Средната брутна работна заплата през второто тримесечие на 2017 г. достига 1040 лв. (811 лв. нето), което представлява ръст от 3.4% спрямо първото тримесечие и 9.9% спрямо същия период на миналата година, показват данните на НСИ. Тенденцията обаче не е толкова ясно изразена в месечните данни, тъй като доходите през май (1035 лв.) и юни (1027 лв.) се свиват спрямо април (1060 лв.), но и тук има увеличение на годишна база.
Средната брутна заплата за пръв път мина психологическата граница от хиляда лева през декември, 2016 г., но само благодарение на заплатите в публичния сектор. През март т.г. границата бе премината, макар и плахо, и от частния сектор. Това до голяма степен се дължи на изсветляването на част от най-ниските заплати в резултат от увеличението на минималната заплата с 9.5%. В най-зле заплатените сектори на икономиката годишният ръст в размер на малко над 40 лв. също говори за влияние на МРЗ върху него.
Общото увеличение се дължи и на ускорения ръст на най-високите заплати, за който свидетелства статистиката за неравенството в страната, което е сред най-острите в Европа. Разликата между доходите на най-богатите и най-бедните 20% от населението през 2016 г. достига 7.9 пъти при 7.1 година по-рано. Тези разлики се смекчават донякъде от по-умерените разлики при пенсиите. При хората до 65-годишна възраст, т.е. тези в трудоспособна възраст, в края на миналата година неравенството в доходите между най-ниския и най-високия квинтил достига 9.1 пъти срещу 7.6 през 2015 г.
Относително устойчивият ръст на средната работна заплата от 2000 г. насам до голяма степен се дължи и на държавната политика за увеличение на доходите в публичния сектор, както и на по-голямата свобода на служителите в него за сдружаване в синдикални структури, което бива незаконно ограничавано в множество частни фирми.
В последните години обаче тази роля на държавата остава на заден план, заради задържането на доходите в редица публични сфери. Например, напоследък правителството отхвърли исканията на служителите в сферата на сигурността и обществения ред за увеличение на заплатите с аргумента, че „няма аргументи“ за това. При нормални обстоятества заплати с 40% под средните би трябвало да са достатъчен аргумент.
В долната графика се вижда как доходите в частния сектор на практика настигат тези в публичния, което може да ограничи натиска върху част от работодателите да плащат повече за труд и да доведе до по-бавен ръст на средната брутна заплата в следващите година-две.
Най-ниски са доходите в секторите “Хотелиерство и ресторантьорство” (635 лв., увеличение на годишна база от 41 лв.), “Други дейности” (714 лв., увеличение 43 лв.) и “Строителство” (796 лв., увеличение 32 лв.). На другия полюс са “Създаване и разпространение на информация” (2306 лв.), “Финансови и застрахователни дейности” (1815 лв.) и свързаните с производство и разпространение на топло- и електроенергия и газ (1769 лв.).
Под средните за страна заплати получават в секторите “Образование” (980 лв.) и “Култура, развлечение и спорт” (899 лв.). Най-голям ръст (16%) на годишна база има в сектор “Операции с недвижими имоти”, където средните заплати достигат 1042 лв.
About The Author
