Робърт Мугабе е оцелял като лидер на Зимбабве по-дълго от Сталин в Съветския съюз и Мао в Китай. Десетилетното му управление изглежда е към края си, след като военните поеха контрола над страната и го поставиха под домашен арест. Заслужава си да си разглеждат грешките, които доведоха до края на забележително дългото му управление.
В свое скорошно изследване специалистът по политически науки Даниел Трайсман от Калифорнийския университет твърди, че повечето диктатори падат от власт по причини, които всъщност показват, че те са съвсем обикновени хора. Високомерие, склонност към поемане на ненужен риск, импулси за либерализация, които ги тласкат по хлъзгав наклон, избиране на неподходящ наследник, контрапродуктивно насилие. Деветдесет и три годишният Могабе не е изключение. Той подготвяше грешния човек за свой наследник – Емерсон Мнангагва – и разчиташе твърде много на армията си. Когато Мугабе реши да смени избора си за наследник с втората си съпруга Грейс, военните решиха, че търпението им се е изчерпало.
Подобно на Мугабе, Емерсон Мнангагва е ветеран от войната за независимост на Зимбабве от Обединеното кралство. През почти цялото 37-годишно управление на Мугабе Мнангагва бе най-близкият му съюзник и помощник. Като първи вътрешен министър на страната той ръководи специални поделения, занимаващи се със смазване на съпротивата на племената срещу управлението на партията на Мугабе. В книгата си „Вечеря с Мугабе”, която описва трансформацията на Мугабе от икона на националното освобождение в автократ, авторката Хейди Холанд разказва как тези бойни групи са принуждавали селяни да танцуват върху пресните гробове на роднините си и да скандират про-правителствени лозунги.
През 90-те години, когато Зимбабве се намеси на страната на правителството във войната в Конго, Мнангагва изгради силни връзки с военните и им помогна да си подсигурят минни концесии в Конго в замяна на подкрепата за президента Лоран-Дезире Кабила.
Политическите амбиции на Мнангагва продължиха да нарастват, но през 2005 г. Мугабе му удари шамар, като му отне висшия пост в управляващата партия Zanu-PF. Той обаче преживя понижението и през 2014 г. се издигна до вицепрезидент. Беше явно, че въпреки липсата на политическо влияние – Мнангагва на два пъти губи избори в родния си избирателен район – Мугабе гледа на него като на потенциален наследник.
Докато Мнангагва демонстрираше способността си да оцелява, изграждаше връзки и натрупваше услуги сред различни части на зимбабвийския елит, Мугабе ставаше все по-зависим от военните. Зимбабвийският изследовател Чарлз Монгонгера изтъква следното в свой доклад от 2014 г.:
„Докато авторитарният контрол на президента над държавата постепенно се изплъзва на фона на нарастващата опозиция, военните биват въвличани все повече и повече в политиката. Военните елити получават повече власт и блокират прехода на страната към демокрация чрез милитаризацията на ключови институции и използването на одобрено от държавата насилие срещу съперниците на Мугабе. В замяна тези военни елити биват възнаграждавани с доходоносни обществени договори, висококачествени земи, минни концесии и други привилегии от страна на хищническата държава, предвождана от режима на Мугабе.
Зимбабвийската армия не е от онзи тип военни, които в критични за страната моменти се намесват, за да гарантират нормалност и придържане към управленските традиции, както например турските военни направиха няколко пъти през 20 век. Армията е неразривно свързана с управляващата партия, но не задължително с Мугабе. Докато остаряващият диктатор ставаше все по-крехък и започна често да заспива на публични места, командващият армията Константин Чивенга се превърна в съюзник на Мнангагва.
Така че след като Мугабе уволни Мнангагва по-рано този месец, обвинявайки го в нелоялност, и след като стана ясно, че диктаторът иска жена му Грейс да стане вицепрезидент и да го наследи, Чивенга реши да действа. Той обеща да спре „тези, които са решени да отвлекат революцията” и във вторник военните установиха контрол над страната.
В тази ситуация няма поводи за радост. Грейс Мугабе, известна със сприхавия си нрав и влечението си към лукс, заради което се е сдобила с прякора „Гучи Грейс”, едва ли ще е добър президент. Седемдесет и пет годишният Мнангагва, чийто прякор пък е „Крокодила”, няма да е особено подобрение. Той бива описван като жесток, злобен човек. „Опозиционният кандидат, който го побеждава на изборите в област Кве Кве през 2000 г. едвам се разминава със смъртта, след като младежи от управляващата партия Zanu-PF го отвличат и заливат с бензин, но не успяват да запалят кибрита”, пише Хейди Холанд.
Населението на Зимбабве, което под управлението на Мугабе преживя травматизиращо насилие и икономическа разруха, не може да очаква някакво подобрение от намесата на военните. Подобна промяна, продиктувана от дворцови интриги, а не от масова съпротива, означава, че за обикновените хора нещата ще останат същите или дори ще се влошат. Новият диктатор ще се стреми да подсигури, че е по-устойчив на преврати от предшественика си, което може да означава повече насилие и репресии.
За автократите по други части на света обаче случилото се в Зимбабве може да послужи за полезен урок. Дългогодишен съдружник с амбиции да наследи властта не може да чака вечно диктаторът да умре. Ако му е позволено да натрупва власт и особено ако е приятел с най-влиятелните генерали, дните на диктатора са преброени. На диктатора няма да му се позволи да промени решението си кой да го наследи. Постоянното прочистване на апарата на силите за сигурност и политическото ръководство на страната позволиха на Сталин и Мао да умрат на поста си. Ранното решение да се установи династия проработи добре за Ким Ир Сен. Мугабе няма да се присъедини към редиците на тези непобедени диктатори, защото е бил небрежен. Което е съвсем човешко, особено след четири десетилетия на власт.
About The Author
