Тръмп се върна в Студената война с Куба, за да угоди на динозаврите в Маями

– Казват, Раулчо бил много зле.

– Ами да, сигурно е зле. Но по-зле от нас не е.

Такъв диалог е подслушал репортерът на испанския вестник „Ел Паис“ на излизане от театъра в Маями, в който в края на миналата седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп дръпна смразяваща реч срещу Куба пред престарели динозаври от архаичната антикастристка кубинска емиграция. Испанският репортер е „хванал” репликите, разменени между двама едва кретащи старци – ветерани от прословутата финансирана от ЦРУ щурмова бригада 2506 (Brigada Asalto 2506), която извършва приключилия с пълен разгром от кубинската армия десант в Залива на свинете (Bahia de los Cochinos) в Куба през април 1961 г. Залата, кръстена на един от участниците именно в онзи десант, е била пълна и с дейци на други откровено терористични емигрантски организации, най-непримиримите и най-ултрадесните, като „Алфа 66” или последователите на отговорния за взривяването на кубински пътнически самолет през 1976 г. Луис Посада Карилес.

Именно тази публика от политически и житейски динозаври въодушевено аплодира Търмп, докато на сцената той, в компанията на сенатора Марко Рубио и конгресмена Марио Диас-Баларт, и двамата също от кубински произход, подписваше своя „Президентски меморандум за национална сигурност относно засилването на политиката на САЩ към Куба”. С този документ той практически обезсилва подписаната от предшественика му Барак Обама през октомври м.г. президентска директива „За политиката на нормализация в отношенията между САЩ и Куба”.

„Роди се нова политика. Приключвам със споразумението на Обама,” доволно обяви Тръмп. И отново даде основание на онези, които смятат, че той може да е непредвидим във всичко останало, но е абсолютно предвидим в една-единствена посока – обсесията му да ликвидира политическото наследство на Обама. След като започна със здравната реформа, известна като Obamacare, сега дойде ред и на Куба.

С новия си меморандум Тръмп ограничава отново възможностите на американците индивидуално да посещават Острова на свободата, като включително ликвидира и програмата за образователни обмени. Това никак няма да зарадва американците, като се има предвид наистина експлозивно растящия интерес в САЩ към пътуванията до Куба. Само за първите пет месеца на тази година карибският остров е бил посетен от 280 000 граждани на САЩ – толкова, колкото са гостували там за цялата 2016-та.

Меморандумът въвежда и забрана за икономически, търговски и финансови транзакции между американски компании и кубински фирми, които влизат в холдинга GAESA (Grupo de Administración de Empresas – „Група за администриране на фирми”), защото според Тръмп този холдинг е свързан с армията и службите за сигурност в Куба. Президентът обясни това решение с амбицията си да не допусне индиректно поддържане на „репресивните органи” в кубинската държава. И отново завъртя старата плоча с изисквания към Хавана да спазва човешките права и демокрацията, като подчерта, че ако кубинската страна покаже напредък в тези области, може и да се възстанови процесът на диалог.

Куба отговори съвсем очаквано. „Каквато и да е стратегия, насочена към промяна на политическата, икономическата и социалната система на Куба, независимо дали действаща чрез натиск и сила или чрез по-фини методи, е обречена на провал,” писа веднага след оповестяването на меморандума на Тръмп органът на Кубинската комунистическа партия в. „Гранма”. Припомня се, че никое от многобройните втвърдявания на антикубинската блокада на САЩ през изминалите почти шест десетилетия не е постигнало успех.

Хавана контраатакува по темата за човешките права. „Гранма” пише: „САЩ не са в позиция да ни дават уроци. Имаме сериозни безпокойства по повод гаранциите за човешките права в тази страна, където има висок брой полицейски убийства, брутални актове и злоупотреби, в частност срещу афроамериканското население. Нарушава се правото на живот чрез много убийства с огнестрелно оръжие. Експлоатира се детски труд и са налице тежки примери на расова дискриминация. С нови рестрикции са застрашени здравните услуги, които могат да оставят 23 милиона души без здравни застраховки. Съществува неравенство в заплащането на труда между мъжете и жените. Мигрантите и бежанците са маргинализирани, особено онези, които идват от мюсюлмански държави. Издигат се стени, които унижават съседите. Прекъсват се поети международни ангажименти за опазване на околната среда и за борба с климатичните промени.

Също така тревога предизвикват нарушенията на човешките права, извършвани от САЩ в други държави, като например задържането без съд на десетки хора във военноморската база в Гуантанамо, разположена на незаконно окупирана кубинска територия, като там включително се прилагат и мъчения. Извършват се несанкционирани съдебно екзекуции и убийства на цивилни с използване на бомби и с участието на дронове. Започват се войни срещу различни държави, като например Ирак, базирани на лъжи за притежаване на оръжия за масово унищожение, с катастрофални последици за мира, сигурността и стабилността на региона на Близкия изток.

Напомняме, че Куба е държава членка на 44 международни инструмента за човешките права, докато САЩ членуват само в 18 от тях, затова имаме много какво да покажем, върху какво да изказваме мнения и какво да отстояваме.”

В кубинските емигрантски среди в Маями  в момента има сериозно разслоение и брожение относно новите рестрикции на Тръм. Поддържат ги предимно най-старите и най-вкаменените като убеждения преселници. По-новите поколения са привърженици на курса на Обама и биха искали отворен диалог между САЩ и Куба, който да стимулира активното движение на хора и на бизнес между двете страни, както и по-интензивните контакти между семействата „отсам” и „оттатък”. В споменатия репортаж на „Ел Паис” е цитиран и Мигел Бустаманте от Международния университет на Флорида, който е правил сондажи сред кубиноамериканците в Маями. От данните излиза, че 60% от анкетираните са за отмяна на американското ембарго, а 70% за пълна нормализация на кубинско-американските отношения. „Онези, които бяха в театъра, представляват определен начин на мислене. Но не може да се каже, че представляват преобладаващите сред кубиноамериканците чувства,” казва Бустаманте.

Недоволни са, естествено, и всички членове на администрацията на Обама, работили активно за размразяването между САЩ и Куба. Ключова фигура сред тях е съветникът на бившия президент Бен Родс, който още работи с Обама. Според Родс мерките на Тръмп вредят на образа на САЩ и не помагат за популяризирането на демокрацията, за което претендира Вашингтон.

На свой ред Джеймс Уилямс, ръководител на неправителствената организация Engage Cuba, която пледира за активизиране на връзките с Острова на свободата, отбелязва, че „самата политическа база на президента Тръмп няма да подкрепи обръщането назад на политиката спрямо Куба”. Той предупреждава, че предложените промени „убиват” работни места на американци, налагат ограничения на американските предприемачи и в крайна сметка ощетяват свободата в САЩ.

Коалиция от поддържащи сайта Engage Cuba консервативни организации изпрати писмо до Тръмп, в което се критикува решението му за рестрикции прямо Куба и се настоява за вдигане на ембаргото. В писмото се подчертава, че ако ембаргото падне, това ще донесе на американските селскостопански производители 365 милиона долара от продажбата на селскостопански продукти на Куба и ще отвори 6000 работни места в САЩ.

Медиите в САЩ масово критикуват Тръмп, че при взимането на решението се е поддал на влиянието на споменатите Марио Диас-Баларт и Марко Рубио – представители на крайната кубинска емиграция и на ултрадясното крило на Републиканската партия. В същото време анкета, направена от Morning Consult, сочи, че шест от всеки десет републиканци подкрепят пътуванията до Куба и търговията с острова. 65% от всички американски избиратели харесват политиката на Обама към Хавана и само 18% я отхвърлят. Конкретно сред републиканските избиратели показателите са съответно 64% и 22%.

Конгресмени от Канзас, Тексас, Айдахо вече направиха изявления, критикуващи новите мерки на Тръмп спрямо Куба. Членът на Камарата на представителите Барбара Лий написа в Туитър, още докато вървеше речта на Тръмп в театъра в Маями: „Колко лошо решение. Работихме много усърдно, за да възстановим връзките с Куба. Разболявам се като виждам този исторически прогрес сега да се връща назад.” В следващ туит тя добави: „Трудно е да си представим по-лош документ от онзи, който днес президентът Тръмп предлага на американците и на кубинския народ. Никаква печалба, всичко на загуба. #KeepCubaOpen”.

От своя страна Джейсън Маршак, директор на Инициативата за растеж в Латинска Америка, заяви, че американски компании от сферите на телекомуникациите, туризма и земеделието вече са увеличили своите инвестиции в Куба в резултат на политиката на Обама и в момента 14 000 работни места в САЩ зависят от деловото партньорство с карибския остров.

Своето мнение изрази и авторитетната Търговска камара на САЩ. Нейният вицепрезидент Майрън Брилиънт заяви следното, коментирайки меморандума на Тръмп още в същия ден на обявяването му: „Американският частен сектор може да бъде позитивна сила за промените в Куба, които всички желаем. За съжаление днешните промени всъщност ограничават възможностите за позитивни промени на острова и рискуват да отстъпят шансовете за растеж на други страни, които, честно казано, може да не споделят интереса на Америка към свободна, демократична и зачитаща правата на човека Куба“.

Всички тези реакции сочат, че решението на Тръмп буди смут в най-различни сектори на американското общество и де факто се обръща срещу любимия му предизборен лозунг „Да направим Америка велика отново”. Изглежда с ретроградния си меморандум той успя да направи велико отново единствено самочувствието на динозаврите антикастристи в Маями и на Капитолийския хълм. И да се строи редом с престарелите наемници и терористи от онзи маямски театър – като „последния от Залива на свинете”, както го определя „Ел Паис”