Всички погледи в Каталуня и в цяла Испания са вторачени сега в Карлес Пучдемон, премиерът на все още автономното каталунско правителство. Какво ще направи той в отговор на мащабните и сурови мерки по изземване на пълномощията на властта в Барселона от централното правителство в Мадрид, оповестени в събота, 21 октомври, от испанския премиер Мариано Рахой? Има ли все още шанс каталунската криза да намери спокоен изход или ще наблюдаваме непредсказуема ескалация? Уви, засега вторият вариант изглежда по-реалистичен.
Да напомним: въпросните мерки са изработени от правителството на Испания с подкрепата на управляващата Народна партия, на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) и на либералната „Сюдаданос”. Правителството ги внася в Сената, обосновавайки ги с член 155 от испанската конституция, който допуска изземването на пълномощията на автономната власт от централната в случаи, когато първата нарушава основния закон.
Рахой и екипът му много държаха да получат ясно обяснение от Пучдемон декларирана ли е или не е независимостта на Каталуня. Защото ако е, то тогава наистина е нарушена конституцията и има всички основания за активиране на нейни член 155. Пучдемон обаче изпрати в отговор две витиевати писма, без еднозначно „да” или „не”, както искаше Рахой. И в двете той напомни, че на заседание на парламента в Барселона на 10 октомври е обявил независимостта като следствие от непризнатия в Мадрид референдум на 1 октомври, но веднага след това е суспендирал тази независимост, за да даде възможност за започване на диалог с централните власти. Във второто си писмо от 19 октомври Пучдемон дори изрично пише за независимостта, че „не беше декларирана”.
Рахой сметна тези писма за недостатъчно ясни, а съдържащите се в тях предупреждения, че ако Мадрид не започне диалог, каталунската независимост ще бъде обявена – за „шантаж”. И пристъпи към процедурата по задвижване на член 155.
Тук трябва да се отбележи, че това не е толкова лесно от юридическа гледна точка, защото липсва неоспоримо фактическо деяние от страна на каталунските власти, което да се обяви за противоконституционно. Въпрос на тълкувание е дали така могат да бъдат поднесени досегашните им действия, след като липсва официална декларация за независимост.
Ето защо е важно да се обърне внимание върху преамбюла на правителственото решение от 21 октомври, което се внася в Сената с цел активиране на член 155. В него не става дума за антиконституционн действия, а за действия, „тежко нарушаващи общия интерес”. И се апелира към Сената да одобри исканите мерки с цел „гарантиране на изпълнението на конституционните задължения и за защита на споменатия общ интерес”.
Тази юридическа обосновка може да е уязвима, ако правителството има насреща си несъгласна с линията му по този проблем опозиция. Но случаят не е такъв. И социалистите, и „Сюдаданос” категорично подкрепят политиката за съхраняване на целостта на Испания и решителните действия срещу влизащи в противоречие със законите сепаратистки инициативи.
Рахой си осигури и друга много важна подкрепа – на трите основни институции на Европейския съюз. Председателите и на Европейската комисия – Жан-Клод Юнкер, и на Европейския съвет – Доналд Туск, и на Европейския парламент – Антонио Таяни, категорично застанаха на страната на Мадрид. Ако в Барселона е имало наивници, които са си въобразявали, че може да е иначе, очите им би трябвало да се отворят поне в петък, на 20 октомври. Тогава това европейско трио се строи в редичка пред испанския крал Фелипе Шести в Овиедо, на церемонията по връчването на тазгодишните награди „Принцесата на Астурия”, за да получи от ръцете му Наградата за разбирателство, присъдена на ЕС…
Оповестеното от Рахой на следваща сутрин, 21 октомври, конкретно съдържание на предлаганите мерки по член 155, изненада всички със своите мащаби и суровост. Трябва да се има предвид, че в последните дни из испанските и каталунските медии усърдно циркулираха предположения, че въпросните мерки ще бъдат „меки”, за да останела отворена вратата към диалога. Твърдеше се например, че Мадрид ще поеме юздите на каталунските сили за сигурност, на финансите и на обществените медии, но няма да уволнява нито Пучдемон, нито министрите му – или по-точно съветниците му, както е официалното им наименование.
Нещата обаче се оказаха много по-сериозни. Осигурил си стабилен вътрешно- и външнополитически гръб, Рахой поиска практически пълно изземване на властта в Барселона. Не само, че централното министерство на финансите и на публичната администрация поема изцяло под свой контрол тези сфери в Каталуня, не само, че Mossos d’Esquadra (каталунската полиция), телекомуникациите, телевизията TV3 и Catalunya Radio преминават на пряко подчинение на съответните мадридски министерства, но и цялото автономно каталунско правителство начело с Пучдемон се лишава от постовете си. Функциите му се поемат от специален, сформиран в Мадрид съвет.
Вярно, каталунският парламент не се разпуска, но му се забранява да номинира премиер или други ръководни дейци, както и да гласува решения, противоречащи на испанската конституция.
Рахой обяви като основна цел на мерките възстановяването на конституционния ред и след като това бъде осъществено – провеждането на автономни избори в рамките на шест месеца.
Според в. „Ла Вангуардия” Пучдемон и правителството му заедно с най-приближеното към тях ядро активисти на каузата на независимостта са били много неприятно изненадани от твърдостта на мерките, оповестени от Рахой. На работния обяд, на който те се събрали веднага след изявленията на испанския премиер, доминирал тонът на възмущението. Спонтанната реакция била за огледално втвърдяване на курса и за бързо официално обявяване на независимостта идната седмица. Обсъждала се и по-нататъшната стратегия – например, бойкот срещу задаващото се централно управление, като администрацията откаже да изпълнява задълженията си, както и улични протести. Един-единствен съветник/министър – отговарящият за производствения сектор Санти Вила, се опитал да убеди Пучдемон да отиде в Сената, за да обясни позицията си и да настои за диалог, като в знак на добра воля оповести провеждането на избори за автономна власт.
Относно идеята за такива избори пак се налага едно припомняне. Още преди второто писмо на Пучдемон от 19 октомври Рахой даде да се разбере, че ако каталунският премиер обяви незабавно нови избори за автономна власт в Каталуня, това ще бъде сметнато за връщане на Барселона в лоното на законността и процедурите по активиране на член 155 от конституцията ще бъдат прекратени.
В лагера на Пучдемон също се говореше за избори, макар и в друг контекст – че те ще бъдат свикани веднага след провъзгласяване на независимостта и ще са учредителни за новата република.
Спекулациите през изминалата седмица се въртяха около догадките дали все пак няма да се постигне компромис около провеждането на автономни избори сега – още повече, че сред някои сектори в лагера на индепендистите имаше проявена склонност към такъв вариант. Говореше се, че към него клони дори бившият каталунски премиер Артур Мас, който е с много силно влияние над протежето си Пучдемон. Имаше дори публикации, че Мас вече е против обявяването на независимост заради многото икономически негативи, които ще донесе, и защото липсва международна подкрепа за такава перспектива.
Ето защо при евентуални „меки” мерки на Рахой все още се смяташе за възможно Пучдемон да издейства някакъв компромис с евентуална своя поява в Сената в Мадрид идната седмица. Той ще има такава възможност между сряда, 25 октомври, когато вече ще действа съответната сенатска комисия, и петък, 27 октомври, когато Сенатът ще се произнесе официално по искането на правителството.
Но при твърдия подход, приложен от Рахой, вероятността за отстъпчивост в лагера на сепаратистите пада до минимум. А полето за любимото на Пучдемон маневриране, практически е отрязано. Сега, при наличната остра реакция в обкръжението му срещу мерките на Мадрид, дори на него самия и да не му се иска, той просто е принуден да поеме пътя към деклариране на независимост на Каталуня. Показателно е, че дори Артур Мас, за чиито колебания споменахме, след съботните изявления на Рахой вече подкрепя курса към независимост. Да не говорим за неоспоримото силно въздействие на 450-хилядната демонстрация, заляла улиците на Барселона в събота вечерта с искания за освобождаване на арестуваните в Мадрид индепендистки водачи Жорди Санчес и Жорди Куишарт – а всъщност, с поддръжка на тяхната кауза за независимост.
Трябва да се отчита и психологическия момент – Пучдемон е дълбоко уязвен на лично ниво, че Рахой не е оценил суспендирането на каталунската независимост и не е отвърнал на предложението му за среща между двамата. А вместо това се кани да го отстрани от поста му заедно с целия му екип. Пучдемон вече няма какво да губи. Рахой така и така ще го бутне. Но вместо да чака това като обречена жертва, той може да се хвърли с главата надолу в пропастта на независимостта като мъченик на каузата, независимо от последствията – роля, която очевидно гъделичка егото му. Поне толкова, колкото и егото на Рахой се вдъхновява от ролята на силен лидер.
Прочитът на създалата се ситуация в лагера на привържениците на каталунската независимост е, че испанското правителство извършва „държавен преврат”. Първа тази формулировка използва в реакцията си на изявленията на Рахой председателката на каталунския парламент Карме Форкадел, която изпревари Пучдемон с появата си пред медиите в събота вечерта.
Пучдемон направи своето обръщение по въпроса чак в 21 ч. на 21 октомври. Той нарече мерките на Рахой „най-лошата атака” по демократичните каталунски институции от времената на Франко и призова каталунския парламент да се събере, за да вземе решение по новата обстановка. Той не използва думата „независимост”, но с оглед преобладаващите в неговия лагер, а и във водещите парламентарни групи настроения общото очакване е, че каталунският парламент вероятно ще вземе решение за едностранно обявяване на независимост.
Засега не е посочена дата за очакваното парламентарно заседание. Повече детайли ще станат известни в понеделник, 23 октомври. За 10.30 ч. е насрочено заседание на Съвета на говорителите на различните представени в каталунския парламент партии.
Впрочем, нещичко вече е известно. Сценарият с обявяването на автономни избори явно е отхвърлен. „Свикването на избори не стои на масата,” отсече днес в свое радиоинтервю говорителят на каталунското правителство Жорди Турул.
Другото, което остава, явно е курс към независимост. С цялата енигма на непредсказуемите последствия. По този път и с тези налични лидери и в Барселона, и в Мадрид нищо оптимистично не се очертава.
Хакерската група Anonymous още отсега подлива масло в огъня – в събота тя удари сайтовете на управляващата в Испания Народна партия, на конституционния съд, на няколко министерства и на фондация „Франсиско Франко”…
About The Author
