Почти половината работещи в ЕС са концентрирани в два сектора, става ясно от данните на Евростат за 2016 г. В търговията на едро и дребно, транспорта и настаняването са заети 24.7% от служителите, а в публичната сфера – администрация, отбрана, образование, здравеопазване и социални дейности – 23.7%. И двата сектора са нараснали в последните две десетилетия за сметка на селското стопанство и индустрията, в които заетите намаляват и в България.
За разлика от тенденцията в общността, у нас заетите в публичната сфера са едва 15.7%, което ни нарежда на предпоследното място пред Румъния. Сред всички страни в ЕС, този сектор се свил най-силно у нас за последните 20 години – с 3.3 процентни пункта, като в повечето страни той дори се увеличава.
Докато заетите в селското стопанство и индустрията намаляват навсякъде в резултат от механизацията на труда и преместването на служителите към сектора на услугите, то свиването на публичния сектор у нас, което е противоположно на европейската тенденция, може да се обясни само с доминиращата тук идеология, че добрата държава е възможно най-малка. Това се приема безкритично в последните две десетилетия, назависимо дали става дума за по-малко ненужна администрация или орязването на важни за фунционирането на обществото регулаторни органи. Или дори за по-малко педагози, лекари, социални работници, пожарникари и т.н. България е страната в ЕС с най-малко учители, които на всичкото отгоре са натоварвани с изключително много допълнителна работа, която да компенсира недостатъците на една орязана система.
В пълен контраст, заетите в този сектор в Швеция са 34%, а във Франция, Белгия и Дания – над 30%. За Норвегия, която не е част от ЕС, но предоставя данни на Евростат, този дял е 35.7%. Почти без изключение, западните страни поддържат големи публични социални системи, докато държавите от Източна и Южна Европа разчитат на частния сектор да компенсира свитите публични услуги. Например, като поддържа образователна система с недостатъчен персонал и ресурси, държавата създава голям пазар на образователни услуги под формата на частни уроци. Ефектът от подобна политика е предвидим – онези, които могат да си позволят да доплащат, получават добро образование и така системата всъщност пресъздава и дори засилва неравенствата в обществото.
За последните две десетилетия, най-голямо увеличение на дела на заетите в ЕС има в научно-техническия сектор, които достигат 12.7% от всички работещи. Този дял се увеличава значително и в България, но със 7% заети в него страната ни е под средното ниво за ЕС от 1996 г. Разликата отново може да се обясни само със съкращенията и замразяването на финансирането на публичните институции, които се занимават с научно-развойна дейност. Минимално е увеличението и на заетите в сферата на изкуството, културата и развлеченията, които са едва 3% у нас – над два пъти по-малък дял от средноевропейския.
About The Author
