Инфарктният вторник, 30 януари, за когато бе насрочена взета на мушка от Конституционния съд пленарна сесия на каталунския парламент за лансиране на новата премиерска кандидатура на избягалия в Брюксел от испанското правосъдие Карлес Пучдемон, оправда очакванията за нова ескалация на кризата.
Още сутринта председателят на парламента Рожер Торен от партията ERC (Каталунска републиканска левица), водещата съюзничка в политиката към отцепване от Испания на партията на Пучдемон Juns per Catalunya (Заедно за Каталуня), направи специално изявление, че отлага сесията.
Торен взе това решение под силния натиск на Конституционния съд в Мадрид, който в събота предупреди, че ще суспендира парламентарната сесия и решенията ѝ, ако тя издигне като премиер Пучдемон, отдавна обвинен от испанското правосъдие в бунт срещу държавата и подлежащ на арест при стъпване на испанска територия.
Обявявайки принудителното на този фон отлагане на днешната сесия и без да посочва за кога именно я отлага, председателят на каталунския парламент остро обвини Конституционния съд за натиска и настоя тази институция да използва отсрочката, за да преразгледа това свое „недодялано” решение (за суспендирането). Торен също така подчерта, че той остава твърдо зад кандидатурата на Пучдемон и ще остане принципен „до край”.
Правителството в Мадрид го аплодира за „уважението към законността”, но го порица задето продължава да поддържа Пучдемон и подчерта, че поради това не смята проблема за решен. В същия дух бяха и реакциите на другите интегристки партии като социалистическата и „Сюдаданос”.
Всъщност голямата радост за властта в Мадрид е не толкова принудителното решение на Торен, колкото последвалият го разнобой в сепаратисткия лагер. Както персонално председателят на каталунския парламент, така и цялата му партия ERC бяха атакувани заради „капитулация” пред Мадрид от страна на другите две политически сили, устремени към независимост – партията на Пучдемон Junts per Catalunya и от малката и радикална CUP (Кандидатура за народно единство).
И двете нападнаха Торен, че своеволно и без консултации с тях бил взел решението за отлагането на днешната парламентарна сесия, а депутатите им дори обявиха, че няма да се подчинят и ще влязат в пленарна зала, за да проведат планарното заседание. Част от тях наистина го направиха, което, естествено, не доведе до нищо, защото там нямаше как да се получи кворум при отсъствието на огромното мнозинство от останалите депутати.
Междувременно в центъра на Барселона се събра и внушителна протестна демонстрация, която пое към парламента и към която в крайна сметка се присъединиха и най-недоволните от ситуацията депутати. Много от демонстрантите носеха маски с лика на Пучдемон. В един момент няколко стотици от протестиращите успяха да пробият полицейския кордон около парка, в който е разположена сградата на парламента, и да стигнат досами нея.
Възмущението, разбира се, бе насочено най-вече към властта в Мадрид – от една страна, че с натиска над законно избрания на 21 декември каталунски парламент де факто подменя мандата, даден от гласоподавателите, а от друга страна, защото правосъдната система се използва за политически решения.
Що се отнася до напрежението, набъбнало в сепаратистките редици срещу принадлежащата към същия лагер партия ERC, нейните ръководители изрично подчертаха, че няма да отстъпят от посоката към независимост на Каталуня и че днешното решение на Торен е само с цел да не се даде повод за реакция от Конституционния съд и за влошаване на ситуацията. Беше напомнено, че пленарната сесия е само отложена, но не и отменена, както и че поддръжката на ERC за Пучдемон остава неизменна.
Факт е обаче, че Пучдемон днес не отговори на нито едно от многобройните телефонни обаждания на Торен. Този забит клин в лагера на индепендистите може би тепърва ще създава инфекции сред тях – а това няма как да не радва официален Мадрид.
Засега „часовникът е спрял” – не се знае нито кога ще има сесия за разглеждане на премиерската кандидатура, нито дали отлагаето ѝ днес не създава ново нарушение, защото е въпрос на тълкувание дали така не се пропуска постановеният 10-дневен срок за гласуване на премиер от момента на обявяване на името му.
Ясно е само, че тази поредна ескалация ще засили заинатяването на сепаратисткия лагер да продължава да държи именно на Пучдемон – дотолкова, че накрая така просто ще изпусне възможността да сформира правителство.
Впрочем, това е и целта на другия лагер – интегристкия. В него вече се надигна гласът на каталунското крило на управляващата в Мадрид Народна партия – оправен беше призив към разполагащата с най-много гласове в каталунския парламент партия „Сюдаданос” да „не стои като статуя” пред „разцеплението на сепаратистите“, а да се разбърза с издигането на собствена премиерска кандидатура. Разбира се, това е повече игра „за публиката”, защото интегристите няма как да съберат необходимото мнозинство, за да мине техен кандидат. Освен ако междувременно не разцепят ERC и не отмъкнат някой глас от нея. Другият вариант е заради патовата ситуация да се предизвикат нови парламентарни избори в Каталуня с надеждата за друго съотношение на силите.
Днешната нервна реакция на улицата обаче сигнализира, че високият градус на емоциите може да избие и в неконтролируеми ситуации.
Късно вечерта на 30 януари от Брюксел най-после се обади Пучдемон. В послание, разпространено чрез социалните мрежи и ретранслирано от каталунската телевизия, той призова да успокояване на страстите и за възстановяване на единството на силите, които държат на независимостта на Каталуня. Той потвърди, че продължава да е единственият кандидат за премиер от неговия лагер и настоя за уважение към решението на Торен.
Все пак Пучдемон не пропусна да бодне ERC и да натякне, че „голяма липса на реализъм“ е да се мисли, „че може да се отмени член 155“ (член на испанска конституция, който даде право на централната власт да поеме пълномощията на автономната), като „се изпълнява по ученически доктрината на член 155“ (намек, че председателя на каталунския парламент Рожер Торен следва с решенията си повелите на Мадрид).
Пучдемон все пак постави акцент върху необходимостта от съхраняване на единството на индепендисткия лагер: „Онова, което ни доведе дотук, е единството. Нека не го губим“.
About The Author
