Цели 40.4% от хората в България са били изложени на риск от бедност и социално излключване през 2016 г., което означава, че страната ни продължава да е лидер в класацията за бедност в ЕС. Средното ниво за общността е 23.4%, което означава, че над 117 млн. души в най-силно развитата икономически зона на света са застрашени от бедност, т.е. разполагат с доход под 60% от средния за съответната страна. Сред тях са и 2.9 милиона българи, в които влизат половината възрастни хора, всички работници на заплата близо до минималната и почти половината от децата.
Най-близо до нас в тази негативна класация е Румъния с 38.8%, като по-ниските нива на бедност в северната съседка се дължат на по-доброто положение на възрастните хора там. Докато в България хората над 65 г., живеещи в бедност, са 45.9% (отново първо място), то в Румъния те са 34%, а средно за ЕС – едва 17.7%.
Единствената друга страна в ЕС с над 1/3 от населението, изложено на риск от бедност, е най-тежко пострадалата от икономическата криза Гърция с 35.6%. На другия полюс е Чехия с едва 13.3% от населението в тази категория, а други три източноевропейски страни – Словакия, Словения и Полша – са под средноевропейските нива.
Въпреки че минималната заплата нараства устойчиво след отказа на управляващите от политиката на затягане на коланите и замразяване на доходите, тя остава едва 44% от средната. Съответно, хората наети срещу минимално или близо до минималното възнаграждение автоматично се превръщат в работещи бедни. Докато страната ни се радва на най-ниски нива на безработица от началото на кризата насам, един от четири работещи живее в бедност.
По този показател след нас е само Румъния с 29.2% при средно 12.4% за ЕС. Работещите бедни в България са почти двойно повече, отколкото тези в останалата част от съюза, и докато на запад този статут обикновено е запазен за хора на непълен работен ден, при нас дори 40-часова работна седмица не гарантира нормално преживяване. Най-малък е делът на работещите бедни във Финландия (3.9%) и Чехия (5.9%).
България отново е изпреварена само от Румъния по дела на децата, живеещи в бедни семейства. Те са 45.6% от всички деца в страната при средно 26.5% за ЕС, което означава, че семействата не са достатъчно подкрепени от социалната система. В този контекст мрачната демографска картина изглежда съвсем логична. Обяснимо е, когато хората избягват да стават родители, щом това ще изправи и тях, и децата им пред риск от бедност.
Въпреки че управляващите изтъкват, че икономическият растеж в страната ни е един от най-големите в ЕС, те пропускат да уточнят как се разпределя той. Фактът, че спрямо 2015 г. делът на бедните е намалял с нищожните 0,9 процентни пункта показва, че хората с ниски доходи са получили незначителен дял от новосъздадения в страната продукт.
Тази теза се потвърждава от данните за подоходното неравенство. През 2016 г. България става лидер в класацията за неравенство в ЕС със 7.9 пъти разлика при доходите на най-богатите и най-бедните 20% от населението. Ножицата между бедни и богати у нас се разтваря все по-широко за пета година поред и страната ни изпреварва Румъния и Латвия, където неравенството се свива през последната година. Най-равномерно е разпределено богатството в Чехия, която е и страната с най-ниска безработица и най-малък дял на населението, живеещо в бедност.
България е една от държавите с най-ниски корпоративни данъци и данъци върху доходите на богатите физически лица, като бремето пада върху обикновените работещи с минимални или близки до минималните доходи. Подпиши петицията за преразпределяне на данъчната тежест в България, като използваш платформата за подпис:
About The Author
