидер в рамките на ГСДП. А защо не и начело на ГСДП?
„Този младок иска да събори Меркел“ – провокира неотдавна с водещо заглавие булевардният „Билд“. Кюнерт определено не е революционер, но е много добре подготвен, роден оратор е и е на „ти“ с телевизионните камери. Звездата му изгря в навечерието на партийния конгрес през декември. На този конгрес социалдемократите трябваше да дадат зелена светлина за начало на официални преговори за коалиция с ХДС/ХСС (баварския съюзник на християндемократите). Тогава Кюнерт и сподвижниците му положиха сериозни усилия да обърнат вота с аргумента, че трета голяма коалиция от 2005 г. насам, в която ГСДП отново би била младши партньор, ще е фатална за нея. От досегашните ѝ две издания тя излизаше омаломощена, без да може да осребри дори полезните неща, които беше свършила. Например въвеждането на минимална работна заплата. Основният фактор, довел до отслабване на социалдемократите обаче е завоят им към неолиберализма, започнал при първия мандат на канцлера Шрьодер, „приятеля на босовете“. Неговият реформен пакет „Agenda 2010“ либерализира трудовото законодателство в ущърб на работещите и оряза сериозно социалните им придобивки.
Младите социалдемократи не успяха да „обърнат“ конгреса, но се превърнаха в единствената сила, която е в състояние да спре, поне временно, процеса на самоунищожение на 150-годишната партия. До 2 март, когато трябва да приключи вътрешнопартийното допитване по пощата „за“ или „против“ голямата коалиция, те ще се опитат отново да отклонят партията от фаталния курс. Следващите две седмици са решаващи не само за съдбата на голямата коалиция, но и за бъдещето на ГСДП. Кюнерт и сподвижниците му са планирали 22 открити за медиите дискусии (в противовес на „закритите“ регионални партийни конференции). Целта е да се чуят аргументите „за“ и „против“ 177-страничния коалиционен договор и да се убедят геносетата („другарите“ – бел.ред.) да гласуват „против“.
Заради принципните си позиции и комуникативния си стил Кюнерт стана любимец на медиите. Чуждестранните кореспонденти му обръщат сериозно внимание, телевизиите го канят за интервюта, а авторитетното издание „Шпигел“ посвети видеорепортаж на обиколката му с влак и кола из Германия. Самият Кюнерт подчерта неотдавна, че кампанията тече „аргументирано, спокойно и сдържано“. Той е наясно, че всякакви политически крясъци или екзотика няма да бъдат приети добре от подчертано възрастната партийна членска маса.
Стратегическата цел на Jusos e да преобърнат публичния дискурс, че сериозните проблеми пред Германия могат да бъдат решени само от една голяма коалиция. Принципната им критика към договора е, че той се опитва да съчетае твърде различните предизборни програми на ГСДП и ХДС/ХСС. Младите социалдемократи критикуват три конкретни обещания на ръководството на партията, дадени на конгреса. Те не бяха удържани в процеса на последвалите преговори: да започне демонтиране на здравеопазването „първа и втора класа“, да не се затяга режима на прием в Германия на семействата на бежанците от конфликтните зони, както и да се премахнат необоснованите назначения на временни договори. Единствено по третото искане беше постигнат някакъв мъгляв компромис.
Кампанията на Jusos среща все по-големи симпатии в партийните среди и сред левите симпатизанти. Всъщност тя започна още преди конгреса, а първоначалният ѝ лозунг беше #Tritt ein, sag Nein! (Стани член, но кажи Не!). Зад него се крие идеята за привличане на нови членове в свилата се до 460 000 души ГСДП, който заедно с получаването на партийната книжка да се ангажират с действия против голямата коалиция. Нещо, на което ръководството в партийната централа „Вили Бранд“ гледа със зле скривана антипатия. От началото на тази кампания в ГСДП са се влели над 25 000 нови членове. Дали потокът ще прерасне в истинско движение в партията по подобие на лявоалтернативната организация Momentum, което бетонира позициите на Корбин в Лейбъристката партия, е още рано да се каже. Но приливът на свежа кръв е добре дошъл за ГСДП, която в последното авторитетно социологическо проучване вече получава под 17% при евентуални предсрочни парламентарни избори.
Социалдемократите продължават самоубийственото си спускане към пропастта. Ако се прегърнат с Меркел, могат да последват съдбата на гръцката ПАСОК и френските социалисти, които вече са третостепенни политически сили. За демонтажа допринасят усърдно най-вече лидерите на ГСДП. Тя ще има трети председател в рамките на малко повече от една година. Преди броени дни оставка подаде партийният шеф, еврократът Мартин Шулц. Оттеглянето му е резултат от вътрешнопартийното недоволство, че иска да стане външен министър, след като преди беше заявил, че никога няма да работи в правителство на Меркел. Шулц не оправда кратковременните надежди от януари м.г., че като сравнително ново лице на берлинската сцена може да конкурира успешно Меркел в предстоящия канцлерски дуел. Преди това пък Шулц наследи Зигмар Габриел на върха, след като вторият се оттегли в негова полза.
Габриел остана външен министър и напоследък ревнуваше от Шулц, че той може да го наследи в поредното издание на голямата коалиция. Сега обаче, дори тя и да се случи, Габриел няма шансове да оглави външното ведомство, защото в близкото минало като партиен лидер не мелеше в синхрон с Андреа Налес – досегашната шефка на парламетарната група, която има най-големи шанове да оглави партията през март. Неслучайно Кюнерт и тимът му критикуват лидерския въпрос в ГСДП, който е изместил разговорите за съдържанието на нейната политика още преди да е ясно ще има ли голяма коалиция или не.
Ако Налес застане начело на ГСДП, тепърва ще си има ядове с Кюнерт. Започналият сблъсък даде повод на леволибералния седмичник „Фрайтаг“ да излезе на първа страница с илюстрация как Налес държи в дясната си ръка главата на Кюнерт… Неприязънта ѝ към него е странна, защото Налес също е била шеф на Jusos и има славата на остър камък. В нея освен Зигмар Габриел неведнъж се е наранявал и бившият канцлер Герхард Шрьодер, който също е бил начело на Jusos.
Както се вижда, младежката организация на ГСДП не е само контра власт вътре в нея, но и ковачница на партийни лидери. На този етап младият, сдържан и критичен Кевин Кюнерт има нелоши шансове да „капитализира“ лидерството на младежката организация. Но не само заради интересите на Германия, а най-вече в полза на партията си. Която получава може би последния си шанс да остане водещ фактор в германската политика.
About The Author
