България продължава да има по-ниски нива на безработица от средните за ЕС. У нас регистрирани в бюрата по труда през август са били 218 хил. души или 6,65% от работната сила. Сезонно изгладените данни на Евростат показват ниво от 209 хил. за периода май-август, което означава ниво на безработица от 6.2% при средно 7.6% за ЕС.
С намалението на годишна база от 1.2 процентни пункта България е една от 19 страни-членки с безработица под средните нива като общият коефициент на безработица се вдига от все още бавно възстановяващите се от кризата Гърция (21.2%), Испания (17.1%) и Италия (11.2%). На другия полюс са Чехия с едва 2.9% дял на безработните и Германия с 3.6%.
Младежката безработица, т.е. регистрираните в бюрата по труда хора до 25-годишна възраст, е 13.5% от икономически активното население в тази група. Това отново е под средното за общността ниво благодарение на спада на броя на безработните от 29 до 21 хил. през последната година, който се дължи най-вече на програмите за субсидирана младежка заетост и старт в кариерата.
Не толкова позитивно изглеждат нещата, когато обърнем внимание на продължителната безработица, т.е. делът на регистрираните в продължение на повече от 1 година безработни. За второто тримесечие на 2017 г. те са 118 хил. или 55.3% от всички регистрирани, като този показател е по-лош само за Гърция, Словакия и Италия. Почти 78 хиляди пък са безработните, които търсят работа без успех повече от 2 години.
В България има вероятност да съществува немалък дял на прикрита продължителна безработица, поради липсата на стимули на хората в тази категория за поддържане на регистрацията в бюрата по труда. Обезщетенията, които хората получават там, често са минимални и се получават в продължение на 4 до 12 месеца, след което ползата за регистрираните от изискваното ежемесечно потвърждение на статута често е незначителна. Много от тях попадат в групата на обезкуражените, която към средата на година наброява 120 хил. души.
Въпреки че безработицата в България се свива почти до нивата от есента на 2008 г. преди страната ни да пострада от световната икономическа криза, пазарът на труда като цяло все още е далеч от пълното си възстановяване. Броят на заетите лица все още е с приблизително 190 хиляди по-нисък от нивото през 2008 г. Това означава, че ниските нива на безработица не се дължат толкова на икономическо оживление в страната, колкото на емиграция и ранно пенсиониране.
Кабинетът Борисов 2 дори улесни работодателите в това да пенсионират служителите, които са навършили необходимата възраст с цел да се освободят позиции на пазара на труда. По-този начин безработицата намалява, но икономиката понася цената за принудителното пенсиониране на възрастни хора, които иначе биха искали да работят няколко допълнителни години.
About The Author
