На властта в Испания явно не ѝ стигат главоболията със статута на Каталуня, та затова се е захванала и сериозно да съди един рапър, от години вдигащ шум с експлозивните текстове, който отгоре на всичко е и каталунец. Става дума за родения през 1988 г. Пабло Ривадуя, който е прочут с артистичния си псевдоним Пабло Хасел. Изявява се като рапър още от 2005 г., автор е на няколко стихосбирки и други книги. Обявява се за комунист. Кое точно разклонение от комунистическите убеждения му е близко, ще обясним след малко, когато се спрем по-конкретно на повдигнатите му по тази линия обвинения.
Всъщност един от основните поводи, заради които рапърът е изправен сега пред съда, е набралото голяма популярност в YouTube рап-парче, наречено „Хуан Карлос, Бурбонът”. То започва с архивно интервю, дадено на френски за френска медия от младия Хуан Карлос по времето, когато той все още е наследникът, избран лично от диктатора Франсиско Франко да поеме след него властта в Испания. В тази извадка от интервюто Хуан Карлос сипе суперлативи за Франко.
Нататък следва хапливият рап-текст на Пабло Хасел за франкистките симпатии на монарха. А също и за по-късни негови нашумели изяви – например, за прословутия му лов на слонове в Африка през 2012-та, платен с държавни средства насред драстичните социални орязвания в Испания заради икономическата криза. Включени са и кралските любовни похождения, и веселите гуляи, многократно разгласявани от медиите. В рап-парчето е засегната и топлата връзка на испанската корона с арабските монархии, и продажбата на испанско оръжие за покровителстващата джихадистки групировки Саудитска Арабия.
Цялото това съдържание е вменено сега на Пабло Хасел като отправяне на обиди и нападки срещу монархическата институция, установена от конституцията. На делото, състояло се на 1 февруари, рапърът апострофира обвинението по тази точка, като подчерта по повод оценките, които прави в песента си, че „половината страна мисли същото” и че въпросните факти са изнесени в статии и книги, писани дори от промонархически настроени автори. Пабло Хасел иронизира: „Хайде сега мен изкарайте виновен за това, че кралят е ползвал обществени средства, за да отиде на лов, или че е ползвал обществени средства, за да плати мълчанието на своите любовници… Ако ще искате затвор за всяка медия, която е разказвала за това, няма да стигнат затворите”.
Пабло Хасел е известен със своята безпощадност в критичните си песни и за други видни фигури във властта в Испания или от политическия елит. В списъка със „заслужилите” отделни негови рап-парчета са и премиерът Мариано Рахой, когото атакува за антисоциалната му политика и за корупцията на неговата Народна партия; и лидерът на „Сюдаданос” Алберт Ривера, с чиито възгледи и с чието фамилно име заиграва, правейки паралели с основателя на Фалангата Примо де Ривера; и водачът на „Подемос” Пабло Иглесиас, когото атакува като обслужил статуквото, защото обрал протестния вот и предотвратил така експлозия на общественото възмущение…
Но всичко това всъщност е по-леката част от съдебните главоболия на Пабло Хасел, който си има вземане-даване с правосъдието още от 2011-та. В сегашното дело срещу него, освен за подронване на монархията и държавните институции, той е обвинен и за публикувани между 2014 и 2016 г. 1900 туита, които според прокуратурата апологизират обявените в Испания, ЕС и САЩ за терористични организации ЕTА и GRAPO. ЕТА е достатъчно известна и у нас, а за GRAPO трябва да подсетим, че абревиатурата означава Групи за въоръжена съпротива „Първи октомври”. Това е крайнолява формация, основана още преди смъртта на Франко през 1975 г. с идеята да води въоръжена борба срещу диктатурата, но продължила да действа със същите методи и след започването на процеса на демократизация.
Испанското правосъдие смята GRAPO за въоръоженото крило на основаната също през 1975 г. Комунистическа партия на Испания (възстановена) или PCE (r), Тя се създава като алтернатива на Испанската комунистическа партия, ръководена по онова време от идеолога на еврокомунизма Сантяго Карильо. „Официалната” ИКП участва активно в процеса на демократизация в Испания, но голяма част от комунистите в онези времена остават недоволни от изработената следфранкистка държавна конструкция. Недоволните се разпиляват в различни по-малки организации с комунистическа ориентация.
Донякъде такава е и PCE (r). Макар да възниква още по време на франкизма, тя още тогава е недоволна от линията на Карильо и държи на твърдолинеен курс. Де факто PCE (r) никога така и не е легализирана, а през 2003 г. съдията Балтасар Гарсон я обявява официално извън закона, определяйки я като политически параван на GRAPO. В свои документи обаче и двете организации многократно са отричали да имат връзка помежду си.
Що се отнася до Пабло Хасел, той е привърженик тъкмо на PCE (r). Има песни в защита на лидера ѝ Мануел Перес Мартинес или „камарада Аренас” (роден през 1944 г.), който излежава поредна дълга присъда заради приписвани му участия в акции на GRAPO – нещо, което самият той отрича. Заради общо 10 рап-парчета, в които обвинението съзира апология както на GRAPO, така и на ЕТА, а и на Ирландската републиканска армия, Пабло Хасел е осъден през 2014 г. на две години затвор – присъда, която на следваща инстанция е превърната в условна.
Заради този свой предходен „актив”, сега рапърът рискува да получи отежнена присъда, която може да достигне и до 12 години затвор. Иска се и глоба за него в размер над 40 000 евро.
В туитовете, заради които го съдят сега, той отправя остри нападки срещу испанската държава заради смъртта в затвора през 2014 г. на Исабел Апарисио, излежаваща присъда като активистка на GRAPO. Според съратници на Апарисио тя е починала заради нарочен отказ да ѝ се окаже медицинска помощ за заболяванията, от които е страдала. Същите обвинения отправя в туитовете си и Пабло Хасел.
Сред подборката с негови коментари в Туитър, направена от прокуратурата, има и такива, в които сочи колко би се радвал, ако самолетът на този или онзи политик или обществена фигура падне, или пък се взриви колата му. Разбира се, въпросните лица неизменно са определяни от рапъра като фашисти или извършващи престъпления срещу народа – например обричащи на смърт с политиката си ежегодно средно по 700 работника, защото толкова по статистика умират заради липса на здравни осигуровки. Всички тези остри изблици на Пабло Хасел се тълкуват в съда като апология на тероризма. Той, разбира се, отрича. А освен това вади като контрааргумент туитове от полицията, които съдържат заплахи за разправа с демонстранти.
По повод личностите от PCE (r) и GRAPO, за които е писал, рапърът заяви по време на делото, че те го вдъхновявали с твърдостта, с която устоявали на „трудните условия в затворите”. Пабло Хасел настоя, че „всеки има правото да избира кой да го представлява, а те за мен са примерите, които представляват свободата.” И добави още: „На мен американските морски пехотинци ми се струват гнусни. Но не бих преследвал никого, който ги е харесал за свой пример”.
Представителката на прокуратурата Ана Ное каза по време на съдебното заседание, че свободата на изразяване има граници не само в Испания, но и в целия Европейски съюз, че тя предполага също така „задължения и отговорности”, че не бива да накърнява репутацията и правата на други лица. Според прокурорката „Хасел е погазил тези граници и разбира, че е извършил престъпление, нанасяйки вреда на репутацията на короната и държавните сили за сигурност”. Ана Ное също така смята, че туитовете на рапъра „подбуждат към насилие, защото той не се е ограничил със серия епитети в синхрон с определена идеология, а прави опит да предизвика обществена мобилизация”. Натяква му се също, че не „не е добре да се демонстрира привързаност към анарховъстанически движения”.
На свой ред Пабло Хасел отговори, че не смята туитовете си за престъпление и допълни: „Ако се продава оръжие на Саудитска Арабия, аз какво трябва да кажа – че то е за опазване на живота на населението ли? Границите на свободата на изразяване винаги са само за едни и същи – за антифашистите. Грешката ми е, че не съм фашист, който пожелава бомби за хомосексуалистите и каталунците”.
Тепърва предстои съдът да се произнесе за присъдата над предизвикателния рапър. Но в интернет и социалните мрежи вече тече усилена кампания в негова защита, като делото срещу него се възприема като преследване на свободата на изразяване.
Самият Пабло Хасел записа и качи в YouTube свой клип, в който разказва за случая си от своя гледна точка. Той говори на испански, но клипът върви и със субтитри на английски, за да го разберат повече хора.
На свой ред в доста публикации в испанските медии към него се отправят критики, че злоупотребява със свободата на изразяване и че тя също трябва да има граници – точно както казват от прокуратурата.
Дали истината и тук е по средата?
About The Author
