Българската държава има една от най-ограничените преразпределителни роли сред членките на ЕС, показват данните на Евростат за 2016 г.. Данъчните приходи у нас са в размер на 29% от БВП, докато средното ниво за общността е 40%, а за Еврозоната – 41.3%. Това ограничава възможностите за изграждане на работещи институции, обществена инфраструктура и ефективни социални системи.
По-малка част от националния продукт преразпределят само Румъния (26%) и Ирландия (23.8%), за която обаче неотдавна бе отсъдено, че е преdоставила незаконен данъчен кредит на Apple в размер на 13 млрд. евро. На другия полюс са Франция, Дания и Белгия с около 47% данъчни приходи.
Тенденцията в ЕС също е за леко увеличение на дела на данъчните приходи, докато у нас те намаляват минимално през 2016 г. През 2017 г. очакваното изпълнение на бюджетните приходи показва 29.3% дял на данъците, а средносрочната бюджетна прогноза на правителството предвижда през 2018 г. делът им да нарасне с 0.2%, заради увеличението на пенсионната вноска. В следващите две години до 2020 г. се очаква ново минимално свиване на дела на данъчните приходи спрямо БВП.
Структурата на данъчното облагане у нас продължава да се отличава забележително от европейските стандарти. България се отличава с непропорционално голям дял на приходите от ДДС, който потиска потреблението, особено на хората с ниски и средни доходи. На този данък се дължат около 1/3 от данъчните приходи у нас, докато средно за ЕС приносът му е по-малко от 1/5.
От друга страна, България има най-малкия дял на приходите от преки данъци в целия ЕС. Те съставляват едва 5.4% от БВП при средно 13% за общността. Страната ни почти не таксува корпоративните печалби, които носят на бюджета 2.1% срещу 2.6% за ЕС, където те ще се увеличат допълнително, след поредица решения против укриване на данъци от страна на мултинационални корпорации като Apple, Amazon и Starbucks.
Освен това, България събира едва 3% подоходен данък при средно 9.3% за ЕС. По-лошото е, че у нас този данък функционира по точно обратния на първоначалния му замисъл начин. Докато в Западна Европа прекия данък върху доходите цели да обложи преди всичко гротескните концентрации на богатство и да намали богатството, у нас облагането е еднакво за всички подоходни групи, като най-богатите дори плащат по-нисък процент пенсионни осигуровки, заради регресивния характер на този данък. България е и единствената страна в ЕС, в която няма необлагаем минимум под някаква форма. Така че терминът данъци от “доходи и богатство”, който използва Евростат не е съвсем точен за нашата държава, където се облага предимно бедността.
Най-близо до нас по приходи от преки данъци са Литва (5.7%) и Румъния (6.5%), а на другия полюс са Швеция, Финландия и Белгия с по над 16%. Извън класацията е Дания с нейните приходи от преки данъци в размер на 30% от БВП, което се дължи на факта, че в тази страна социалните системи не се финансират през осигурителни вноски.
Делът на този тип вноски у нас отново е един от най-ниските в ЕС, което до известна степен обяснява състоянието на здравната ни система и постоянния дефицит в пенсионната. Докато българската хазна събира 7.8% от БВП за тези системи, включително за обезщетенията за болест, безработица, майчинство, то страните от ЕС средно събират 13.3%. В страните от Еврозоната този дял е още по-висок – 15.3%.
About The Author
