Страните от ЕС отделят почти 1/3 от БВП за социална защита, докато в България делът на тези разходи възлиза на по-малко от 1/5, според публикуваните обобщени данни на Евростат за 2015 г. Със своите 17.9% България е наравно с Малта по този показател и изпреварва Румъния и Латвия (до 15%), Литва и Естония (около 16%) и Ирландия (16.7%).
Данните за последната обаче са нерентабилни, тъй като страната отчете над 26% ръст на БВП през 2015 г., след като позволи на големи мултинационални корпорации да се преместят счетоводно на територията ѝ и да търгуват в рамките на ЕС почти без да плащат данъци. В резултат, неотдавна ЕК реши, че Ирландия е позволила на Apple да избегне облагане за 13 млрд. евро. Резкият ръст на БВП намали дела на разходите за социална закрила с 5% за една година.
На другия полюс с над 30% дял на тези разходи са Франция, Дания, Финландия, Холандия и Австрия. Прави впечатление, че най-богатите страни отделят и най-голям дял от националното си богатство за социална закрила. От една страна те правят това, защото могат да си позволят, но от друга социалните разходи намаляват неравенствата в обществата и по този начин допринасят за икономическото развитие. Например, ниските пенсии и помощи за отглеждане на деца ограничава базовото потребление на значителна част от населението и съответно задушава зависещите от него производства. Липсата или незначителния размер на обезщетенията за безработица пък ограничава възможностите за преквалифициране или прехвърляне на работниците към по-добре платени позиции.
Сравнението с ЕС разкрива някои митове за вътрешнополитическа употреба. Най-видният напоследък бе този за ревизиите на инвалидните пенсии, за които според управляващите България харчи твърде много и не може да си позволи нормални пенсии за възрастните. Това е типична стратегия за настройване на две губещи групи една срещу друга – в случая възрастни срещу болни.
В действителност, страните от ЕС отделят 1.87% от БВП за пенсии на хора с болести и увреждания, докато в България този дял е 1.3%. Същото е и с обезщетенията за безработица, достъпът до които бе ограничен допълнително покрай приемането на Бюджет 2018 г. Преди две години те са били в размер на по-малко от половин процент от БВП у нас срещу почти три пъти по-голям дял средно за ЕС.
Административните разходи на системите за социална закрила у нас възлизат на едва 0.3% от БВП и са едни от най-ниските в ЕС, 5 пъти по-малък дял от тези в Холандия.
About The Author
