Решаващият за Каталуня и за Испания ден 10 октомври премина в максимално високо напрежение – в очакване на речта на каталунския премиер Карлес Пучдемон пред парламента в Барселона, с която да се провъзгласи или не независимостта на все още автономната испанска област. Но кулминацията обърка нещата сякаш още повече. Единственият пределно ясен резултат от това изслушано с повишено внимание от цяла Европа слово, е, че политическата кариера на самия Пучдемон може да се смята за приключена.
Притиснат между чука и наковалнята на вътрешния и външния натиск, каталунският премиер избра шизофреничен подход – хем тържествено обяви независимостта на Република Каталуня, защото това искал народът с оглед резултатите на допитването на 1 октомври, хем тутакси суспендира тази независимост, уж временно според думите му, за да можел да започне диалог с официален Мадрид.
По този начин Пучдемон се самообрече на презрение и отхвърляне, както от своите досегашни ентусиазирани съмишленици, които вече го смятат за „предател”, така и от бесния срещу сепаратистката му линия официален Мадрид.
Вицепремиерката на Испания Сорая Саенс де Сантамария излезе малко преди полунощ пред медиите в правителствения дворец „Монклоа” в испанската столица, за да обяви почти подигравателно, че правителството няма какво да си говори с човек, който е довел до максимални нива напрежението, а сега „не знае къде е и накъде отива”. Тя добави, че премиерът Мариано Рахой е свикал за 9 ч. сутринта на 11 октомври извънредно заседание на министерския съвет, на което ще бъде взето решение как да се действа в Каталуня. Саенс де Сантамария повтори, че допитването от 1 октомври в автономната област е незаконно, а диалог може да се води само между демократи, които спазват закона. Според нея Рахой вече провежда срещи с лидерите на основните политически партии. По-рано бе съобщено, че водачът на социалистите Педро Санчес е потеглил към „Монклоа”, предстои среща и с оглавяващия „Сюдаданос” Алберт Ривера. След консултациите – в сряда следобед, премиерът ще говори пред парламента в Мадрид.
Що се отнася до лагера на „индепендистите”, над 30-те хиляди фенове на каталунския суверенитет, струпани пред парламента в очакване на речта на Пучдемон (а те я чакаха доста дълго, защото тя бе отложена с един час от 18 ч. на 19 ч. местно време), отначало изригнаха в тържествуващи овации, когато чуха от преките излъчвания по видеостените, как премиерът им провъзгласява независимостта. След това обаче из площада се търкулна колективен стон – когато хората бяха попарени от крачката назад, направена от Пучдемон. Той суспендира любимата им независимост, „за да се установи процес на диалог” и „защото всички трябва да допринесем, за да деескалира ситуацията”.
Най-радикалните „индепендисти” като левичарското младежко движение Arran тутакси изригнаха срещу премиера, когото заклеймиха като „предател”. Не липсваха все пак и по-умерени реакции от граждани, цитирани от в. „Ла Вангуардия” – че това е разумният подход, че така се показва готовност за политически усилия, че сега е ред Мадрид също да направи своите отстъпки.
В подобен дух беше и реакцията на първоначално подкрепялата „индепендистите” партия „Подемос”, която обаче в последните дни усърдно пледираше именно за отстъпчивост и диалог от страна на Пучдемон. Така че сега лидерът на „Подемос” Пабло Иглесиас поздрави каталунския премиер за „проявения разум”.
Но още първите изтекли до в. „Ел Паис” реакции „от правителствени източници” показаха същото, което малко по-късно декларира и Саенс де Сантамария – всъщност правителството на Рахой се готви да размаже Пучдемон и да реагира най-остро на обявената независимост. Защото е чуло и отчело само първата част от речта на каталунския премиер. А втората изобщо не взима насериозно.
Вариантите за реакция от Мадрид са два. Или ще бъде активиран член 155 от конституцията, който дава възможност на кабинета да поиска специални пълномощия от Сената и изземване на управлението в нарушилата основния закон автономна област, или ще се задейства друг член – 116, който пък допуска въвеждане в Каталуня на извънредно или обсадно положение. При който и да е от двата хода, на Пучдемон лошо му се пише, защото ще бъде отстранен от поста, а и даден под съд.
Иначе „купонът” в каталунския парламент продължи през нощта с формално подписване на декларацията за независимост от депутатите, която обаче няма да има законова сила, защото не е гласувана в пленарна зала. Същевременно автономното правителство начело все още с Пучдемон (който си тръгна минорен от парламента) обяви, че суспендира тази декларация.
Една от коментаторките по каталунската телевизия TV3 заяви малко по-късно: „Всъщност, аз така и не разбрах какво точно се случи…”
А случилото се вероятно може да се обясни и с посланията, дошли от Брюксел, откъдето Доналд Туск призова настоятелно за диалог. Очевидно Пучдемон и кръгът му са разчели това като знак, че ЕС ще натисне Рахой към евентуални отсъпки. Но не са познали. Рахой няма да пропусне да си подари за националния празник на Испания – 12 октомври, размазаната от испанската държавна машина каталунска „индепендистка” фиеста. И изобщо няма да му пука, че в Барселона са сънували „словенски път“ – защото и бившата югорепублика навремето се отцепва „цивилизовано“, обявявайки първо независимост и суспендирайки я после, за да си издейства официален референдум за отделяне.
Рахой няма да допусне нищо такова в Испания и Брюксел ще е с него, разбира се, защото никой не иска повличане на крак със сепаратистки приключения и в други европейски страни. Което обаче ще е пирова победа за настоящия испански премиер. Захлупването със сила на абцеса, който ще продължи да гнои в Каталуня, крие рискове от заразяване на кръвоносната система на цяла Испания.
„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:
About The Author
