Сериозни екологични и социални рискове крият спорни поправки, изготвени от управляващите в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Законопроектът касае начина, по който се формира такса смет и вече е внесен за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Идеите на кабинета „Борисов 3“ трябваше да бъдат разгледани на заседание на Тристранката през миналата седмица, но то беше отложено заради решението на вицепремиера Валери Симеонов да отиде в Асеновград.
Предложената е редакция на чл. 62 от закона, която включва определяне на таксата за събиране, транспортиране и третиране на битовите отпадъци да се определя чрез торби, съдове за събиране на отпадъци или на база брой ползватели на услугата в имота. Редакцията се обосновава с отпадането на данъчната оценка като критерий за такса смет и по-голяма справедливост.
Спорен въпрос е обаче дали е справедливо например петима обитатели на малко жилище да заплащат пет пъти повече от един гражданин с къща на три етажа, като съвсем не е сигурно, че отпадъците във втория случай ще бъдат пет пъти по-малко.
Така например по-бедните домакинства са основни потребители на уреди и дрехи втора ръка. Съвсем схематично животът на тези стоки преминава през следните стъпки: производител – търговец – първи потребител – втори (често и трети) потребител – съд за събиране на отпадъци. Настоящите предложения ще пренасочат тежестта към последния потребител във веригата – най-уязвимия.
В предишния вариант на проектозакона беше предвидено ограничение на годишно увеличение на размера на таксата за битови отпадъци до максимум 20% спрямо предходната. В настоящия текст това ограничение е отпаднало. Очевидно дори вносителите смятат, че при новите правила таксата ще нарасне стремглаво. Това ще се отрази пагубно на бюджетите на редица домакинства и ще ги принуди да търсят нерегламентирани решения.
Такива решения могат да бъдат изхвърлянето на боклук в нестандартизирани торби, които няма да се събират от дружествата по почистване; пренасяне и изхвърляне на отпадъци в съседни и по-отдалечени контейнери, което води до нарастване на междусъседското напрежение и конфликти; разрастване на съществуващи и образуване на нови нерегламентирани сметища.
Любопитен въпрос е и дали поправките не противоречат на Конституцията. В член 60 на основния закон се казва, че „гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество“, а тези критерии не са сред заложените в законопроекта.
В мотивите към проектозакона се твърди, че той отговаря на заложения в Директива 2008/98/ЕО принцип „замърсителят плаща“, но е спорно дали наистина това е факт или европейското законодателство просто е използвано за параван.
Европейският документ акцентира върху нуждата от разширена отговорност на производителя и предотвратяването на образуването на отпадъци, докато предложеният проект цели да се стимулират лицата да намалят количеството на изхвърляните отпадъци от бита. Двата подхода би трябвало да се допълват, но само ако преди това са създадени условия за разделно събиране на отпадъци, което ще позволи домакинството да заплаща само за продуктите, които не биха могли да се ползват повторно.
Притеснение буди фактът, че към законопроекта не е приложена обективна оценка на въздействието, която да представи ефектите от влизането в сила на новите правила и начин на определяне на такса смет. В придружаващите законопроекта документи не са приведени съответни статистически данни за количество отпадъци от бита, брой констатирани нарушения на ЗМДТ във връзка с таксата за битови отпадъци, не са дефинирани проблемите и влиянието им върху заинтересованите страни, а и върху обществото като цяло.
Нещо повече – в проекта на кабинета „Борисов 3“ изрично е подчертано, че екологичните ефекти ще бъдат оценени едва при последваща оценка на въздействието. Така се оказва, че правителството предлага генерална реформа, без да знае какво очакваме от нея и дали няма да нарушим основен принцип, заложен в европейската директива. При нея водеща цел е опазването на околната среда, докато базови при този проект изглеждат чисто икономическите, счетоводни цели, без оглед на присъдружните ефекти.
Значително по-ефективни биха били политики за рециклиране на отпадъци и ремонтиране на машини и оборудване, примери за каквито България може да вземе от държави-членки на ЕС с традиции в областта. Вместо това, ако предложените подходи бъдат приети, ще направим стъпка назад, ще отстъпим от заложената в Директивата „разширена отговорност на производителя“ и вместо това ще бъдат натоварени домакинствата.
About The Author
