Испания е страната рекордьорка в ЕС по брой регистрирани политически партии – те са над 4 770. В началото на август този списък набъбна с още една нова формация – лявата „Actúa” („Действай”), сред чиито учредители има много популярни испански интелектуалци и общественици. Целта на „Actúa” е да спомага за обединение на различните сектори на левицата и да съдейства за прилагане в Испания на т. нар. „португалски модел” – правителство на широкия ляв спектър, от социалистите до алтернативните движения, зелените и крайната левица.
Засега „Actúa” няма да участва в избори, а ще се опита да стане изразител на онези ляво мислещи хора, които не се чувстват представени нито от Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП), на практика подпомогнала с гласовете си в парламента управлението отново да отиде при дясната Народна партия, нито от „риторичния максимализъм” на алтернативната партия „Подемос” и на съюзилата се с нея „Обединена левица”.
С най-голяма международна слава сред бащите основатели на „Actúa” е нашумелият испански съдия Балтасар Гарсон, който се прочу по цял свят с предизвикания от него през 1998 г. арест на бившия чилийски диктатор Аугусто Пиночет в Лондон.
Наред с този случай, Гарсон води още много дела – срещу генерали от бившата аржентинска военна хунта, срещу бившия италиански премиер Силвио Берлускони, срещу видни дейци на дясната Народна партия в Испания, замесени в големия корупционен скандал „Гюртел” и т.н. Гарсон също е в основата на кампания за издирване и отваряне на безименни гробове с „безследно изчезнали” жертви на франкисткия режим в Испания, които по негови изчисления са над 100 000 души.
Дейността на Гарсон предизвиква ожесточена съпротива от испанската десница, която издига обвинение срещу него за нарушения при разследването му на случая „Гюртел”, заради което съдебните органи през 2012 г. го лишават за 11 г. от съдийски права в Испания. Оттогава той работи само по международни дела – включително и по казуса на все още намиращия се в еквадорското посолство в Лондон основател на „Уикилийкс” Джулиан Асанж.
Балтасар Гарсон е единият от двамата координатори на излизащата сега на испанската политическа сцена „Actúa”.
Другият координатор е настоящият независим депутат в парламента на Астурия и лекар по образование Гаспар Ямасарес. Той е слабо известен из нашенските ширини, но в Испания от десетилетия е един от най-авторитетните политици. Оглавявал е от 2000 до 2008 г. включващата комунистите и други леви партии политическа платформа „Обединена левица” (Izquierda Unida или IU).
В момента IU e представена в парламента в съюз с партията „Подемос” (Podemos), заедно с която се яви на последните избори миналата година под общата „шапка” „Унидос Подемос” (Unidos Podemos – „Обединени можем”). Този съюз бе инициатива на сегашния млад лидер на IU Алберто Гарсон (той няма родствена връзка с Балтасар Гарсон), но бе остро критикуван от други водещи дейци на IU, включително и от Ямасарес, с аргумента, че така IU губи своята самостоятелност и ще бъде асимилирана от по-голямата „Подемос”.
През 2011-та, когато кризата и рестрикциите тежко удариха испанците и породиха известното „движение на възмутените”, Ямасарес излезе с инициатива IU да се отвори за по-широки сектори на обществото, да приобщи гневните хора от площадите и с тази енергия да се опита да създаде „единен фронт” срещу политиката на социални орязвания. Именно върху тази база през 2012 г. той създаде в рамките на IU нова политическа формация, наречена „Отворена левица” (Izquierda Abierta или IA), която и сега продължава да съществува.
Новата му инициатива „Actúa”, задвижена заедно с Балтасар Гарсон и с други съмишленици, сред които например е и известната журналистка Тереса Арангурен, специалистка по арабския свят и по зоните на конфликти, продължава и разширява концепцията на „Отворена левица”. Целта ѝ е да постигне максимална конвергенция на различните сектори на левицата.
На представянето на „Actúa” пред испанските медии Ямасарес подчерта, че „съществуването на множество леви партии няма защо да се възприема като нещо негативно”, защото така се дава максимално представителство на всички леви възгледи и концепции. Важното е тези формации да търсят допирните си точки, а не да се отричат взаимно, защото ако те обединят усилията си, ще бъдат повече и по-силни от десницата, която само така може да бъде отстранена от властта.
На свой ред Балтасар Гарсон припомни, че на последните парламентарни избори през 2016-та влезлите в Националното събрание леви партии общо загубиха около един милион гласоподаватели, които бившият съдия нарече „осиротели”. Ямасарес веднага се включи, за да допълни: „Те не отидоха да гласуват, защото не се чувстваха представени от никоя партия”.
Именно този непредставен сега един милион се надява да интегрира партията „Actúa”. Ще разчита и на всички разочаровани от левицата активисти, „избягали” в тясната си професионална реализация. „Нашата партия ще е платформата, която да им помогне да се върнат в политиката. Добре е да се гледа на това позитивно и приобщаващо, а не с изключващи термини,” наблегна Ямасарес, който очевидно така отговаря на критиките към него от редиците на IU, че „дезертира” от формацията, която някога е оглавявал, и че „фрагментира левицата”.
За финал вероятно ще е интересно да се припомни един любопитен детайл около Гаспар Ямасарес, който доста нашумя из медиите преди няколко години. През 2010 г. снимката му без неговото знание и съгласие бе обработена компютърно от ФБР, за да се пресъздаде как би изглеждал тогавашният „враг номер 1” на Америка Осама бин Ладен в по-напреднала възраст. Получилото се изображение беше публикувано на сайта на Държавния департамент на САЩ и отдолу беше сложено името на Бин Ладен с пояснението, че за този човек се предлага награда от 25 милиона долара. Ямасарес направи оплакване, след което картинката беше махната от сайта, а представител на американското посолство в Мадрид се извини на левия политик. Въпреки това същото изображение пак се появи на същия сайт на следващата година.
ФБР излезе тогава със специална декларация, че между използването на снимка точно на Ямасарес за пресъздаване на образа на Бин Ладен и факта, че неговата партия „Обединена левица” протестира активно срещу войната в Ирак, нямало никаква връзка…