Въпреки икономическия растеж и нарастването на доходите през последната година, потребителското доверие бележи само незначително подобрение, показват данните на НСИ към януари 2018 г.. То се дължи изцяло на градското население, тъй като през втората половина на 2017 г. очаквания за финансовото състояние на домакинствата в селата са се влошили.
Като цяло потребителското доверие се повишава устойчиво след края на икономическата криза, когато бе -54%, но все още остава на твърде ниското ниво от -25%, като повишението на показателя осезаемо се забавя в последните тримесечия. Оценката за финансовото състояние на домакинствата е на същото ниво като през миналия януари, въпреки годишния растеж от 3.9%. Очакванията за следващите 12 месеца се подобряват минимално спрямо октомври, но остават под нивата от миналия януари.
Тези данни за субективните усещания на потребителите отговарят на статистиката, показваща, че растежът не се разпределя равномерно както по географски принцип, така и сред различните доходни групи. Подоходното неравенство в България расте постоянно от 2012 г., като през 2016 г. става най-голямото в ЕС. Що се отнася до географското разпределение на богатството 2016 г. разликата в БВП на човек от населението в областите София и Силистра е 4.7 пъти. През същата година растежът в столицата е 6.7%, а в Силистра – 2.5%, така че ножицата продължава да се разтваря.
В тази ситуация не са голяма изненада по-песимистичните очаквания за икономиката сред населението в селските райони. България е страната в ЕС с най-голям дял на селско население в риск от бедност и социално изключване (над половината), както и втората след Румъния по разлика между риска в градовете и селата (над 20%).
Показателно е, че въпреки ръста на икономиката и все по-ниските очаквания за евентуална безработица, потребителите оценяват възможностите за спестяване като по-неблагоприятни през последната година. За 1/4 от работещите в България, постоянните доходите все още не означават край на риска от бедност, а 70% от населението практически продължава да не разполага с никакви спестявания. Потребителското наблюдение показва и значително увеличени очаквания за инфлация през следващите 12 месеца, което отчасти обяснява и песимизма спрямо възможностите за спестяване.
About The Author
