На 5 октомври ,,Барикада” писа, че Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” смята да удостои с титлата ,,Доктор хонорис кауза” Симеон Сакскобургготски. Решението е взето през пролетта от Академичния съвет на варненското учебно заведение. В още една публикация след няколко седмици алармирахме за липсата на значима обществена реакция по случая. А такава трябва да има, тъй като става дума за гавра с паметта на гениален поет, отишъл си в разгара на своята младост след смъртна присъда на бащата на Сакскобургготски. Повод за връчването на почетната титла са заслуги – според университетското ръководство – на Сакскобургготски от премиерския му период. Дали той е помогнал на ВВМУ или не няма особено значение, защото връчването на титлата би било недопустим морален и политически акт.
Оказа се, че реакция все пак има. На 8 ноември е пратено писмо до началника на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” флотилен адмирал Боян Медникаров, както и до всички членове на Академичния съвет. То е получено от ръководството на университета, но реакция до момента не е известна. А авторът на писмото не е случаен човек. Това е 95-годишният адмирал Иван Добрев, бивш командир на Първи варненски военен район и Първа варненска чета от Приморския партизански отряд „Васил Левски”. От 1960 до 1972 г. е командир на Военноморския флот на НРБ, а след това – зам.-министър на отбраната. Въпреки преклонната си възраст, адмирал Добрев е почетен председател и член на редица военни организации от запаса, участва активно в обществения живот.
Заради важността на темата публикуваме писмото му до началника на ВВМУ Боян Медникаров и членовете на Академичния съвет. И със съжаление трябва да отчетем, че с реакцията си възрастен човек като адмирал Добрев измива очите на младите, които очевидно нехаят.
Уважаеми г-н адмирал,
Странна, неразумна и недостойна история се случва в последно време с командването и Академичния съвет на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, свързана с името на патрона на морската Алма Матер на България. Очевидно сме свидетели на унизително недомислие и скандал в цялата история на Морско училище.
Както вече сам сте се убедил, решението на Академичния съвет на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” да удостои г-н Симеон Сакскобургготски с почетното звание „Доктор хонорис кауза” беше посрещнато с недоумение и възмущение от морската общественост, от българските антифашисти и от семейството на Никола Вапцаров. Това недоумение и възмущение намери израз в медиите и в социалните мрежи. То Ви беше изказано в лицето от четирима бивши началници на ВВМУ. Лично аз съм силно изненадан, възмутен и огорчен.
Вие смятате, че г-н Симеон Сакскобургготски имал важен принос за „спасяването” на Военноморското училище. Тук мога сериозно да поспоря с Вас, но известно ми е, че това почетно звание се присъжда и на политици без никакви заслуги към науката и към съответното училище.
Проблемът е другаде!
Решението на Академичния съвет неизбежно поражда асоциацията, че с почетното звание „Доктор хонорис кауза” на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” се удостоява сина на цар Борис ІІІ, който е подписал смъртната присъда на патрона на училището Никола Йонков Вапцаров и поетът е бил разстрелян „В името на Негово Величество”.
И това решение, взето по Ваша лична инициатива, беше възприето като неуважение към паметта на Вапцаров, като отстъпление от неговата Вяра!
Пред четиримата свои предшественици Вие твърдите, че „Комунизмът е забравен и решението няма политически контекст”. Разбирам, че Вие много бързо забравяте. Решението, което според Вас няма политически контекст, вече има своите политически последствия. Ретроградните сили в България възприеха Вашето решение като сигнал за поругаване на личността, поезията и идеите на Вапцаров. В медиите се появиха призиви, че било недостойно Морското училището да носи името на „терорист” и името трябвало да се смени?! Как Вие ще отговорите на тези призиви?! (Съветвам Ви да се запознаете с отговора, който контрадмирал о.з. Румен Попов дава от страниците на в-к Дума, брой от 3.11.2017 г.).
Нима никой от членовете на Академичния съвет на ВВМУ не можа да предвиди „страничните” ефекти от това единодушно прието решение?!
Разбира се, г-н Симеон Сакскобургготски не е виновен за престъпленията на династията, но, докато той като дете тъне в охолство под наблюдението на цяла свита начело с регентите, то в какво бяха виновни ястребинчета, разстреляни в негово име след възцаряването му през септември 1943 г., в какво бяха виновни десетките деца на антифашисти, избити от помагачите на Хитлер в България.
Тук не става дума за съблюдаването на формални критерии, а за висок морал и съвест, за човешки чувства, за дълбоки неизлечими рани в българското общество.
И тук за мен пак възниква въпросът за патрона на Морското училище Никола Вапцаров – МОРЯКА и ПОЕТА, „който сроди морето и машините с човешката душа и възпя вярата и любовта, свободата и мира”, въздигнат на пиедестал в цялото му духовно величие от преподавателя в ВВМУ проф. д.пс.н. инж. кап. I ранг о.р Илия Пеев в изследователския му труд под горното заглавие. Мисля си, че би било полезно всички членове на Академичния съвет да прелистят тази книга още веднъж.
Единодушното решение на Академичния съвет на ВВМУ обижда чувствата на българските антифашисти, на семейството на Вапцаров, на почитателите на международно признатия български поет, на випускниците на ВВМУ, възпитани в духа на своя патрон Никола Вапцаров, които милеят за своето Училище и в трудни моменти се вдигат в негова защита. Подкрепата на тези вапцаровци ще бъде нужна на Вас и на Военноморското Училище и в бъдеще и техните чувства трябва да се уважават. Убеден съм, че този акт на Академичния съвет поставя в неудобно положение и самия г-н Симеон Сакскобурготски. Господин адмирал, не забравяйте, че Вие сте само временно на този пост и освен повишаването на нивото на научната и преподавателската, освен утвърждаването на националния и международен престиж на ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров”, Ваш дълг е да съхранявате традициите, съградени от Вашите предшественици, свято да пазите името на патрона на Морското училище!
Вие ще си отидете, но паметникът на Никола Вапцаров в Морското училище на България ще остане! Паметта и преклонението пред поезията на Никола Вапцаров в България и по света ще останат!
Помислете върху казаното в моето писмо. Вярвам, че още не е късно.
About The Author
