Британският апелативен съд е постановил, че програмата за масово следене на правителството е незаконна, съобщава Guardian. Решението е по дело, заведено от заместник лидера на Лейбъристката партия Том Уотсън през 2014 г.
Според групата за защита на човешките права Liberty, която представлява Уотсън в това дело, съдебното решение означава, че значителна част от текстовете на Закона за правомощията за разследване от 2016 г. – известен като “харта на подслушвача” – са незаконни и трябва спешно да бъдат променени.
Решението на съда гласи, че правомощията, записани в Закона за събиране на данни и правомощията за разследване от 2014 г., който е основа за “хартата на подслушвача”, не ограничават достъпа до поверителни лични данни от телефонна и интернет комуникация само до разследващи сериозни престъпления. Това позволява на полицията и други държавни служби да получават достъп до такава информация без адекватен надзор.
Тримата апелативни съдии заявяват, че законът е “несъвместим със законодателството на ЕС” поради отсъствието на предпазни мерки и гаранции, включително лисата на “предварителен преглед от съд или независим административен орган”.
“Това законодателство е дефектно от самото начало. То бе прокарано набързо през парламента точно преди почивката, без да се осъществи подходящ парламентарен контрол. Сега правителството трябва да придвижи промени в Закона за правомощията на разследващите, за да подсигури, че стотици хиляди хора, много от които са невинни жертви или свидетели на престъпления, са защитени от система за независимо одобряване на достъпа до данните за личната им комуникация. Горд съм, че изиграх своята роля в защитата на фундаменталните граждански права”, коментира Уотсън.
“За пореден път британски съд постановява, че наложеният от правителството екстремен режим на масово подслушване е незаконен. Това отсъждане казва на министрите по кристално ясен начин, че те нарушават основните права на обществото”, заявява от своя страна Марта Спурие, директор на Liberty. Тя изтъква, че никой политик не е над закона и е крайно време правителството да спре да спори със съдиите и да започне да изготвя закон за следенето, който спазва демократичните свободи на гражданите.
Тъй като се очакваше апелативният съд да вземе такова решение, през ноември Вътрешното министерство обяви серия от предпазни мерки. Те включват премахване на правомощията на старши полицейски служители сами да оторизират достъп до данни и също така предвиждат исканията за достъп до конфиденциална информация да изискват одобрението на новия комисар по правомощията за разследване.
Апелативните съдии са отказали да излязат с решение по отношение на твърденията на вътрешното министерство, че исканите от Уотсън по-строги предпазни мерки са нужни само при използването на големи масиви информация с цел национална сигурност, но не и за по-ограничените цели при разследване на сериозни престъпления. Според съдиите не е нужно да излизат с решение по тази тема, тъй като този казус вече е прехвърлен към Европейския съд, където делото трябва да бъде гледано през февруари.
През декември Европейският съд постанови, че “всеобхватното и безразборно задържане” на поверителни данни от лична комуникация е незаконно без съответните предпазни мерки, включително разрешения от независим съд.