Оптимистите в журналистическите среди у нас тези дни сме заредени с надеждата, че сякаш най-после сме свидетели на зародила се и действаща професионална солидарност. Така поглеждаме и към състоялия се на 11 октомври протест на гилдията у нас, свикан по повод поредните заплахи, отправени от властимащи към журналист.
Протестът бе инициатива на Асоциацията на европейските журналисти и бе подкрепен от Съюза на българските журналисти, който винаги твърдо е защитавал правата на колегията и който реагира остро и при сегашния казус.
Протестът събра на „триъгълника” между министерския съвет, парламента и президентството около 200 журналисти от различни медии. Повечето изразиха радост от единната реакция на гилдията. За някои обаче изявата бе „срамежлива”, имаше въпроси и защо не се прави стачка.
Други изобщо не дойдоха, поддържайки също доста тиражираната през последните дни позиция, че имат несъвместимост било с принципите на един или друг колега, било с характеристиките на тази или онази медия, било с цялостната система, по която функционират или се дирижират медиите у нас.
Въпросите и проблемите са много, болезнени са и не бива да се премълчават. От нас като гилдия и като общество зависи да ги поставяме в цялата им острота, да ги обсъждаме, да ги решаваме. Но най-важното е все пак
да се осъзнаем като общност,
в която, въпреки всичките ни различия, е необходимо да се води открит диалог и да се търсят съвместно пътища за излизане от нетърпимата за професията ни, а и за цялото гражданство ситуация.
Несъмнено позитивен факт е, че журналистическата гилдия у нас за втори път в рамките на броени месеци решително и общо взето единно надигна глас в защита на основните права и свободи в упражняването на нашата професия. И в двата случая повод станаха заплахи от овластени лица на високи позиции срещу отделни колеги заради зададени „неправилни” журналистически въпроси.
През лятото на мушката се оказах аз, а заканите бяха отправени срещу мен от члена на СЕМ Бетина Жотева.
Сега нещо подобно, но дори още по-нагло се разигра в пряк ефир срещу телевизионния водещ Виктор Николаев, който последователно бе атакуван словесно от двама политици – от подалия междувременно оставка депутат на ГЕРБ Антон Тодоров и от вицепремиера Валери Симеонов.
И в двата случая, които нито са първите, нито са единствените с накърняване на свободата на словото, гилдията ни наистина реагира много остро и като цяло единно. Изкристализира разбирането, че това
не са удари по един или друг колега, а срещу всички нас
и срещу демократичните основи на обществото ни, в които журналистическата свобода е носещ елемент.
Сега възмущението в колегията кипна особено силно и заради циничните първоначални реакции от страна на Тодоров и Симеонов срещу критиките.
Първият уж се извини, но всъщност повече се подигра с журналистите. След което явно „по партийна линия” все пак бе пришпорен да подаде оставка като народен представител. Но дори този акт Тодоров се постара да поднесе със специфичното си „чувство за хумор”, оповестявайки предизвикателно, че преминава на попрището на журналистиката…
Отделен, но важен за всички нас въпрос е, защо, след като гилдията уж беше обявила бойкот на отразяването на този персонаж, той царствено се носеше из всички вчерашни новинарски емисии?…
Най-остро колегията се надигна срещу „ултиматума”, който вицепремиерът Симеонов изпрати от министерския съвет до 4 национални медии с искания те да му е извинят, защото според него водели кампания за дискредитирането му с критиките си за държанието му с Виктор Николаев.
Очевидно това стана
капката, която преля чашата на търпението
сред много от журналистите. Не случайно именно този образ използваха няколко от колегите, с които разговарях по време на протеста на 11 октомври.
В същото време няма да се въздържа да изразя тук и личното си мнение, че надсловът, под който премина този протест – „Имаме въпроси, не искания”, ме смути със своята неутралност.
Разбирам посланието, че за разлика от отправящия ултиматуми към медиите висш политик, ние като гилдия отстояваме правото си да поставяме неудобни въпроси. Но като се има предвид обществената тежест на нашата професия, сигурно би ни подхождало доста по-рязко да зададем въпросите си. И един от е редно да е следният: защо депутатът Тодоров можа да бъде пришпорен за оставка, а вицепремиерът Симеонов – не? И още: чия е политическата отговорност за този постоянно възпроизвеждащ ненормални ситуации модел, в който живее и работи цялото ни общество?
Изразих мнението си пред медиите, които си припомниха и моя казус с Жотева и пожелаха да ме интервюират. Повтарям тук онова, в което съм убедена – че единната и категорична журналистическа нетърпимост към посегателствата срещу свободата на словото, която е във фундамента на демократичното общество, е единственият здравословен рефлекс на нашата професия, а и на цялото общество. Защото
подобни посегателства застрашават всички граждани,
посягат на базисните им права за достъп до информация.
Въпреки всичко това продължавам да държа на оптимистичния поглед към вчерашния протест, който, макар и „плах”, „срамежлив”, „половинчат”, както го определиха част от колегите, все пак ни събра, състоя се, направи една малка, но важна стъпка към осъзнаването ни като обществена сила и към изграждането на така нужната на всички ни солидарност.
Предлагам тук мнения на колеги, с които говорих на протеста. Те са различни, но искрени. Нека се вслушаме в автентичните ни гласове и нека се опитаме по-често да сме заедно – не само когато накърняват правата ни, но и в съвместните ни усилия да отстояваме обществения интерес.
Снежана Тодорова, председател на УС на Съюза на българските журналисти:
„Подкрепяме и участваме в протеста на колегите, защото е скандално властта да заплашва журналисти. Щастлива съм, че тук виждам толкова много журналисти. СБЖ осъди категорично отправените от политици заплахи към Виктор Николаев като поредно покушение срещу свободата на словото. Изискахме и оставките на овластените лица. Винаги сме реагирали остро и при предходни подобни случаи.
Информирахме и този път Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите. Получихме от тях декларация с изразено безпокойство от опитите за посегателство срещу медийната свобода. Генералният секретар на ЕФЖ Рикардо Гутиерес ни информира, че за случая е сезирана Платформата за защита на журналистиката в Съвета на Европа и българското правителство ще бъде поканено официално да даде обяснения за поведението на вицепремиера Симеонов.
Смятаме за изключително важни единните действия на цялата журналистическа гилдия в защита на свободата на словото и винаги ще подкрепяме всяко усилие в тази посока”.
Ирина Недева, председател на УС на Асоциацията на европейските журналисти:
„Протестът на АЕЖ е логичен резултат от ескалацията и кулминацията на вредното отношение на властимащите към същността на медиите като цяло. Виждаме от тях най-малкото неразбиране.
Представител на законодателната власт в лицето на вече бившия депутат от управляващата партия Антон Тодоров, както и вицепремиер в лицето на Валери Симеонов, който е на практика втората длъжност в държавното управление след премиера, влязоха едновременно в меко казано странно отношение с медиите. Направиха опит за санкциониране на редакционно съдържание – това е дефиницията на цензура.
Безпрецедентен е ултиматумът от страна на вицепремиера, разпратен до 4 национални медии и качен на страницата на министерския съвет. Нямаше как да не реагираме.
Много сме обнадеждени, че на протеста дойдоха много професионални журналисти, звезди на журналистиката, които не са членове а АЕЖ. Радваме се, че тези хора разпознаха този протест като свой.
Отстояваме правото да задаваме неудобни, затрудняващи въпроси, независимо дали не някого те изглеждат добри или лоши, умни или глупави. Това е демокрацията, имаме право да задаваме въпроси, а властимащите имат право да отговорят или не. Но не са те тези, които да санкционират предварително какво да ги питаме.
Ако има манипулативни въпроси, ако се чувстват обидени, могат да търсят правата си в съда. Няма нищо страшно в това, ако приемем, че България има независима съдебна система.
Но в поставянето на ултиматуми към свободни медии виждаме нещо много плашещо – държавата да определя съдържанието в медиите и също така да кадрува. Защото „шегата” за изпразването на стола, когато друг стол вече е празен, е меко казано неудачна.”
Проф. д-р Маргарита Пешева:
„Случаят е безпрецедентен в най-новата ни история. В последните три десетилетия не помня от екрана на национална медия така открито, арогантно, безапелационно журналист и цялата гилдия да бъдат заплашвани. Макар и малък, този протест е много качествен. Виждам много известни журналисти от големи и не толкова големи електронни и печатни медии. Свободата на словото ключово условие за свободата в обществото. Дори е някак неудобно да говорим по казуса. Това, което се случва, не бива да се повтаря. Крайно нередно е да се суспендира по този начин правото на журналиста да върши своята работа, да задава въпроси. На това учим младите журналисти в журналистическите специалности и те трябва да имат вяра, че ще могат да работят професионално в утрешния ден”.
Проф. Милко Петров, ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”:
„Аристотел беше казал, че несправедливостта срещу едного е вече заплаха срещу всички ни. Това, което си позволи арогантният Антон Тодоров, а след него и Валери Симеонов спрямо колегата Виктор Николаев е недопустимо. Тук сме да защитим свободата на словото и като журналисти, и като преподаватели по журналистика. Да събудим у студентите вярата, че когато градят ден по ден, тухла по тухла, дума по дума, кулата на свободата на журналистиката, те ще бъдат съответно защитени. Първо от своите колеги, а след това, надявам се, и от самото общество. Свободните медии са гаранция за свободно общество.
Христо Комарницки, карикатурист:
„Дойдох да видя журналистите. Чувствам се добре. Времето е хубаво. Но нищо няма да се постигне. Защото журналистите са се предали. Няма надежда за спасение. Събрали са се тук, пият кафенца, пушат цигари, шегуват се – това протест ли е? Окуражавам такива срещи, да се опознават колегите, да си говорят, но това не е протест. Те дори нищо не скандират. Какво сега – да позираме за селфи, да ни снимат от някоя телевизия… Къде са действията? Стачка например? Ефективен протест? От 1923 г. сигурно в България не е имало истински протест”.
Иво Балев, в. „Сега”:
„Политиците са си все едно у тях, когато отидат в някой телевизор. По сегашния случай – направиха ми впечатление обясненията на Горанов, че истинските заплахи срещу журналисти не се изричат в ефир, а офлайн. От думите му излиза, че медиите са направо на ръчно управление. Спомнете си как си тръгнаха Ани и Виктор от предишната им телевизия. Тръгнаха си след интервюто с Орешарски по въпроса кой предложи Пеевски. Мълчанието на Виктор и Ани сега означава, че те приемат компромиса. Вероятно това е техният начин да си издействат поне малко пространство, за да задават някакви въпроси”.
Георги Милков, журналист във в. „24 часа” и водещ по БНТ:
„Дойдох да се запозная с гилдията. През последните години аз, а и сигурно много други колеги сме живели с убеждението, че гилдията я няма. Не знам кога изчезна тя и се парцелирахме. Но този случай, който тръгна от интервюто на бившия вече депутат Антон Тодоров в студиото на Виктор Николаев, направи всъщност нещо хубаво.
Нямам предвид оставката на Тодоров, защото тя не дойде веднага, когато можеше да бъде приета като достойно признание за допусната грешка, за изтървани нерви. Първоначалното му „Извинявайте, ама вие сте истерични”, не беше никакво извинение. После вече беше накаран да се оттегли.
Но нямам предвид това. За мен хубавото в цялата тази грозна ситуация е, че гилдията се събуди и се надигна. Чуха се гласове от различни страни. По-рано, през годините, чувахме друго: защо да защитавам някаква си телевизия, защо някакъв си вестник, защо точно този колега, защо друг, който работи при не знам кого си… А сега това отиде назад и се сетихме, че сме журналисти, че на всеки може да се случи такова посегателство.
Твърде много неща сме понесли в нашата професия. Факт е, че това, което казаха Антон Тодоров и Валери Симеонов, нито е най-твърдото, нито не е най-бруталното. Но винаги има една капка, която прелива чашата. Това беше капката.
Хубаво е, че се събрахме тук. Някои казват, че сме малко. Но аз не мисля така. Революция могат да направят и 10 журналисти.”
Миролюба Бенатова, журналист от NOVA:
„Не идвам заради случилото се миналата седмица, а защото смятам, че нашата професия е натикана в ъгъла до голяма степен и заради самите нас. Въпросите намаляват, увеличава се държането на микрофон без въпроси. Тук съм, за да призова гилдията да си върне територията, да си осмислим своята отговорност пред аудиторията. Да си върнем традиционното общуване между политици и журналисти – ние питаме, вие отговаряте. Мълчанието убива”.
Генка Шикерова, журналист от NOVA (държи изработен от нея постер със снимка на изгорялата ѝ кола и на заплашвал я политик):
„Идвам с два примера. Колата ми беше подпалвана два пъти. Тогава се събрахме на протест пред МВР в защита на правата на журналистите. Имах и друг случай – когато ето това лице (показва лицето на постера) се опита в ефир да ми приложи „възродителен процес”, да ме притисне да си сменя името. Сега това лице е областен управител на София област. С една дума – имаме нагледен пример как растат във властта хора, които си правят „шеги” с журналисти”.
Със закъснение към оределия протест се присъедини и Виктор Николаев, водещия от NOVA, към който бяха отправени заплахите, предизвикали сегашната остра реакция на гилдията. Виктор дойде накрая, защото протестът по време се препокри с част от предаването му, което той води „на живо”. Помолих го и той да каже няколко думи, а той се обърна пряко към мен:
„Много се зарадвах, че те видях по време на включването на нашата репортерка оттук. Защото имаше тия дни много коментари – еднакъв ли е стандартът, продължаваме ли да се делим на наши и ваши журналисти. Ти помниш, че ние реагирахме, когато имаше заплаха към теб и Бетина не знаеше какво да отговори. По-добре да не се делим. Защото един път едните са с ритнато столча, друг път другите… Наистина е време да си върнем територията. Да се замислим – достатъчно ли сме солидарни?”.
…………………………………………..
Материалът е публикуван и на сайта на СБЖ.