Лидерът на британските лейбъристи Джереми Корбин си навлече гневни реакции от опонентката си консерваторка Тереза Мей и от министрите ѝ, защото си позволи да заяви, че войната с тероризма в сегашния си вид не върши работа и външната политика по тази линия трябва да претърпи сериозни промени. Водачът на британската дипломация Борис Джонсън нарече становището му „чудовищно” на фона на атентата в Манчестър, а военният министър го определи като „невежо и опасно”.
Но избирателите явно са на друго мнение, защото според сондажите подкрепта за лейбъристите само две седмици преди предсрочните парламентарни избори на 8 юни продължава да расте и е достигнала вече 38% – едва 5 пункта под подкрепата за консерваторите, която сега е 43%. Очевидно и те като Корбин възприемат трагедията в Манчестър и общото активизиране на тероризма като следствие в голяма степен от заложилата на военни решения в Близкия и Средния изток британска външна политика.
Ситуацията няма как да не буди аналогии с обстановката в Испания в навечерието на парламентарните избори през 2004 г., състояли се само седмица след зловещия атентат на 11 март с.г. на гара „Аточа” в Мадрид и отнел живота на над 200 души. Тогавашният десен премиер Хосе Мария Аснар, който беше третият водещ ястреб във войната в Ирак – редом до британския си колега Тони Блеър и американския президент Джордж Буш, се помъчи да припише атентата на баската групировка ЕТА и да изключи възможността това да е терористично отмъщение заради иракската военна авантюра на Испания. Но този опит за измъкване предизвика още по-голямо обществено недоволство в и без това заливаната от антивоенни демонстрации страна. А водачът на социалистите Хосе Луис Родригес Сапатеро, който изглеждаше аутсайдер за предстоящите избори, обяви, че ако ги спечели, ще изтегли испанските войски от Ирак. И спечели! И наистина изтегли Испания от иракската каша.
Разбира се, Великобритания не е Испания и годината вече е 2017-та, но обществените нагласи, които сега увеличават подкрепата за Корбин, следват сходни танденци с испанските отпреди 13 години.
Нека напомним какво точно каза Корбин в своята знакова предизборна реч за британската външна политика, произнесена в Лондон в петък, 26 май. Той всъщност беше крайно умерен в изказа си и наблегна специално, че терористите носят най-голяма и пряка вина за своите „подли действия”. Но посочи също, че отговорността на правителствата е да преценяват и ефективността на собствената си политика. В същото време пак уточни, че „никоя логика, оправдаваща се с действията на някое правителство, не е в състояние дори отделечено да извини или да обясни диващини като клането от тази седмица,” имайки предвид атентата в Манчестър. „И все пак сме длъжни да проявим необходимата смелост и да признаем, че войната с тероризма просто не върши работа. Мнозина експерти открояват връзките между войните, в които участвахме или подкрепихме с тероризма тук, у дома ни,” изтъкна Корбин.
Той продължи: „Нуждаем се от по-интелигентен начин за редуциране на заплахите от страните, които подхранват и генерират тероризма. Никое правителство не може да предотврати всички терористични атаки. Но външната му политика трябва да намалява, а не да увеличава заплахата от тероризъм в нашата страна.”
Участващата в срещата на Г-7 в Таормина, Сицилия, британска министър-председателка и ръководителка на консерваторите Тереза Мей явно толкова се е жегала от думите на Корбин, че късно вечерта на 26 май, след пресконференцията за края на първия ден от форума на Г-7, специално коментира пред журналисти изавленията на лейбъристкия водач. Тя заяви: „Днес работих тук заедно с другите световни лидери за борбата с тероризма. А Корбин казва по същото време, че в частност атаките са и наша вина. Никога не може да има извинение за тероризма, нито за онова, което стана в Манчестър. Изборът пред урните ще е между мен, която работя непрестанно за да повишавам националната сигурност, и Джереми Корбин, който не е готов за тази работа”.
Да напомним, че и на форума на НАТО в Брюксел, и на срещата на Г-8 в Сицилия, в които участва и президентът на САЩ Доналд Тръмп, акцентът падна върху превъоръжаването на натовскте армии и върху включването им във военните действия рещу Ислямска държава в Близкия изток. Никъде не се чу за „по-интелигентни начини” за редуциране на терористичната заплаха, за каквито призовава Корбин.