Поредна мина гърми в образованието покрай новия просветен закон. Родители, учители и школски директори са в шок, тъй като новата училищна мрежа създава абсурден и неочакван проблем – не е ясно как хиляди българчета ще завършат средното си образование. Явно петте години, през които законът бе обмислян, дискутиран, писан, преправян, наново писан и накрая приет, са били недостатъчни и в него зее потресаваща празнина.
Новият закон кардинално промени образователната и училищната структури. Основно образование вече се получава в 7-и клас, а не в 8-и, както досега, а средното образование бе разделено на два етапа – до 10-и клас и до 12-и. Диплома за средно се дава само при завършване на финалния випуск, а междинния етап служи за придобиване на минимални професионални умения и получаване на книжка за автомобил (шофьорското право влиза в сила от 2022 г.). Заради новата образователна структура бе въведен и нов тип училище – обединено, което ще учи децата от 8-и до 10-и клас. Стигаме до проблема – не е ясно къде ще продължат до 12-и клас всички тези момичета и момчета, записани в обединено училище. В закона не е уточнено това, липсва наредба или какъвто и да е друг документ, който да уточнява бъдещето им след 10-и клас. Обединените училища в България са 56, отвориха врати тази есен, затова и проблемът се стоварва неочаквано за всички сега. За абсолютно всяко записано дете в този тип школа
не е ясно къде ще учи до 12-и клас,
тоест как ще вземе средно образование, а няма ли средно, няма и висше. Би трябвало законът да описва план-прием за тях след 10-и – например да бъдат записвани в гимназии, средни училища, да бъде осигурена нужната бройка и т.н. И всичко това да е съобразено с профила, по който са учили до момента. А в нито един нормативен документ не е описана тази възможност. Няма как да се знае, след като липсва.
Учител от обединено училище, пожелал анонимност, описа пред ,,Барикада” ситуацията така: ,,Хората идват да записват децата си при нас, обаче преди да го направят, ни питат какво ще стане след 10-и клас, къде ще продължат. Ние не знаем какво да им отговорим, вдигаме рамене. Питаме регионалния инспекторат, и там не знаят. Питаме нагоре по веригата, и там не се знае. Абсурдна ситуация”. Всъщност 56-те обединени училища са бивши основни, най-вече от села. Те бяха преобразувани до 10-и клас, за да могат уж да оцеляват, записвайки повече ученици. Но именно неяснотата за последващото бъдеще на учениците отказва родители да пращат децата си при тях. И ги записват в гимназии и средни училища, при които обучението е 8 – 12-и клас, тоест предлагат по-добра ,,оферта” на семействата.
,,Не знаете за какво иде реч… Имаше голям натиск от инспектората към нас
да не ставаме обединено училище, да сме си били основно… Натискаха ни, тъй като ние влизаме в конкуренция с гимназиите за ученици. А директорите на гимназии са по-влиятелни”, сподели още преподавателят.
Целият този проблем, разбира се, по някое време е светнал като лампичка в ,,умните глави” от МОН. Експертът на министерството Лазар Додев казва през юни пред вестник “24 часа”, че децата могат да продължат след 10-и клас по специалността си, ,,ако има места”. Ами ако няма? А ако има места, ама не по специалността? А ако има, ама не за всички? Именно такива въпроси, на които няма отговор, задават днес родители, които записват или са смятали да запишат детето си в обединено училище. Ситуацията е повече от абсурдна.
При всеки подобен проблем от МОН имат готов отговор – законът не е писан от тях, а от депутатите. И са прави. Законът бе обсъждан в цели 3 парламента,
бяха похарчени милиони левове за дискусии, ,,експертизи”,
а в крайна сметка бе произведен с ред недомислия – създаде хаос за пътните разходи на учителите, сътвори огромни проблеми пред основните училища и т.н. Последните редакции върху него бяха под надзора на Милена Дамянова (ГЕРБ). Но темата не бива да се партизира. Крайният продукт е лош, вредата е за най-важното – децата.
About The Author
