Г-н Кочетков, от 12 февруари в Беларус започна да действа безвизов режим със страни от Европа, САЩ, Близкия изток и др. На какво според Вас разчита Минск?
Считам, че тези нововъведения са насочени към подобрение на отношенията със Запада. Лично аз не вярвам, че Европейският съюз или други западни центрове са готови да се прегърнат с Лукашенко и оценявам неговото поведение като изключително наивно. Освен това е очевидно, че това има и социално-икономическа основа. Говоря за икономическа емиграция от Беларус от една страна, и за повишаване на доходите от туризъм от друга. Според мен очакванията в това отношение, макар и неизказани, много сериозно надценяват интереса на Запада към беларуската икономика. Това обаче са си автономни решения на Минск, които аз мога да коментирам само като наблюдател.
По-важен за мен е проблемът, който възниква покрай факта, че между Беларус и Русия на практика няма държавна граница. Досещате се, че това няма как да не създава усложнения. В Минск много добре знаят какво правят и какви са или ще бъдат последиците на техните действия. За всеки би трябвало да е ясно, че ще се наложи Москва да предприеме някакви мерки. Не знам какви ще бъдат и се надявам да не допринесат към и без това сложната ситуация в тази част на Европа. Но все пак добре е да сме наясно, че каквото и да стане оттук-нататък около този въпрос, отговорност за това ще носи Минск. Според мен беларуските власти постъпват безотговорно, ако не и провокативно. Човек трябва да е или инфантилен или много наивен, за да прецени, че при сегашната геополитическа обстановка Русия ще си позволи да остави една отворена врата на западната си граница, през която движението няма да бъде подложено на никакъв контрол. Още по-невъобразимо е такова нещо да се случи като резултат на договори, по които руските власти не са страна.
Коментатори и експерти твърдят, че това нововъведение е направено с цел да привлече бизнесмени, спортни фенове, да увеличи туристическия поток. Смятате ли, че преследването на такива цели от страна на Минск би трябвало да бъде възпряно заради спецификата на отношенията между Беларус и Русия?
Не смятам, че каквото и да било трябва да се възпира, а още по-малко да бъде стопирано с руска или каквато ѝ да било друга ръка. Това обаче на свой ред не означава, че властите в Русия трябва да си мълчат и да преглъщат всичко което, вършат съседите, дори когато техните постъпки застрашават сигурността на федерацията и обществото. В този ред на мисли – да, възможно е да успеят да привлекат туристи. Но нека все пак имаме минимум уважение един към друг и да не се преструваме, че историята започва отново всеки ден. Защо не погледнем малко на юг? Казусът с Украйна показва неефективността на подобни решения. Там няма визи не само при посещение за пет дни – визите за гражданите на Европейския съюз и САЩ изобщо са отменени. Нима се е получило някакво увеличение на туристическия поток? Или икономиката е станала по-стабилна? Тук по-скоро става въпрос за политика на туризъм.
Но не е ли малко конспиративно твърдението, че решението на Лукашенко за въвеждането на безвизов режим за гражданите на 80 страни е провокация? Все пак става въпрос за период от пет дни. Това няма да е като в Украйна.
Добре, нека формулирам тезата си, за да не изглежда конспиративно. Според мен с подобни действия Александър Лукашенко показва пренебрежение към нашите интереси, тоест той приема решение, без да отчита мнението на своя съюзник. Всичките му изказвания за някакво съгласуване са лъжа или демагогия. И в този контекст е напълно логично, че директорът на Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников взе решение за създаване на гранична зона с Беларус в Смоленска, Псковска и Брянска област. Русия иска да знае кой пристига на нейна територия по разбираеми причини. Възползвайки се от беларуския безвизов режим, в Русия могат да проникнат нежелателни за нас граждани. Така че въвеждането на гранични зони е принудителна и според мен съвсем оправдана мярка на руското ръководство.
Разберете ме добре – аз не отричам самостоятелността на Лукашенко и неговата независимост, никога не съм ги отричал. За съжаление това, което се случва в момента, е ярко пренебрежително действие и води до допълнителни и съвсем ненужни усложнения на и и без това доста обтегнатите отношения между Москва и Минск. Това напрежение стана особено забележимо след известните събития в Украйна, които предизвикаха драстична конфронтацията на Русия със Запада. Ясно ми е, че има различни тълкувания, но едва ли някой може да отрече, че Русия оказа както морална, така и материална подкрепа на жителите на Донбас. Нещо, което Беларус не направи. Ще кажа още, че през цялата 2014 г. Александър Григориевич Лукашенко даваше доста двусмислени заявления и оказваше материално-техническа помощ на новата власт в Киев, например чрез доставки на дизелово гориво за украинската армия. Това се правеше уж за поддръжка на селското стопанство, но всъщност разбираме, че всички тези гориво-смазочни материали, които Беларус доставяше, отиваха най-напред в т. нар. зона „АТО” (зоната на антитерористичната операция в Украйна тоест зоната на бойни действия в източната част на страната – б.р.). Също така бяха доставяни военни камиони и военна техника. Предполагам ще се съгласите, че това беше, меко казано, много недружелюбна постъпка към Русия.
Този нов курс в международната политика отразява ли се по някакъв начин на вътрешнополитическия процес в Беларус?
Разбира се. Напоследък наблюдаваме едно заиграване на Лукашенко с т. нар. беларуски националисти – явление само по себе си куриозно. Уви, днес в Беларус активно се конструира една нова идентичност, която на всяка цена да е максимално различна от руската. Например, ако през втората половина на 90-те и първото десетилетие на 21 век Лукашенко беше „най-руският” от чуждестранните политици и многократно подчертаваше това, завявайки, че „ние и руснаците сме един народ”, че „беларусите са руснаци със знак за качество”, то сега напълно е променил дискурса.
Днес в т. нар. „Ден на волята” в Беларус се провежда марш на националистите, носещи в ръце включително и портрети на Бандера и Шухевич – исторически личности, които нямат никакво отношение към беларуския народ. По този начин те се солидаризират с украинските националисти.
Беларуските националисти, както и украинските им еквиваленти, провъзгласиха Русия за свой основен враг, вечен потисник на беларуския и украинския народ. И никой в Беларус не възпрепятства дейността на тези структури – нещо, което не може да не предизвика най-малко удивление и загриженост от страна на Русия. При това в страната активно се разпространяват издания, редовно публикуващи откровено русофобски материали. И не става въпрос само за това, че се пишат някакви обидни коментари за Путин или за руската власт като цяло. Там се пишат отвратителни, оскърбителни статии срещу руската държава и руското общество. Такъв тип публикации при нас попадат под действието на чл. 282 от Наказателния кодекс и авторите могат да бъдат санкционирани за разпалване на национална и социална ненавист. В Беларус тези издания функционират, а главните им редактори участват в срещите с президента. Разбира се, в Европа на никой не му пука, макар че национализмът като идеология е в разрез с т. нар. европейски ценности. Обаче украинският, беларуският или полският национализъм са ОК, защото острието им е насочено срещу Русия, а не срещу Брюксел. Но това е друга тема.
И това не е всичко. Наскоро в Беларус бяха арестувани трима журналисти с проруски убеждения – Сергей Шиптенко, Юрий Павловец и Дмитрий Алимкин – по обвинение в разпалване на междунационален конфликт, въпреки че в действията им нямаше нищо престъпно. Просто тези хора пишеха материали, в които обръщаха внимание, включително и на руското общество, че Беларус тихо и кротко е започнала да върви по украинския път. Лукашенко повтаря пътя на Янукович, който се опитваше да седи на два стола и в същото време да създава отделна антируска идентичност. Беларуските власти приеха тези мнения като заплаха за своите интереси и решиха да нанесат показателен превантивен удар като арестуват проруските експерти. По този начин те демонстрираха на други благоприятно настроени към Русия журналисти, публицисти и обществени деятели, че дружбата приключва и проруските настроения скоро могат да се превърнат в причина за сериозни проблеми. При това, държа да отбележа, проруските настроения в Беларус са нещо съвсем различно по качество от проруските настроения в страните на Запада. Тук става въпрос друг тип динамика и традиция.
Изобщо в Беларус се появи цяла историческа концепция, която доказва, че беларусите и руснаците в никакъв случай не са родствени народи и въобще нямат отношение един към друг. Беларусите са уж истинските европейци, а руснаците са смес от угро-фини и монголо-татари. Руснаците са народ с друг начин на мислене, с чужда култура, а беларусите са потомци и наследници на Великото литовско княжество, което навремето се влива в състава на „Жечпосполита“ и образува единна държава с поляците. Затова и беларусите са съставна част от европейското семейство на народите и в културно отношение принадлежат към западноевропейската цивилизация.
Известно е, че Комитетът за държавна сигурност на Беларус започна да иззема от книжните рафтове някои книги. Какви са те и с какво са опасни?
Изземат се книги, които се борят с така наречения „литвинизъм”. Неотдавна в Беларус излезе от печат книга, която е отговор на „литовската“ концепция: „Неосъзнатата история на Бяла Русия” („Несвядомая история Белой Руси”). На нейните страници авторът ѝ Всеслав Зинкевич, основавайки се на трудовете на известни и световно признати беларуски и руски историци, доказва лъжливостта на тази концепция. Книгата стана популярна много бързо. На практика в Беларус за месец бе изкупен целият ѝ първи тираж. Комитетът за държавна сигурност започва за иззема тези екземпляри, които не бяха изкупени.
Книгата показва и доказва, че руснаците и беларусите са народи с обща история. В общи линии всичко, с което днес се гордеят беларусите, е постигнато само тогава, когато Беларус е била в една държава с руснаците. Отначало в рамките на Руската империя, след това в Съветския съюз. И руснаците, и беларусите имат интерес икономиките и културите на двете държави да се развиват съвместно. Всичко останало ще доведе до постепенна деградация. Никой няма да спечели от това.
С каква цел се създава тази нова идентичност? Защо изобщо се случва това и може ли да доведе до някаква беларуска версия на Майдан?
Честно казано, надявам се това да не се случи, но не виждам друг сценарий. Ще добавя, че всичко това се случва по една проста причина – за 25 години независимост в Беларус се създаде нов елит, който е свикнал да живее по специфични правила. Те считат себе си за пълноценни собственици на страната, която се нарича Република Беларус, и силно се опасяват от това, че тази безгранична власт над страната, която Лукашенко упражнява, рано или късно може да приключи. Парадоксално, в това убеждават беларуския елит западните им съседи. По принцип и те самите, изпитвайки известна неувереност в правомощията си, търсят допълнителни гаранции за себе си.
След разпадането на Съветския съюз във всички 14 републики на власт дойдоха местни национални елити. Това бе бившата късна съветска партийна номенклатура, ужасно деморализирана, която за миг стана едновластен собственик на тези страни. Нуждаеха се от нова идеология. Съветската идеология вече не ги устройваше, а друга нямаше. По тази причина започнаха да полагат грижи за създаването на нова идеологическа основа, благодарение на която биха могли да обосноват самото право на тези територии да се наричат отделни държави и, съответно, именно те да управляват тези територии. И тъй като държави като Украйна и Беларус се появиха на бял свят не защото бяха продукт на самоорганизация на народите, буржоазно-демократични революции и т.н., то се наложи да бъде извършена много интензивна работа по конструирането на нова национална митология. Идеологията се изгражда на база на отрицанието на общност с руснаците, защото, ако тази общност не се отрича, а – обратното – се доказва, тогава става неразбираемо защо са необходими всички тези новообразувани държави и местни елити.
Възможен ли е реален завой на Беларус на Запад?
Мисля, че той не просто е възможен, а и че ситуацията е узряла за това. Днес съществува голяма прослойка управляващи, която чисто психологически и даже в културно отношение се чувства по-комфортно да бъде под управлението на Запада, отколкото да сътрудничи с Москва.
Примерът на украинския Майдан не възпира ли тези амбиции?
Всеки си мисли, че е по-умен от предшествениците си. Кадафи мислеше, че е по-умен от Саддам, когато се опитваше да се договори със Запада. Янукович мислеше, че е по-умен от Кадафи. Лукашенко мисли, че е по-умен от всички тях, взети заедно. Тези хора се отлепиха от реалността и повярваха на собствената си пропаганда, те надценяват възможностите си в много отношения. Мислят, че е необходимо да се договорят със същия този Запад. Това не е възможно без да се случи някакъв цивилизационен срив. И според мен в момента Лукашенко със собствените си ръце отглежда тези, които ще го свалят от власт. Това все още не се е случило, но когато в беларуското общество се появи достатъчен брой активни хора, които твърдо ще отстояват позицията си, че Русия е техен враг, че е необходимо да бъдат скъсани отношенията с Русия и че това трябва да бъде направено силово, тогава ще се появи пушечното месо за Майдана и той ще се състои. Ще се намерят както хора и сили, които ще платят за това, така и възможности за осъществяването му. Ще се намерят и предатели в най-близкото обкръжение на Лукашенко, които ще поискат да преминат в другата администрация. Никой вече няма да пита какви са желанията на народа. Както се случи в Киев през 2013 и 2014 година. Хората, които живееха там по това време – включително и аз – видяха как се развива трагедията, как се осъществява държавен преврат. Като цяло Украйна бе силна държава, тя имаше на разположение всички инструменти за предотвратяване на метежа, но пред очите ни просто се саморазруши, самоунищожи се.
Какво би трябвало да направи Минск според Вас?
Беларуската власт трябва да разбере две съвсем прости истини. Първо, никога в най-новата история Москва не е сваляла от власт нито един легитимен ръководител. Няма такива примери. В същото време задокеанските партньори, с които Лукашенко се опитва да намери някакъв баланс, в последно време се занимават само с това. Да сваляме от власт дори не особено приятни за нас президенти и ръководители на държавни не е в нашата политическа традиция, това не е наш метод. Лукашенко вижда опасност или му внушават, че има заплаха за него там, където в действителност я няма.
Второ, според мен, тясното и последователно сътрудничество с Руската федерация може да бъде гарант за стабилността и независимостта на Беларус. Ако държавата сама върви по този път, а не се опитва да слага прът в колелото на интеграцията между двете държави, Беларус ще получи допълнителни източници на устойчивост и такива импулси за развитие, които дори не могат да сънуват при Евросъюза. Със съвместни усилия бихме могли да постигнем изключително много. Руският бизнес традиционно изпитва някои трудности в Беларус поради значителната разлика между икономическите и политическите ни системи. Там все пак действа административно-командна система на управление. Затова и руският бизнес никога не се е чувствал съвсем сигурен в Беларус. Там винаги има заплаха от сериозни проблеми, предизвикани по административен път или изобщо от загуба на бизнеса. Но ако правилата на играта са еднакви и равни за всички, то нищо не застрашава руските интереси. Още повече, че доколкото разбирам, в момента няма особено голям брой желаещи да инвестират където и да е извън пределите на своите страни.
Дори ако погледнем от чисто комерсиална гледна точка – макар, че това е много повърхностно, ако западните транснационални корпорации поискат за изкупят беларуската промишленост, то ще е само с една цел – да я унищожат (както се правеше в началото на 90-те, включително и с руската промишленост, когато заводите се купуваха за копейки, а след това просто се ликвидираха). Това ще бъде удар включително и по Русия. За да съберем големи промишлени ресурси, ни е необходимо сътрудничество с Казахстан, трябваше ни и сътрудничеството с Украйна, където се намираха големи промишлени мощности. Но всичко се унищожава пред очите ни. И това се прави не от любов към унищожението, а за да не може никой повече да се възползва. Западът няма нужда от тези мощности, не им трябва нито „Мотор Сич“, нито концернът „Антей“, нищо такова не им трябва, те си имат всичко. На тях им трябва ние да нямаме достъп до тези мощности, които са от полза на двете държави. Именно това беше и една от основните причини за събитията в Украйна: да се попречи на кооперирането между украинската и руската промишленост, на встъпването на Украйна в търговско-митническия съюз, в създаването на нещо автономно, самостоятелно, способно да оцелява в условията на глобалната икономическа система, без да е зависимо от Запада. Точно такива проблеми могат да възникнат сега и в Беларус. Лично аз се чувствам много сериозно обезпокоен.
About The Author
