В последните 2 седмици от Националната агенция за приходите са извършили 550 проверки на фирми, които са декларирали, че държат в касите си подозрително големи суми в брой. От агенцията съобщават, че резултатът от проверките досега е констатирането на “масова липса” на декларираните суми. Това не води до никакви санкции за фирмите, които са излъгали в декларациите си, тъй като те имат право да подадат коригирани данни до края на месеца.
Акцията явно цели превантивно въздействие върху фирми и НПО, от които се очаква да открият и отчетат допълнителните си разходи или да заплатят дължимите данъци. В противен случай от НАП предупреждават за допълнителни проверки и ревизии при констатирано несъответствие от началото на октомври.
Близо 1300 фирми и нестопански организации са заявили, че държат над 1 милион лева в касите си, а други над 10,000 твърдят, че разполагат с между 100 хиляди и 1 милион. Наличието на такава значителна сума не може да се провери дистанционно, затова от НАП се съмняват, че това е схема за скрито разпределение на печалба. Забраната за кешови разплащания със суми над 10 хил.лв. прави държането на толкова пари в кеш непрактично и съответно подозрително.
През лятото управляващите предложиха да ограничат още повече тези разплащания в опит за намаляване на недекларираните разплащания на ръка. Първоначалното предложение таван от 1000 лв. на плащанията в брой бе смекчено до 5000 лв. след негативни реакции от различни бизнес лобита, но дори в този вариант бе отхвърлено от парламента.
От НАП обясняват, че фирмите често “счетоводно изписват средства в полза на съдружници за разходи, които не са свързани с дейността на дружеството – например скъпи командировки до екзотични държави, ползване на чужди активи за лични нужди на акционерите и други подобни.” За да не ги декларират като разпределена печалба и да се налага да платят 5% данък дивидент, те се преструват, че разполагат с парите.
Изводът, който можем да направим е, че не съществува толкова ниска данъчна ставка, чието плащане заинтересованите физически или юридически лица да не се опитат да заобиколят, ако имат възможност. Съответно, аргументът, че ниските данъци спомагат за изсветляване на икономиката става несъстоятелен. Само работещите институции правят сивата икономика невъзможна. А ако те работят добре, може би държавният бюджет няма да се крепи върху приходите от косвени данъци, които засягат най-бедните, нито върху липсата на необлагаем минимум, който се отразява негативно на работещите с ниски и средни доходи.
About The Author
