Огледалният свят от прочутата абсурдистка приказка на Луис Карол за приключенията на Алиса днес се материализира във Венесуела. Всичко, случващо се там, все по-настървено се представя от венесуелската опозиция, от чуждестранните ѝ приятели и от големите световни медии като точно обратното на това, което е. Можем да го наречем и с модерния термин fake news. Но по-прецизно ще е да го определим като директни лъжи.
Ето накратко контекстът. Венесуела от седмици живее в съзнателно предизвикван хаос, улични безредици, вандалски и насилнически актове, провокирани от протести на опозицията и довели вече до гибелта на 29 души. Има и около 400 ранени, да не говорим за огромните нанесени материални щети (подпалени и разгромени държавни и социални учреждения, унищожена инфраструктура, палежи на коли, включително и полицейски, разграбване на магазини и т.н.), които правителството изчислява на над 50 милиона долара.
Протестите на опозиционната коалиция MUD (Маса на демократичното единство) са предизвикани от решение на Върховния съд от края на март т.г., което обяви доминираното от опозицията Национално събрание (парламента) „извън закона”. Причината са доказани нарушения в избора още през декември 2015 г. на трима депутати, чието нелегитимно участие в работата на законодателния орган в течение на повече от година де факто прави нелегитимни и действията му в този период. Законосъобразното решение на казуса бе отзоваване на тези трима депутати (без тях обаче опозицията губи мнозинството си от две трети в парламента) и избор на нови, легитимни парламентарни органи – ръководство и комисии.
Опозицията обаче, която още веднага след спечелените от нея парламентарни избори в края на 2015-та обяви, че главната ѝ цел е отстраняване на президента Николас Мадуро от власт и смяна на политическия курс в страната, отказа да зачете решението на Върховния съд, обвинявайки членовете му, че са послушни инструменти на държавния глава и той чрез тях извършвал „преврат”.
Впрочем, от правителствена страна като превратаджийско поведение се разглежда опозиционната обсесия на всяка цена да се предизвика махането на Мадуро, пък било то и с цената на дестабилизация на икономиката и на цялата обстановка в страната. Точно до това доведе обявеният от опозицията в края на март т. г. курс към гражданско неподчинение и улични демонстрации.
Необходимо е да се отбележи, че през цялото време на разрастващата се криза президентът не е спирал да отправя призиви за национален диалог с цел да се намери демократично решение. Подобни призиви прозвучаха преди 1 май и от папа Франциск. Но опозицията отхвърля такъв диалог, ако не бъдат изпълнени условията ѝ – предсрочни президентски избори и освобождаване на политическите затворници.
Властите съответно отговарят, че в конституцията не е предвидено свикването на предсрочни президентски избори, ако за това не се произнесе специално свикан референдум. А опозицията не успя да изпълни законовите изисквания за задействането на такова допитване. Следователно, сочи правителството, ще трябва да се изчака редовната президентска надпревара догодина. Затова пък още за тази година са изтеглени местните избори. Но опозицията отхвърля този жест като „залъгалка”.
Що се отнася до политическите затворници, правителството отрича да има такива. А за онези опозиционни водачи, които излежават присъди, какъвто е случаят с водача на опозиционната формация Voluntad Popuar („Народна воля”) Леополдо Лопес, се посочва, че те са осъдени заради гибелта на 43-ма души, загинали при провокирани от Лопес и други опозиционни дейци брутални улични сблъсъци в началото на 2014-та. Тоест – присъдите са за криминални деяния, а не за политически убеждения.
Междувременно цялата вътрешновенесуелска конфронтация не спира да се подклажда и от външни сили, като в последната година най-активна е Организацията на американските държави (OEA) начело с нейния генерален секретар Луис Алмагро, бивш външен министър на Уругвай. ОЕА има зад гърба си дълга история, през която нееднократно е била използвана за прокарване на интервенции на САЩ в Латинска Америка и за налагане на санкции срещу държави от региона, поели независим курс. Такъв е случаят с Куба, която през 1962 г. под натиска на Вашингтон е изключена от ОАЕ.
Сега подобни процедури усърдно се подготвяха срещу Венесуела, като Алмагро, подкрепен от редица десни латиноамерикански правителства, смяташе да приложи срещу нея санкционната харта на организацията, обвинявайки правителството ѝ в нарушения на демокрацията. Без да изчаква дали Алмагро изобщо ще успее да събере необходимото мнозинство за подобно решение (защото в ОАЕ има и доста държави, които не са съгласни с такива действия), Каракас обяви, че напуска организацията заради недопустимата намеса на ръководните ѝ органи във вътрешните работи на венесуелската държава.
Въпреки това решение, оповестено от външната министърка Делси Родригес още на 26 април, острите декларации на Алмагро и съмишлениците му срещу венесуелските власти, изпъстрени с обвинения в „диктатура” и „погазване на демокрацията”, не спряха. А агресивният им тон де факто нахъсваше все по-бруталната ескалация в уличните изяви на венесуелската опозиция.
Ето на този фон дойде и първомайският митинг в Каракас, на който президентът Мадуро обяви, че в съответствие с три члена от действащата конституция свиква Национално конституционно събрание с цел да се намери най-ефективно и демократично решение на кризата в страната и да се предотврати задаващия се според него „фашистки преврат”. След като опозицията не иска диалог и търси само задълбочаване на конфронтацията, тогава евентуалните промени в страната, които да доведат до омиротворяване, икономическа стабилизация и ефективност на държавните структури, ще трябва да се изработят от народа, представен чрез Национално конституционно събрание – това беше мотивът, изтъкнат от Мадуро в речта му.
Президентът изрично подчерта, че целта му е „народът автономно да вземе решения за мира и за съдбата на страната”. Обяснено бе, че става дума за 500 члена на Националното конституционно събрание, които ще бъдат избрани с пряк и таен вот. А между 200 и 250 от кандидатурите ще бъдат издигнати от работнически колективи, от социални движения, от местни общности, от представители на „мисиите” (така са наричани социалните програми ) и т.н. – сили, които опозицията определя като „чавистки”, а правителството смята за реални изразители на онези слоеве от населението, чиито интереси се накърняват от опозиционната дестабилизация.
Мадуро заяви, че очаква Конституционното събрание да бъде „гражданско, общностно, работническо, младежко, на възрастните хора, феминискто, боливарско и дълбоко чавистко заради демократичността и народността си”. И очерта девет основни цели, които ще стоят пред Конституционното събрание:
– гарантиране на мира в страната и подобряване на механизмите за това, предвидени в конституцията от 1999 г.
– създаване на нова икономическа система, съобразена с „пост-петролните” реалности – тоест със срива на международните цени на нефтения пазар.
– придаване на конституционен ранг на „мисиите” (социалните програми).
– оптимизиране във функционирането на правната система и в защитата на народа; отхвърляне на безнаказаността; усъвършенстване на изправителната система; борба с тероризма и наркотрафика.
– стартиране на нови форми на демокрация на участието и на взимането на решения в социалната и политическата сфера; придаване на конституционен ранг на общностните и общинските съвети.
– утвърждаване на суверенна външна политика; защита на независимостта; отстояване на многополярния свят.
– развиване на културната идентичност, на нова венесуелска същност, на нова духовност, на културно многообразие.
– гаранции за бъдещето, гарантиране на социалните, културни, образователни и технологични права на младежта.
– опазване на живота, изграждане на екосоциалистически икономически модел за производство, основан върху хармоничните отношения между човека и природата.
Нека обърнем внимание и запомним – никъде тук не става дума за искане да се изработи „нова конституция”. След малко ще се види защо го подчертаваме.
Речта на Мадуро с оповестяването на изброените акценти бе последвана от подписване на президентски декрет за свикване на избори за Национално конституционно събрание и от сформиране на специален съвет, който да се заеме с подготовката.
Допълнителни разяснения за същността на инициативата даде пред телевизия TeleSur специалистът по конституционно право Ерман Ескара, който подробно обясни, че няма да се прави нова конституция, а към съществуващата ще се добавят клаузи, придаващи конституционен статут на социалните програми и завоевания, както и на промените в държавата като цяло.
Ескара подчерта още, че бъдещото Конституционно събрание ще действа също, както и Конституционното събрание от 1999 г., изработило настоящата конституция – тоест то в нито един момент няма да замества съществуващите легитимни власти в страната, а ще работи успоредно с тях. „Онова, което се цели, е осъществяването на плуралистичен диалог на високо ниво на фона на тежкия конфликт и насилието, които разяждат страната,” изтъкна Ерман Ескара.
Юристът отново изрично обърна внимание и на факта, че всички членове на Конституционното събрание ще бъдат избрани съобразно демократичните принципи, залегнали в конституцията. Според него гражданите ще упражнят двоен вот. На един предварителен етап ще могат да изберат кандидати от своите работни места или от общностите си по местоживеене. А след това, когато вече ще се гласува на национално ниво кои издигнати кандидати да станат членове на Конституционното събрание, гражданите ще имат пълната свобода да избират от всичките възможни претенденти (както от „своите“, така и от всички други) – чрез пряк и таен вот.
Дотук разгледахме ситуацията от едната страна на огледалото. Сега да я погледнем от другата. Тя наистина е огледална. И в много аспекти трудно обяснима.
Първото, което предизвиква недоумение, е незабавната и категорично негативна реакция на опозицията срещу предложението на Мадуро за свикване на Национално конституционно събрание. То бе заклеймено с шумни декларации, които обвиниха президента, че така той пак „прави преврат” (за кой път?!) и само иска да укрепи „диктатурата” си (в коя диктатура опозицията има две трети от местата в парламента, громи улиците и презрително отхвърля президентските покани за преговори?!).
Най-големият парадокс в тази реакция е, че същата тази опозиция още от 2013 и 2014 г. редовно, упорито и многократно е настоявала тъкмо за свикването на… Национално конституционно събрание. А сега скача като ужилена, когато се предлага точно това. Защо ли?
Много просто. Защото мотивите на опозиционните лидери от 3-4 години насам да настояват постоянно за Конституционно събрание са различни. В техните планове евентуалните корекции в конституцията, които може да внесе такова събрание, трябва да са насочени към отваряне на възможности за събаряне на президента и за промяна на политическия курс в страната. Именно на тези цели са подчинени всичките онези призиви, публикувани в Туитър от водачи на опозицията, които тези дни бяха припомнени от чавистки активисти.
Ето например какво е писала там Мариа Корина Мачадо на 5 август 2015 г.: „Конституционното събрание е пътят, по който народът ще постигне промяна на режима, нови институции и помирение на страната”.
Ето и мнението на споменатия Леополдо Лопес от 22 ноември 2014 г. „Конституционното събрание ще ни помогне да изберем нов Национален изборен съвет (аналог на нашата ЦИК – б.пр.), нов прокурор, нов финансист, нов омбудсман, ново Национално събрание и нов президент на републиката”.
И още един опозиционен туит, пуснат на 29 декември 2014 г. от сега вече зам.-председателя на парламента Фреди Гевара: „Разбира се, че трябва да победим в Националното събрание, но също трябва да свикаме Конституционно събрание, за да можем да сменим всички публични власти. Няма друг път”.
Но сега се оказва, че има. Сега, когато е ясно, че Мадуро чрез свикване на Конституционно събрание се стреми към укрепване на настоящата система в страната и се кани да го осъществи чрез включване на народните маси в целия процес, опозицията веднага схваща, че това не е в неин интерес. И контраатакува с любимите си слогани за „преврат” и „диктатура”. Но и с нещо повече. С откровена подмяна на фактите. Започват да се сипят опозиционни интервюта, изявления, туитове и речи, които внушават наляво и надясно, а най-вече „навън”, че, видите ли, Мадуро се кани да „прави нова конституция”, която да „унищожи демокрацията” и да „ликвидира опозицията”. В прав текст се твърди, че членовете на Конституционното събрание нямало да бъдат избирани демократично, пряко и тайно, а щели да бъдат „назначавани от социалните движения”.
Оттам-нататък тръгва лавината. Започва международно тиражиране на тези откровени лъжи. И то от хора, които много добре знаят, че са лъжи. Начело сред тях е отново шефът на ОЕА Луис Алмагро, който алармира за „нов държавен преврат, задвижен от президента на страната”, за погазване на демократичните принципи, за „авторитарен режим” и натяква: „Напускането на ОАЕ не дава карт-бланш на режима на Мадуро да се консолидира като диктатура”.
Следва още по-интересна реакция. Не от кого да е, а от външния министър на Бразилия – страната, която съвсем наскоро отстрани президентката си Дилма Русеф с несъмнен институционален преврат пред очите на целия свят. Но ето какво казва пред телевизия „Глобо” за събитията не в своята страна, а във Венесуела първият бразилски дипломат Алойсио Нунес: „Квалифицирам го като преврат, нов момент в нарушаването на демократичния ред, който противоречи на самата венесуелска конституция… Онези, които ще избират там, ще са социални организации, контролирани от правителството. Те ще определят представителите, които да изработят конституция по вкуса на правителството”. (Цитатът е по публикация на испанския в. „Ел Паис”).
От цялата процедура, която вече описахме по-горе, личи, че това просто не е вярно, че издигането на кандидатите по места няма нищо общо със същинското гласуване, което ще е пряко и тайно, по всички демократични норми. Но лъжите продължават да се търкалят и да се повтарят с все повече претенции за убедителност.
Чуваме ги и от говорител на Държавния департамент на САЩ: „Загрижени сме дали свикването на Конституционно събрание с цел изработване на нова конституция е легитимна стъпка за решаване на кризата”.
Разбрахте ли сега защо по-горе подчертахме да се обърне внимание, че никъде във венесуелското решение за свикване на Конституционно събрание не става дума за „нова конституция”, а само за допълнения към действащата? А ето, че в Държавния департамент направо са „загрижени” за тази „нова конституция”, каквато всъщност никой не се кани да прави. Една чиста лъжа вече се набива в главите на публиката като факт.
Мултиплицирането става неудържимо. Ето го и външният министър на Чили Ералдо Муньос да се кахъри за „влошаването на обстановката” във Венесуела и също да повтаря измислицата: „Вече знаем, че това Конституционно събрание няма да се сформира по универсалното избирателно право, чрез свободен и таен вот, а ще е чрез представители на социалните сектори. И това ще доведе до разпускане на Националното събрание, което е избрано от суверенния венесуелски народ чрез урните”.
Освен тиражирането на измислицата за недемократичен вот, тук виждаме още една пълна подмяна – внушение, че Националното събрание ще бъде разпуснато. А по-горе вече цитирахме Ерман Ескара – че бъдещото Конституционно събрание във Венесуела ще действа също, както и Конституционното събрание от 1999 г., изработило настоящата конституция – тоест то в нито един момент няма да замества съществуващите легитимни власти в страната, а ще работи успоредно с тях.
Медиите по света обаче вече тиражират огледалната версия и заглавията са красноречиви: „Мадуро заповяда да се редактира различна конституция, за да ликвидира опозицията”, „Мадуро иска „народна подкрепа”, за да пренапише конституцията”, „Венесуела: опозицията отхвърля проекта за нова конституция на Мадуро”...
Иде ти да се ощипеш – дали не сънуваш? Или да метнеш камък за проверка – дано поне трясъкът от счупено определи къде е истината и къде е кривото огледало…
About The Author
