Бягате от войни, които ние ви организирахме? Заповядайте, радваме се, че кошмарите, от които се спасявате, ви правят отзивчива и евтина работна ръка за нашите застаряващи икономики! Бягате от бедност, на която са ви обрекли славните ни колониални империи и модерния ни империализъм? Останете си в гладните страни, ние ще ви пратим помощи, а вашите управници ще ви ги разпределят, както те си знаят. И се стройте в две редици, за да ни е по-лесно да ви сортираме на входа на новата граница на ЕС в… Нигер и Чад.
Ето така накратко може да се обобщи „новата миграционна политика на ЕС”, с която се похвалиха четири водещи страни на общността, събрани в понеделник в Париж от домакина и инициатор на събитието Еманюел Макрон, президент на Франция. Там бяха премиерите на неспирно щурмуваните от лодките на мигранти от Средиземно море Италия и Испания – Паоло Джентилоне и Мариано Рахой. А също и канцлерът на Германия Ангела Меркел, която преди две години щедро покани в страната си всички бегълци от войни и бедност – и те не закъсняха да се отзоват. А това доведе до експлозивно разрастване на набъбващата от години мигрантска криза.
В Париж бе и оглавяващата европейската външна политика Федерика Могерини, която много държеше Макрон да не я засенчи и постоянно повтаряше, че срещата всъщност е продължение на договорки, вече постигнати на форума по същата тема в малийската столица Ла Валета през 2015-та.
Да, наистина конкретизираната сега с някои допълнителни ходове стратегия на ЕС отдавна е известна – създаване на „горещи точки” колкото се може по-далеч от границите на ЕС, по възможност в самите страни, откъдето тръгват мигрантите. И пресяването им да е още там, на място. Целта е бежански статут и убежище в ЕС да получават само онези, които бягат от войни и репресии. А останалите, които са „само” бедни (такива според ООН са около 70% от потеглящите към Европа африканци), да си седят в там, където са, и да чакат собствените им владетели да им капнат по нещичко от европейските помощи. Които, впрочем, засега се изразяват главно във финансиране на строежа на работни помещения за бюрокрацията, заета със „сортирането” на „човешкия мат’рял”.
Усърдното прилагане на стария европейски опит за реализиране на черната работа чрез подизпълнители – местни предводители и управители, прави тези, последните, всевластни. При това Европа пак традиционно мижи за „подробностите”. Например, как точно тези нейни местни партньори ще осигурят народите им да си кротуват по родните места, без да безпокоят богатите бели страни? С войска, с полиция, с репресии, със солиднии дози корупция? Какво значение има, ако бъде постигнато спиране на „нерегулираната миграция”…
Макрон покани в Париж президентите на Чад и Нигер – Идрис Деби (на власт от (1990 г.) и Махамаду Исуфу (ту свалян, ту издиган от военни преврати), както и премиера на само условно съществуващата държава Либия Фаиз Сарадж. С тях бе договорено да помагат за осъществяване на „новата мигрантска политика” на ЕС по страните си.
Тоест – Европа се върна към изпитаната, дълго работила схема за възпиране на африканската миграция към Стария континент. Схема, прилагана в многогодишното и плодотворно сътрудничество на Париж, Рим и Брюксел с някогашния либийски вожд Муамар Кадафи, който десетилетия наред си изпълняваше ангажиментите към ЕС да спира мигрантските потоци от Черна Африка и да им осигурява работа в Либия. После обаче самонадеяно подметна на Никола Саркози, че пази фактурите за финансирането на предизборната му кампания – и поведената от Париж „международна общност” на бърза ръка му видя сметката. Но покрай линча на Кадафи и отприщването на джихадистките орди се оказа, че се е разпаднала и държавата Либия. И няма вече кой да пуска бариери пред потоците африкански мигранти към Европа.
Така че сега санитарният кордон беше опънат още по-далече – в Нигер и Чад, където вече криво-ляво е задвижен вдъхновен от ЕС механизъм за задържане на устремените към мечтан по-добър живот хора из родните им пустинни простори. Е, и Либия не бе пропусната – на нейна територия пък функционират лагери, където се струпавт все пак просмусалите се дотам и възпряни в последния момент да поемат през Средиземно море преселници, или пък върнати от морския път За условията и третирането в тези лагери оцелелите в тях разказват страхотии – пребивания, мъчения, изнасилвания, да не говорим за баналното гладуване и мръсотия…
Но да се върнем към протокола на парижката сбирка, гръмко наречена от някои медии „мини-среща на върха ЕС-Африка”. На пресконференцията след края ѝ Макрон извести, че идентификацията на „лицата, които имат право на убежище”, ще се извършва в „зони, определени за напълно сигурни в Нигер и Чад”. Целият процес ще върви под наблюдението на Върховния комисариат на ООН за бежанците и на Международната организация по миграцията. Ще се работи по списъци, които „вече са затворени” – тоест, подготвени са по предварително подадени молби до Върховния комисариат, чийто прием е приключил. Молбите са от лица, „вече намиращи се транзитно в тези две страни” на път за Европа.
Разбира се, Макрон по никакъв начин не призна, че главната мотивация на инициативата е Европа да си заключи вратите за наплива на бедняци. А изтъкна, че мерките са продиктувани от грижа да се предпазят „мъжете и жените, които се подлагат на огромни рискове в една изключително опасна зона (пустинята Сахара, кръстосвана от терористи и обикновени бандити – б.р.) и после в Средиземно море”.
Водачите на Германия, Испания, Италия и Франция заедно с висшата представителка на ЕС обещаха в Париж, че ще изпратят в Нигер и Чад „обща мисия”, която „да проучи условията на терен” и да определи „и други видове практическо сътрудничество” с местните власти в изпълнение на поставената цел.
Германската канцлерка Меркел специално приветства инициативата на френския президент, в която видя подобие на сключеното между Турция и ЕС мигрантско споразумение, както и на „реинсталирането” на бежанци в съседни на Сирия страни като Ливан и Йордания.
Паоло Джентилоне призна, че предприеманите мерки са само ограничено решение, което „не премахва всички проблеми”. Но според италианския премиер поне се удряло по незаконната мрежа за трафик на хора.
Президентът на Нигер Идрис Деби засегна същия проблем. Той заяви, че трафикантите, които извозвали хората до Либия, после се връщали оттам с оръжие и с това създавали още пе-сериозни проблеми на нигерските власти. Ето защо Нигер също бил силно заинтересован върху всичко това да се наложи строг контрол.
Участниците в парижката среща се съгласиха единодушно, че инициативата им няма да е ефективна, ако не се потърси преодоляване на фундаменталната причина за миграцията – бедността и липсата на перспектива за младите хора в страните, от които тръгват човешките потоци. В този контекст заключителната декларация изрично подчертава, че „е необходимо увеличаване на помощите за Нигер и Чад”.
Федерика Могерини също изтъкна, че „проблемът е в бедността”, но добави, че „не е необходимо да се измисля нов План Маршал”, защото ЕС „вече има свой план в тази посока”. Тя визира създаването на специален европейски фонд за подпомагане на африканските страни в борбата с нелегалния трафик на хора, което бе одобрено още на срещата на върха на ЕС по темата в Ла Валета преди две години. За фонда са предвидени 1 милиард и 800 000 евро.
Въпреки тези привлекателна опаковка, в която бе поднесена „новата мигрантска политика” на ЕС от Париж, правозащитни организации и активисти отдавна не пестят критиките си към лицемерието на европейските лидери и към жестоките резултати, до които водят дейстивята им. „Борбата срещу нерегулираната миграция всъщност е борба с бедните,” алармира в излязло на 21 август интервю за испанския в. „Ел Паис” Черно Амаду Булама (Tcherno Amadou Boulama), правозащитник от Нигер, поканен в Барселона за серия дискусии и лекции по темата. „Мигрантите са се превърнали в разменна монета между богатите и бедните страни. Всички репресивни мерки, които се прилагат, са насочени срещу бедните хора. Богатите, независимо откъде са, винаги могат да си платят, за да се движат свободно,” казва нигерецът.
Той освен това смята, че полицейската роля, която поемат африканските правителства по искане на Европа, не само нарушава основни човешки права, но е и безполезна. Нелегалният трафик не спира, само става по-скъп и по-опасен, а освен това подкранва корупцията на местната администрация.
Нигер, който е сред най-бедните страни в света, миналата година е получил най-голяма по размер помощ от ЕС, изчислявана на глава от населението. Но съществена част от нея отива в организирането на военни патрули, които да дебнат за нелегални мигранти и да ги спират – нещо, което навремето вършеше режимът на Кадафи в Либия. Това обаче води до милитаризация на целия район на Сахел – граничната полупустинна зона между Сахара на север и зелената част на Африка на юг. Разрушаването от тези патрули на междинните точки за отдих по мигрантския маршрут на север не спира потока – само променя трасето му и подлага хората на повече опасности, тъй като се лишават от подслони, а и стават по-лесна плячка за бандитски нападения.
Международната организация по миграция сочи град Агадес в Нигер като ключова точка в мигрантския трафик, откъдето минават до 90% от насочилите се към Европа африкански преселници. И това не е отсега. Още в Средновековието през Агадес са вървели основните търговски кервани, а и по-голямата част от вътрешноафриканските преселвания, които винаги са били типични за пълния с номадски племена Черен континент.
Днес винаги гъмжащият от камиони и всевъзможен друг превоз Агадес е средище и на трафика на всякакви нелегално циркулиращи стоки и продукти – включително наркотици, алкохол, цигари и т.н. Агадес е избран като дислокация и от всички, които се ангажират с прилагането на „новата мигрантска политика” на ЕС в онези далечини. В града има и център за настаняване на неуспели да стигнат европейската си мечта мигранти от различни африкански страни. Някои са върнати от Либия, други от Алжир. В центъра, създаден от Международнана организация по миграция, са концентрирани над 300 души.
Всъщност според данни на Световната банка 75% от мигрантите от страните южно от Сахара обикновено не отиват много надалеч – предпочитат да се преселват в съседни държави.
Въпреки бедността на населението си, неплодородната си земя и недостига на вода, Нигер, който е бивша френска колония, е много ценен партньор за някогашната си метрополия. Франция е главен вносител на основното му природно богаство – урана. По експорт на този стратегически продукт Нигер е на четвърто място в света. Но никога този бонус не е успял да донесе на страната благоденствие.
Малцина вярват, че това ще стане и с обещаваните сега европейски помощи. „На водещите европейски политици им е все едно какво става с хората в Либия, или с тези, които пътуват от Нигер през пустинята. По-добре да не се задълбочаваме много – това е мотото и на германската канцлерка,” коментира по повод „новата мигрантска политика” на ЕС „Дойче веле”.
Очевидно е, че никой не се задълбочава до какви правонарушения може да доведе например и европейската идея да се предоставят помощи на ЕС за онези либийски общини, които се ангажират „да демотивират желаещите да се занимават с трафик на хора”. Как ли ще ги „демотивират” в страна без законов контрол и пълна с оръжие?…
Няма притеснения и по повод самоинициативата на Италия, сключила споразумение с Либия да подготвя нейни моряци за бреговата ѝ охрана, която да лови и връща мигранти с лодки, потеглили към италиаските бреове. Рим е доволен – в резултат на това сътрудничество само от юни до юли т.г. броят на африканците, стигнали до Италия, е намалял с цели 57%.
Междувременно, малко преди сегашната парижка среща, сайтът Middle East Eye съобщи, че „европейски разузнавателни служби” били платили 5 милиона долара на въоръжени милиции в либийското пристанище Сабрата, които да спират в Средиземно море мигрантите и да ги връщат в Либия.
На 10 август либийските власти (доколкото ги има) обявиха, че създават собствена служба „за издирване и спасение” на мигранти в националните териториални води. Те вече не пускат там съдовете на различните международни хуманитарни организации, които помагат за спасяване на мигрантски лодки в международни води. Европа не се задълбочава и в това…
Меркел се стяга за избори и вече има нова версия за поканата си отпреди две години всички мигранти да заповядат в Германия. На обичайната си годишна лятна пресконференция тя заяви, че онова било „хуманитарно изключение, а не дългосрочна стратегия”.
„Дойче веле” така обобщи произлизащото от всичко това послание на ЕС към мигрантите: „Връщайте се! Тука нямате никакъв шанс”.
About The Author
