Всеизвестен факт е, че политиката е мръсно занимание, в което популизмът и откровените лъжи са ежедневие. Но има случаи, в които границите се прекрачват.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова си позволи няколко много груби манипулации през последните дни. След като миналата седмица партията ѝ определи в тайно съглашение с ГЕРБ и „Обединените патриоти” членовете на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет (ВСС), през настоящата обвини същите партии в… паралелна държава и задкулисни споразумения. „Управляващите партии задкулисно се споразумяват и си разпределят постове”, заяви тя от парламентарната трибуна и ги призова да покажат секретния договор, по който извършвали назначенията в държавата. Да виниш властта в тайни споразумения, след като
самата ти си го направила по-рано, макар да си опозиция,
е безпардонно нагло. Всъщност в заверата за ВСС участва и ДПС. Четирите политически сили разпределиха квотата в съотношение 4-3-2-2, депутатите им образуваха впечатляващо мнозинство при гласуването. След това Цветан Цветанов и Нинова заедно отрекоха договорките, досущ както заедно по-рано редяха квотата. И всеки от своята камбанария продължи да громи „паралелната държава”, в чието функциониране дейно участва.
Докато траеха всички тези тайни пазарлъци с Бойко Борисов и компания, се проведоха изборите в Германия. Християндемократите спечелиха трудно. Това даде повод на Нинова
да нахока вътрешнопартийните врагове,
които настоявали за коалиция с ГЕРБ. Меркел едва не падна, защото управляваше в широка коалиция, вие искате коалиция с Бойко, за да паднем ли, рече им гръмогласно Нинова. Дори размаха пръст. По същото време, както стана ясно, тя се договаряше със същия този Бойко.
Третата и ѝ изява бе във връзка с решението на несебърския съд да „помилва” шведският насилник Ралф Сундберг чрез глоба от 4500 лв. От множество необорени мнения на юристи стана ясно, че прокуратурата и съдът не са имали друга възможност, освен да приложат чл. 78а от Наказателния кодекс, защото такъв е законът. Максималното наказание, което е можел да получи шведът, е 5000 лв.. Съдът може да бъде винен единствено, че му е спестил 500 лв.
Нинова обаче слезе по-ниско от най-ниското дъно,
написвайки следния патриотично-юридически статус във „Фейсбук”: „И като юрист, и като политик знам, че има правило – съдебните решения да не се обсъждат, а да се изпълняват. Но след като прочетох новината, че шведът, ритнал камериерката, е осъден на 4500 лв. глоба и си е заминал, обявявам, че няма да се съобразявам с правила. Аз съм българка и искам да знам името на съдията, унижил достойнството ни, оценил подигравката на безпаметно пиян чужденец с една българска жена на 4500 лв. Искам да знам мотивите му и да го питам – освен закона, какво му говори съвестта. Помогнете ми да намеря госпожа Петкова. Искам да я погледна в очите и да ѝ се извиня!”. Няма смисъл да коментираме патриотарското ѝ заиграване чрез изразите „аз съм българка”, „подигравката… с една българска жена”, „униженото ни достойнство” и т.н. – това са думи-кукички за най-най-елементарния електорат. Интересното е друго – юристът Нинова много добре знае, че съдията не е имал друг избор и въпреки това го напада. Що за низост?
Ако Нинова беше толкова много загрижена за участта на камериерката Петкова и хилядите жертви след нея,
можеше да предложи законови промени.
Защото именно депутатите творят правилата, които важат после за магистратите. Добрите закони са темелът на непаралелната държава. До момента БСП няма подобно предложение. Още по-вълнуващ е фактът, че въпросният член 78а бе доведен до сегашния си вид чрез множество поправки през годините, включително и през 2006-та. Кой ли управлява тогава? Корнелия Нинова, зам.-министър в тройната коалиция, със сигурност си спомня.
Лидерът на БСП изживява тежки дни. Трябва да показва,
че не е част от политическата и бизнес олигархия на България, а не ѝ се отдава.
Енергична е, дейна, по цял ден ръкостиска баби, но това е максималният политически продукт, който произвежда. В същото време ГЕРБ продължава да води във всички социологически проучвания. В безизходицата Нинова ползва елементарен, груб, примитивен, дори опасен популизъм. Това говори лошо и за нервите ѝ, и за капацитета ѝ. Както и за капацитета на съветниците край нея. Така не се бяга на дълги разстояния.
About The Author
