Обобщените данни за 2014 г. за показват, че България е на последно място по разходи за социална защита на човек от населението не само в рамките на ЕС, но също малко зад Турция и Сърбия, които също участват в статистическите справки на Евростат. В рамките на съюза, убедително на дъното по това перо от правителствените разходи са Румъния и България с леко предимство на северната съседка.
Разходите у нас за социална защита са малко над 1000 евро средно на един жител при двойно повече в Хърватия, 4 пъти в Словения, 7 пъти средно за ЕС и около 17-18 пъти отгоре в Люксембург и Норвегия:
В резултат от относително по-ниските цени в България разликите в разходите, приравнени спрямо покупателния стандарт, се свиват леко. По този начин страната ни изпреварва леко Румъния и се доближава до Литва, но системите за социална защита остават 3.1 пъти по-зле финансирани спрямо средното за ЕС.
Причината за тази обезпокоителна статистика не се крие единствено в това, че тези страни са по-бедни, но дори повече в пасивната роля на държавата. На дъното по разходи за социална защита са тъкмо страни, които имат повече нужда от тях – с едновременно относително малък БВП и висок коефициент на неравенство. Държавите обаче преразпределят чувствително по-малък дял от националното богатство за целта.
България отделя 17.9% от БВП за социална защита при средно 27.6% за ЕС. Зад нас са обичайните заподозрени Румъния и трите Прибалтийски републики с разходи в рамките на 14-15%.
Държавата ни отделя 293 евро средно на човек (2014 г.) за здравеопазване, което отново ѝ отрежда последното място, макар и приблизително на нивото на Румъния. Това е средно 7.6 пъти по-малко от средното в ЕС. Като дял от БВП тези разходи са 4.9%, с което България изпреварва няколко Източноевропейски държави, но остава далеч от средните за ЕС 8.1%. Статистиката много ясно показва, че недостигащите средства просто се доплащат от пациентите, което означава, че здравето на хората зависи от способността им да отделят допълнителни средства независимо от това дали са здравноосигурени. Всички работещи (а също и част от безработните) плащат здравни вноски, но само онези, които могат да си позволят да доплатят още, получават адекватна здравна помощ.
Разходите, свързани с инвалидност, които новото правителство се готви да ореже, са 596 милиона евро за 2014 г. Това прави 82.5 евро на човек от населението, колкото в Сърбия и Румъния и 6.7 пъти по-малко, отколкото средните нива за ЕС. Инвалидните пенсии, за които трябва да повярваме, че клатят държавата, са в размер на 1.4% от БВП при средно 2.1 за Европейския съюз. Дания и Норвегия заделят три пъти по голям дял от общия си продукт за целта, но едва ли ще чуем какъв проблем е това, освен ако и там не дойдат на власт “патриоти”.
България е отново на последно място по разходи на човек от населението за пенсии, но малко по-близо до европейските стандарти, когато тези разходи се разгледат като дял от БВП – у нас се заделят 7.9%, докато средното ниво в ЕС е 11.1%. Още по-европейски изглеждат разходите за семейства и деца, вероятно повече заради дългото майчинство у нас, отколкото в резултат на детските надбавки. Тук разходите са 1.9% от БВП при средно 2.4% за ЕС. Отново, ако разделим тези суми на броя на жителите, България изпреварва само Румъния по отношение на подпомагането на семействата.
Разходите за безработица са сред социалните плащания, в които има най-сериозни амплитуди. На човек от населението държавата заделя три пъти повече, отколкото в Румъния, но 40 пъти по-малко, отколкото в Люксембург и Белгия. Делът от БВП за това перо е едва 0.5% при 1.4% средно за ЕС и тази разлика определено не се дължи на това, че у нас има в пъти по-малко безработни.
About The Author
