По повод Международния ден на учителите на 5 октомври министърът на образованието Красимир Вълчев не пропусна да поздрави това уважавано съсловие. Според думите му учителят “е сред най-важните хора в живота”, защото от него “зависи какво бъдеще ще има всяко дете”, но и “бъдещето ни като нация, общество и държава”.
Никой няма да оспори това, но въпросът е дали засвидетелстваното уважение на думи се прекроява и в дела? Ако попитате министър Вълчев, той ще ви отговори – да, категорично. Защото в последните 2-3 години бяха повишени заплатите първоначално на младшите учители, а впоследствие и на всички останали. По този начин основната заплата за всеки новонает учител започва от 760 лв., което… е с 300 лева под средната заплата в страната. Държавата звучи като някакъв шизофреник, който идва и ви казва: “Ти си най-важния човек за мен, от теб зависи бъдещето на детето и нацията ми. Затова ето ти с 30% по-малко пари, отколкото бих дал на средностатистическия срещнат на улицата човек”.
Причината за това разбира се не е в сегашния министър на образованието, а цяла плеяда от хора начело на държавата, които държаха замразени заплатите на учителите от тяхната стачка през 2007 г. Тогава учителите издействаха увеличение на парите за образование в бюджета за 2008 г., които достигнаха 4% от БВП, колкото са и през 2015 г.. По този показател страната ни постоянно е под средното ниво за ЕС и далеч от много от страните от Източна Европа, които отделят повече средства, за да наваксат изоставането си от периода на шокова терапия за икономиките им.
Министърът продължава – “Вие, уважаеми учители, имате таланта, силата и отговорността да изпълните своя дълг.” Но дали имат нужните средства? Не, делегираните бюджети, които бяха въведени именно след “реформата”, последвала учителската стачка, не просто ги оставят с мизерни заплати, но без средства за ефективен образователен процес. В огромната част от училищата в страната, бюджетите не достигат дори, за да се заплатят извънредните часове на педагозите, камо ли за някакви материали за класните стаи, протичането на уроците, изнесени занимания, да не говорим за ползването на съвременни технологии, за които се разчита изцяло на проекти и самоинициативата на учителите в свободното им време.
А времето, с което разполагат, е крайно ограничено, така че всичко извън протичането на часовете им, представлява по същество доброволен труд. Дори и по-голямата част от подготовката на заниманията, адаптирането им към конкретния клас или вниманието, което трябва да се обърне на учениците с различно ниво в един клас, не могат да се съберат пълноценно в 8-часов работен ден при сегашната натовареност на учителите.
Причината отново е проста – недостатъчните средства за образование правят България държавата с най-малко учители на глава от населението в целия ЕС. Както се вижда на долната графика, по този показател страната ни изостава значително дори от Румъния, да не говорим за средноевропейските нива. Тези разлики не могат да се обяснят със застаряването на населението, защото това е също толкова разпространен проблем в целия ЕС, където средната възраст е малко по-ниска от тази в България.
В различните форми на обучение се забелязват някои дисбаланси. Част от тях се дължат на различната продължителност на отделните етапи в общия образователен курс, но други се обясняват с различната философия на образователните системи. Например, България е на абсолютното дъно по брой учители на човек от населението, заети в началното образование – 205 срещу 453 на 100 хил. души средно за ЕС. Дори и в Румъния те са с около 25% повече.
Отново там се намираме и по брой на учителите в основното образование, но бройката леко се вдига, когато стигнем до среднообразователния етап. Тези разлики ще се увеличат след 2016 г., откогато основно образование вече се завършва след седми клас. У нас логиката е такава, че с броя на предметите се увеличават учителите, като най-много внимание се отделя на горните класове, където обаче е и най-трудно да се помага на изостаналите ученици.
Учителите обаче са относително претоварени във всеки един етап, основно защото в миналото всякакви увеличения на заплатите им минаваха през стоварване на по-големи нормативи. Високите нормативи са и механизъм за назначаване на учители на непълна заетост при по-ниска заплата, тъй като в много от училищата няма достатъчно паралелки, за да се осигури пълна заетост. Едва в последните две години за пръв път бяха намалени част от нормативите по определени предмети без това да се отрази на заплатите. Отчасти и поради това през учебната година 2016/2017 г. са били назначени с 2.6% повече.
„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:
About The Author
