Когато през 1991 г. Аун Сан Су Чи получи Нобелова награда, светът беше запленен от нейния чар и романтичната ѝ борбеност за справедливост. Нейната настойчива и упорита борба олицетворяваше свободата и демокрацията, а кървавата военна хунта, на която тя опонираше, играеше противоположната роля.
Група лауреати на Нобеловата награда за мир обаче, в която Лех Валенса не присъства (също бивш световен „символ), се обърна към Съвета за сигурност на ООН, за да изрази своето възмущение от поведението на по-горе споменатата бирманка. Други предлагат дори да ѝ бъде отнето това признание, а Европейският съюз се замисля дали от своя страна да не я лиши и от наградата „Сахаров“. Какво се случи?
В самата Бирма (Мианмар) тече процес, подобен на някогашните „кръгли маси“ от периода на прехода в бившия соцлагер. Военните откриха, че ако към онова, което се харесва на Запад, бъде добавено вече функциониращто, т.е. символичната теза за Аун Сан Су Чи, свързана с антитезата на тяхното управление, ще се получи лесно смилаем за света синтез. Чрез изгодни инвестиции САЩ, Великобритания и други западни страни вече приветстваха с „добре дошла“ уж „демократичната“ Бирма, отбелязвайки със задоволство „отварянето ѝ към света“. Очакваше се всичко да тръгне по вода. Бирма с новото си име се превърна от страна на угнетените в „свободна страна“ с върлуващ убийствен национализъм и расизъм, но под егидата на нобелистката за мир, която днес е шеф на бирманската дипломация и говорителка на правителството .
Беше предвидено във вторник, 19-и септември, Аун Сан Су Чи да говори пред Общото събрание на ООН, но тя реши да остане в страната се, за да избегне международните „главоболия“. В замяна на това тя ще говори по телевизията на собствения си народ.
Не само генералният секретар на ООН Антониo Гутериш ще очаква от нея да промени скандалното си поведение и отношение. Обаче надеждата, че нобелистката все пак ще защити неголямата общност на рохингите – жертва на безмилостна етническа чистка – не е много голяма. Бирманските будисти, които направиха рязък завой в посока на фашизма, не желаят тази общност в своята страна и толкоз! Госпожа Аун Сан Су Чи е будистка и националистка – вероятно ще предложи нещо символично за общността, но бързо ще поднови своите ритуални обвинения в тероризъм, които са толкова удобни за държавите, не желаещи „бежанци“.
Защото, когато няма бежанци, които да обединяват нацията чрез омраза, трябва да се създадат. Рохингите бяха лишени от гражданство през 1982 г. и обявени за незаконни емигранти, въпреки че живеят в Бирма от поколения. Като друговерци те бяха лишени от всичките им права – не могат да използват нито образователната система, нито болниците, практически са осъдени на вегетиране и доизживяване в собствената им група. Когато преди няколко години армията започна систематични чистки на тази етническа група и принудително изселване в съседен Бангладеш, г-жа Аун Сан Су Чи ръкопляскаше с одобрение. Днес в Бирма е останала приблизително половината от общността рохингия, но армията подпалва средно три села на ден и просто убива техните жители. Хиляди бежанци са потопени в мусонните блата край границата.
Рохингите едва миналата година създадоха свои групи за самозащита и по този начин още повече заприличаха на „терористи“. В Дака, столицата на Бангладеш, двадесет хиляди радикални мюсюлмани призоваха към война с Бирма в защита на рохингите. Въпросните „радикали“, досега никому неизвестни в тази бедна страна, са плод на дейността на Саудитска Арабия и нейната долнопробна разновидност на исляма, разгръщана в Бангладеш благодарение на силата на парите. Политичното сближаване между бирманските будисти и ислямистите от Бангладеш започва да носи във въздуха мириса на нова война – благодарение на носителката на Нобеловата награда за мир и близки съюзници от „най-голямата демокрация в света“.
Текстът е бил първоначално публикуван в полския портал Strajk.eu.
About The Author
