Визитата на президента Румен Радев в полската столица не мина съвсем по план. Освен типична размяна на куртоазни фрази за задълбочаване на сътрудничеството и подобряване на взаимоотношенията бившият генерал изказа шокираща за полските политически реалии позиция. По време на общата пресконференция с полския му колега – Анджей Дуда, Радев заяви, че „санкциите срещу Русия не могат да продължават вечно“ и че „вредят на икономиката на България“.
Дълбоко учудващото е, че думите му бяха посрещнати с мълчание. Дуда подмина темата и продължи с общи приказки за „европейска солидарност“, която не може да означава „диктат по отношение на мигрантите“ и обясни за хиляден път на пристигналите в президентския дворец журналисти, че „бежанските квоти са неприемливи“. Накрая изрази подкрепа за стремежите на България да влезе в Шенгенското пространство. Радев му благодари и явно също учуден от липса на реакция, повтори, че все пак се „надява санкциите да бъдат отменени“. Мълчанието продължи обаче не само от страна на Дуда и други полски политици, а и в медийното пространство.
Въпреки, че въпросното изказване се случи в средата на деня никоя полска медия не благоволи да разпространи нито информация за него, камо ли пък коментар. Към 15 ч. българско време това се появи като новина в българския портал „Актуално“, а около час по-късно в полската секция на Sputnik News. По полските медии все още не беше излязло абсолютно нищо. Информираният човек би се зачудил дали това не е някаква нова стратегия, или просто поляците недоумяват за случилото се и все още търсят по речниците възможно най-обидните, но все пак допустими в официалния русофобски дискурс квалификации. А фактът, че държавните и контролирани изцяло от правителството медии не обелиха нито дума по въпроса, по който обикновено са изключително чувствителни, навежда на мисълта, че тишината може да е била дирижирана.
Разбира се, не става въпрос за някаква сложна конспирация, макар че най-вероятно договорката важеше не само за правителствените, но и за опозиционните медии. Въпреки тежката вътрешнополитическа война в Полша, в която редакциите се ангажират от различни страни на барикадата, по отношение на Русия хармонията е пълна. Чуе ли се нещо за Москва или Путин, журналистите настръхват и бълват едни и същи ксенофобски, агресивни клишета по всички възможни медийни трибуни. Този път може би са решили да се държат различно, което впрочем е рационална идея от полска или полско-американска гледна точка.
Има ли смисъл да се повдига някаква вълна от емоции покрай пристигането на президент от някаква периферна държава и, превръщайки в скандал неговата позиция, тя да бъде легитимирана? Пък и полските медии може да са очаквали подобни изказвания на Радев. Още когато той спечели президентските избори миналата година, дежурните международни коментатори бомбардираха общественото пространство с тревога: „Проруски кандидат печели изоборите в България“, „България и Молдова завиват към Русия. Путин във възторг“, „Новият български президент поема курс към Русия“, „България и Молдова с прокремълски президенти“, „Русия се сдоби с нов съюзник“. Това бяха заглавията в основните полски медии. Тази година опозиционната телевизия TVN24 не пропусна да отбележи със солидна доза безпокойство, че Радев е отправил официална покана към президента на Руската федерация да посети България.
Възможно е при тези обстоятелства да е бил договорен някакъв технически консенсус в стил, „ако бълва руска пропаганда, не я разпространяваме“. Очевидно обаче медийната съвест на целия полски народ, центърът на доброто между Буг и Одра, Татрите и Балтийско море, изворът на морала, истината и красотата, великото дело на Адам Михник – „Gazeta Wyborcza“, не издържа.
Малко преди 20 ч. българско време на сайта на вестинка се появи коментар на виден журналист в тази среда, бивш кореспондент на медията в Берлин, Бартош Виелински. Заглавието гласеше: „Президентът на България поиска във Варшава сваляне на наложените на Русия санкции. Пореден удар по Тримариума“ (наскоро съживена стара фикс идея за Източна Европа под полско попечителство) . Първият въпрос, който следва да си зададе всеки запознат с позициите на Михник, е откога точно органът му подкрепя идеята на Тръмп и Качински? Та доскоро това беше най-малкото „неубедителна инициатива“, носеща риск от „разклащане на европейското единство“. Но да оставим меандрите на агитационната политика в тази редакция настрана и да обърнем внимание на емоционалното състояние на споменатия Виелински. Съдейки по тона и подбора на фразите, човекът е изживял ужас.
„Санкциите срещу Русия са вредни – това заяви президентът на България Румен Радев (…). Цитират го български медии и руската информационна агенция ТАСС“. Това последното читателите трябва да ги навежда на мисълта, че тук явно има някаква странна координация (гореща линия?) между Радев и руски медии. Следва подзаглавие „Проруски президент“, в текста по-долу четем: „От януари, откакто пое президентския пост, Радев се застъпи за отменянето на санкциите срещу Русия, наложени на тази държава след военната агресия в Източна Украйна. В едно от инервютата си Радев изрази мнение, че те не служат по никакъв начин на Европейския съюз и че не могат да бъдат постоянно удължавани. Според него те подкопават не само отношенията между Европа и Русия, а са опорна точка за разкол в самия ЕС предвид, че не всички подкрепят такава политика спрямо Русия“. По-нататък Виелински оценява „повторното повдигане на този въпрос на полска земя“ като „изключително неловко“, защото „през 2014 г. точно полската дипломация издейства изострянето на курса срещу Русия“. В края на статията журналистът заплака, че Тримариумът ще си остане само една „достойна идея“, защото за негово съжаление „разликите между такива държави като Полша или балтийските републики“ и „прокремълските страни като Унгария и България“ са прекалено големи, за да е възможно създаване на солиден геополитически блок.
Ами дано да е така.
„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:
About The Author
