Защо Пучдемон искаше да го арестуват в Дания

Пореден епизод от сюрреалистичния сериал с надлъгвания между Барселона и Мадрид по каталунско направление наблюдавахме този понеделник. Избягалият в доброволно изгнание в Брюксел бивш премиер на Каталуня Карлес Пучдемон демонстративно замина да изнася лекция в Университета в Копенхаген, Дания.

Това почти стопроцентово можеше да му осигури арест от датските власти и екстрадиране в Испания, където е обвинен в бунт срещу властта и още куп престъпления, гарантиращи му вкарване зад решетките. Но задържането му би станало, само ако отговарящият за неговото дело съдия от испанския Върховен съд Пабло Ярена беше подновил отменената от самия него още през декември европейска заповед за арест на Пучдемон. Въпреки че беше сезиран от прокуратурата обаче, Ярена не поднови заповедта.

И Пучдемон не можа да се появи в новините с белезници и облик на мъченик, „предаден от Европа”, докато по същото време в Барселона новоизбраният председател на новосформирания каталунски парламент Рожер Торен издигаше премиерската му кандидатура. Пучдемон трябваше да се задоволи само с пропагандисткото си заклеймяване на испанската държава като „франкистка” пред претъпканата университетска аудитория в Копенхаген.

Залогът за този сюжет обаче далеч не беше просто пиарски. Всъщност Пучдемон много искаше да го арестуват в Дания, защото, колкото и парадоксално да изглежда, юридически това би улеснило прокарването на новата му премиерска кандидатура. При сегашното положение на нещата тя е невъзможна за реализиране.

Пучдемон сам се вкара в този лабиринт с бягството си в Брюксел в компанията на още петима свои министри от сепаратисткия лагер. Общо петима от тази шесторка, включително самият Пучдемон, бяха избрани за депутати в новия парламент с вота на 21 декември м.г.

Отначало брюкселската емиграция изглеждаше хитър ход – тази компания можеше да се появява дистанционно (по телевизията или през интернет) от Белгия и да участва оттам в каталунските схватки, като в същото време нямаше как да бъде арестувана по повдигнатите ѝ от испанското правосъдие тежки обвинения. След малко ще обясним защо издадената от съдебните власти в Мадрид и после отменена пак от тях европейска заповед за арест не вършеше работа.

В затвора отидоха само останалите в Барселона членове на сепаратисткия кабинет и по-изявени поборници за независимост начело с вицепремиера от ERC (Каталунска републиканска левица) Ориол Жункерас. Постепенно част от задържаните бяха освободени под гаранция и в момента зад решетките са само три водещи сепаратистки фигури, избрани междувременно и за депутати – самият Жункерас, Жоаким Форн (бивш вътрешен министър на Каталуния) и Жорди Санчес (лидер на обществената организация ANC – Каталунско национално събрание). Впрочем, затворник продължава да е и „вторият Жорди“ – Жорди Куишар от организацията Omnium Cultural, но той не стана депутат.

Сега обаче, напук на многократно повтаряната от Пучдемон мантра, че „от Брюксел може да се управлява, но от затвора не”, се оказва, че юридически тримата затворници депутати са в по-изгодна позиция от петимата брюкселски бегълци депутати. Испанското законодателство допуска от една страна затворниците депутати да делегират правото да бъдат представяни в каталунския парламент от свои колеги там. А от друга – те могат да бъдат пуснати под гаранция на свобода, ако бъдат номинирани за ръководни позиции (примерно, за премиерския пост), за да представят програмата си. И ако бъдат избрани, ще могат да си поемат функциите, закриляни вече от имунитета, полагащ се на премиера на автономна област.

Но никакви подобни варианти не съществуват за „бегълци от правосъдието”, каквито де юре са Пучдемон и другите му съратници в Брюксел, избрани за депутати. Върховният съд в Испания потвърди, че те незабавно ще бъдат арестувани, ако стъпят на испанска територия, и категорично отхвърли като незаконна лансираната от Пучдемон хипотеза той „телематично” – тоест чрез телемост – да представи от Брюксел програмата си като проекто-премиер.

Не мина и тeзата му, че самото избиране за депутат гарантира на всекиго имунитет срещу съдебно преследване. По този повод прокуратурата изрично му напомни, че „имунитет не означава безнаказаност” и че повдигнатите срещу него и съратниците му обвинения са с такава тежест, че имунитетите не важат.

Ето така се стигна до поредното ексцентрично решение на Пучдемон да отскочи до Дания. Той разчиташе по този начин да изкуши испанската съдебна система и тя да пришпори ареста му от датските власти. Основният му мотив за това е, че в ролята на испански затворник, подобно на Жункерас и сие, ще има по-добри шансове да бъде избран за премиер.

Тук пак трябва да припомним и разясним някои подробности. Още на 5 декември м.г. споменатият конституционен съдия Пабло Ярена отмени собствената си европейска заповед за ареста на Пучдемон и на останалите петима от брюкселската група. Причината бе, че в белгийското законодателство липсва престъпление като бунт срещу властта, което е най-тежкото в испанския обвинителен списък срещу Пучдемон и компанията му. Тоест, ако Белгия реши да ги екстрадира, откликвайки на испанската заповед, това ще трябва да стане въз основа на по-леките им закононарушения. В такъв случай при пристигането им в Испания те вече ще трябва да бъдат съдени именно по тези параграфи и ще се наложи да отпадне обвинението за бунт срещу властта. Нещо, което е неприемливо за Мадрид.

Именно затова Ярена отмени международната заповед и предпочете да заложи на по-бавната, но сигурна процедура. Пучдемон очевидно много иска да стане пак премиер. Фантазиите му да се кандидатира „телематично” от Брюксел противоречат не вече гласувано от каталунския парламент решение, че всяка премиерска кандидатура може да се отстоява само лично, в пленарна зала. Тоест, той ще трябва да се появи „на живо“ в Барселона, за да поеме функциите си на депутат и да защити издигнатата си премиерска кандидатура. Но щом прекоси границата на Испания, незабавно ще отиде на съд по целия списък на тежките обвинения срещу него, гарантиращи му отнемане на всякакъв имунитет и дълго оставане зад решетките.

Ярена веднага схвана и играта на Пучдемон с пътуването му до Дания. Датското законодателство е много по-фаворизиращо екстрадирането в сравнение с белгийското. Тоест, то следва аргументите на страната, поискала тази процедура, и с лекота би арестувало и изпратило Пучдемон в Мадрид, придържайки се коректно към списъка с испанските обвинения, включително и бунта срещу властта. Така че в този случай нямаше да ги има мотивите, накарали Ярена да отмени европейската заповед през декември. Но испанският съдия усети уловката на Пучдемон и страстното му желание именно да бъде арестуван, за да намери своята пролука и дори и като затворник, все пак да успее да стане премиер.

В позицията, с която Ярена отхвърля искането на прокуратурата за подновяване на европейската заповед за арест на Пучдемон, съдията директно квалифицира датската екскурзия на каталунския беглец като провокация и опит да улесни своята „антиконституционна и незаконна стратегия” за връщане на власт, използвайки предвидени за затворниците правни механизми.

Така че поне на този етап поредният изненадващ ход на Пучдемон не сработи.

Осуетяването на евентуално ново негово премиерство е водеща цел за правителството в Мадрид, пише в. „Ел Паис”. Изданието подчертава, че премиерът Мариано Рахой проучва активно всички възможни варианти да се попречи на подобна възможност.

Очевидно е, че за Рахой непредвидимият и късащ нервите му Пучдемон, лидер на консервативно-националистическата Junts per Catalunya („Заедно за Каталуня”), е по-непоносим дори от идеологически антагоностичния на испанския премиер ляв републиканец и настоящ затворник Жункерас – той поне е последователен в принципите си и честно поема отговорност за действията си.

Всъщност не е изключена вероятността след очертаващия се провал на кандидатурата на Пучдемон за премиер от сепаратисткия лагер да бъде издигнат именно Жункерас. Той е много по-приемлив за Мадрид, а и, както видяхме, статутът му на затворник не е пречка нито за делегирането на депутатството му, нито за евентуалното му премиерстване.

Наблюдателите градят версии в тази посока, базирайки се и на профила на новия млад председател на каталунския парламент Рожер Торен, който е от партията на Жункерас – ERC. Той засега държи много умерен тон, обяви, че ще е председател на целия местен законодателен орган, а не на отделни партии и дори поиска среща с Рахой, за да търси диалог и да обсъжда съдбата на затворените сепаратисти и на бегълците в Брюксел. Въпреки че от правителството очаквано му отказаха такава среща, защото въпросната съдба е от прерогативите на правосъдието, засега погледът от Мадрид към Торен определено е благосклонен. И това отношение изглежда се разпростира към цялата ERC, за сметка на JxCat (популярното съкращение на Junts per Catalunya).

Разбира се, добре е да се вижда и несъмненото желание на правителството в Мадрид да разбие единението в лагера на сепатаристките партии, противопоставяйки ERC срещу JxCat. Двете формации и без това си имат достатъчно спорове и противоречия, включително заради големите си идейни различия.

Не бива да се пропуска и ролята на малката партия CUP („Кандидатура за народно единство”), която е от същия сепаратистки отбор и е доста радикална. Тя например разкритикува встъпителната реч на Торен, когато той пое ръководството на каталунския парламент на 17 януари, като прекалено мека и допускаща завой обратно към автономията на Каталуня.

CUP има само четирима депутати, но те може да са решаващи при гласуването за бъдещ премиер. И тук стигаме до другата голяма игра покрай депутатите затворници и бегълци. Без техните общо 8 гласа всъщност сепаратистите няма да разполагат с необходимото мнозинство в каталунския парламент, за да прокарат свой премиер и да получат подкрепа за свое правителство.

Аритметиката е следната. Депутатските места са общо 135. Силата, която ще управлява, трябва да бъде одобрена от най-малко 68 гласа.

Най-добре представилата се на изборите на 21 декември партия е интегристката партия „Сюдаданос” – тя има 36 места. Но дори и събирайки гласовете на всички останали партии, които не подкрепят сепаратизма – 17-те на PSC (Каталунската социалистическа партия, която е автономна), 8-те на CatComú-Podem (каталунският вариант на „Подемос”) и четирите на управляващата в Мадрид Народна партия, резултатът е 65 гласа, тоест под необходимите 68.

Ето защо след изборите на 21 декември за победители бяха обявени сепаратистките партии, които вкупом взимат 70 депутатски места – 34 за JxCat, 32 за ERC и 4 за  CUP. Но!!! 8 от тези 70 места са на тримата депутати в затвора и на петимата в Брюксел. И ако за тези от затвора все пак има вариант да делегират правата си, то за петимата „брюкселци” няма такъв шанс. Тоест сепаратисткият лагер поне засега е в състояние да събере също едва 65 гласа – толкова, колкото и другия отбор в каталунския парламент.

Изход от тази ситуация би бил отказът на поне трима от петимата „брюкселски” депутати от техните мандати в полза на следващите в избирателните списъци. Тогава мнозинството на сепаратистите лесно ще се уплътни до нужните 68 гласа. Само че никой от „брюкселците” начело със самия Пучдемон засега не желае да се откаже от мандата си.

Няма съмнение, че ще се действа динамично и според обстоятелствата. За момента очевидно още се изчаква все пак дали президиумът на парламента няма да реши да одобри делегиран вот и за „брюкселците” – този орган има такова право. И е вероятно подобно решение да мине. В президиума влизат двама представители на JxCat и един на ERC от сепаратисткия лагер, а от другия отбор са двама представители на „Сюдаданос” и един на социалистите. Но да не забравяме и председателя на парламента Торен, който също е в президиума и е от ERC.

Ако пък поради някаква причина делегираният вот за депутатите от Брюксел все пак не мине, има и резервен ход – евентуалното правителство на сепаратистите да се провали на първото гласуване, но да бъде утвърдено на второ гласуване, когато вече няма да са нужни 68 гласа, а 66. Все един от „брюкселците” ще се жертва за каузата и ще се откаже от мандата си, за да се стигне до правителство.

По-големият въпрос засега остава да виси около премиерската кандидатура на сепаратисткото мнозинство. Макар Рожер Торен и да оповести официално в понеделник, че това ще е Пучдемон, Мадрид е решен да не го допусне.

Теоретично споменатият президиум на каталунския парламент има правото все пак да разреши „телематично” представяне на програмата на Пучдемон от Брюксел. Но ако бъде насрочено пленарно заседание с такъв дневен ред, Конституционният съд в Мадрид незабавно ще го анулира като противоконституционно. А дори и да се проведе, резултатите няма да бъдат признати. Слабо вероятно е при сегашния състав на каталунския парламент, в който надмощието на сепаратистите е „на кантар”, и с председател като Рожер Торен, да се тръгва към подобна конфронтация.

Което не значи, че Пучдемон лесно ще се откаже и няма да измисли нещо още по-екзотично, за да се опита да прескочи препятствията… А пък ако се тръгне към търсене на алтернативна кандидатура (Жункерас?), това сериозно ще удари по и без това вибриращия съюз между JxCat и ERC.

31 януари e крайният срок за провеждане на парламентарното заседание, на което трябва да бъде издигната премиерската кандидатура на сепаратисткото парламентарно мнозинство. В оставаща дотогава седмица очевидно ще сме свидетели на още сюрреалистични обрати.