За първите пет месеца от годината преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната са намалели драстично с 77.2% спрямо същия период на 2016 г., показват предварителните данни на БНБ. Спрямо ситуацията две години по-рано вложенията в нашата икономика, идващи от чужбина, сривът е 90.2%, което на практика означава спиране на инвестициите.
Налятите в България средства за периода януари-май възлизат на 119.2 млн.евро, което представлява 0.2% от БВП на страната. За първите пет месеца на предходната година те са били в размер на 525.7 млн.евро или 1.1% от БВП. За месец май е отбелязано оттегляне на 6.2 млн. евро за разлика от привлечените 130.2 млн. година по-рано.
Инвестициите на чуждестранни лица в недвижими имоти за периода януари-май на свой ред се сриват над 12 пъти на годишна база през 2017 г. Чужденци са закупили имоти за 2.3 млн. евро за този период, докато година по-рано този тип инвестиции са били 28.3 млн. По-голямата част от тези сделки се падат на падат само на 4 страни:
До май се наблюдава отлив на инвестиции от Австрия, Германия и Белгия (вероятно плащане по дълг на българско предприятие), както и Унгария (потенциално по линия на банка ДСК). Най-големите вложители в България за този период са от Холандия и Швейцария, които често се използват за маскиране на български капитали като чуждестранни инвестиции. Поради тези особености, именно Холандия е най-големият инвеститор в България за последните две десетилетия.
Преките чуждестранни инвестиции достигат своя пик около присъединяването на България към ЕС. Те нарастват постоянно от под 2 млрд. евро през 2003 г. до над 9 млрд. през 2007 г. След това започва бърз спад, в резултат на който те стават едва 1.15 млрд. през 2010 г. и се стабилизират на това ниво. Единственият значим скок оттогава е до 1.7 млрд. през 2015 г., последван от срив до 700 млн. година по-късно, който продължава и в момента.
Краят на ръста на ПЧИ в България съвпада с времето, в което страната предприе данъчни реформи, целящи да привлекат още повече инвестиции. През 2007 г. България намалява корпоративния данък на 10% до най-ниското за ЕС ниво, а година по-късно е въведен и най-ниския плосък подоходен данък в общността. Данъчната реформа не предизвиква очаквания прилив на инвеститори, а данните на БНБ показват точно обратното. Въпреки това, настоящата система на данъчно облагане и до днес бива защитавана с аргументите, че привеждането ѝ във вид по-близък до мнозинството от европейските страни, ще отблъсне инвеститорите. Фактът, че те вече отдавна са отблъснати пък се отдава не на данъчната система, ниското потребление и острото неравенство, а на „недостиг на качествен човешки капитал“. Накрая провалът на иначе „качествените“ десни политики винаги се налага лицемерно да се обясни с „некачествените“ индивиди. Иначе как ще се прокара следващата партида от тях?
About The Author
