След като медиите в Испания преди десетина дни тиражираха тревожната новина, че млада испанка е изчезнала в Турция заедно с нейната приятелка, с която са гей-двойка, историята на двете момичета беше проследена с подчертано внимание. В изясняването на съдбата на на 28-годишната Химена Рико, която е с двойно – испанско и аржентинско – гражданство, активно се задействаха испанското посолство и консулската му служба в Турция.
Момичето бе открито и се оказа, че е задържано в турски затвор заедно с половинката си – 21-годишната египтянка Шаса Исмаил, която има и дубайско гражданство. Освобождаването на Химена бе уредено от испанските власти, но тя отказа да напуска затвора, ако на свобода не бъде пусната и Шаса. Това също бе постигнато и накрая двете благополучно кацнаха в Барселона.
Сега и двете са в испанския дом на родителите на Химена (които иначе от 4 години живеят във Великобритания) в градчето Торокс край Малага, уреждат разрешение за постоянен престой на Шаса и се канят да регистрират официален брак в Испания. А испански медии разказват историята им. От нея се разбира, че са се запознали и са започнали връзката си, докато и двете учели в Лондон. Държат случилото им се да се разчуе, защото така искат да окуражат други гей-двойки.
Ето разказа за тях, който предлага испанският в. „Ел Паис“.
Вече са минало онези две седмици, през които всяка крачка се е превръщала „в нова емоция и в нов страх“. Испанката Химена Рико и нейната гей-половинка Шаса Исмаил, която е египтянка по националност, са оставили зад гърба си и трите дни без комуникация с външния свят в един център за задържане в Истанбул. Те попадат в този град, бягайки от Дубай, Обединени арабски емирства, и от намиращия се там баща на Шаса, който не приема сексуалната ориентация на дъщеря си.
Арестът им в Турция е извършен „както изглежда“, защото са решили да ги обвинят в тероризъм, въпреки че Химена сега е убедена и в хомофобските мотиви. „Защото сме жени и сме лесбийки“ – това посочи тя като причина за задържането им на пресконференция в Торокс, градчето край Малага, където е домът на родителите ѝ. „Нито за момент не сме крили какви сме“. Шаса добавя, че отношението към тях в Турция е било „неочаквано и нехуманно“.
Има детайли, които не достигат за пълната картина на бягството на момичетата от Дубай през Грузия и Турция. По съвет на адвокатката си те засега не разкриват изцяло своята одисея. Исмаил се намира в Испания с разрешение за временен престой, така че в момента действат, за да може тя да остане в страната за постоянно. Един от начините е да поиска политическо убежище, защото животът ѝ е в опасност в емирствата заради сексуалната ѝ ориентация. Двойката проучва и възможността за съдебни действия, но не конкретизира какви и срещу кого.
Според Химена в Турция след ареста тя била принудена да подпише някакви документи, за които нямала никаква представа какво представляват. Испанското посолство там отначало не знаело, че има арестувана испанска гражданка – чак докато семейството ѝ не алармирало Гражданската гвардия в Испания, че Химена не отговаря на обажданията. Така започнал медийният шум. И тя, и семейството ѝ имат само думи на благодарност за реакцията на испанското правителство.
Кошмарът, през който минават, започва на 14 април. Химена, на 28 години, и Шаса, на 21, са двойка от края на 2016-та. На 14 април двете летят от Лондон, където живеят, за Дубай. Сега вече допускат, че поводът за пътуването може да е бил фалшив. Защото бащата на Шаса ѝ се обадил и ѝ казал, че майка ѝ е много болна. Младата египтянка малко преди това била известила семейството си, че е с хомосексуална ориентация.
Онова, с което се сблъскват след пристигането в емирството, са заплахи – че може да ги очаква смърт и че пред властите ще бъде повдигнато обвинение срещу Шаса. „Знам, че баща ѝ я обича, но съзнанието му е така затворено, че не може да я разбере,“ подчертава Химена.
Момичетата успяват да избягат и да стигнат чак до Грузия. На летището в столицата ѝ Тбилиси смятали да вземат самолет за Лондон, но били пресрещнати от бащата на Шаса и от други членове на семейството, които искали да върнат момичето обратно в Дубай.
Настанала кавга, в която се наложило да се намеси и мастната полиция, която накрая откарала младите жени до границата с Турция.
Според Химена, която има двойно гражданство – испанско и аржентинско, Шаса също има два паспорта – египетски и дубайски. Но бащата на Шаса при спречкването в Грузия скъсал страницата в документа ѝ с британската виза, която ѝ позволявала да пребивава в Лондон.
Химена отрича да са влезли на турска територия без документи, както беше разпространено първоначално. Бащата им взел паспортите, но после те успели да си ги върнат. Двете си извадили онлайн визи, за да могат да пребивават в Турция и положението им там е било съвсем легално. Но в тази част на разказа се появява една от дупките в историята, за които двойката засега предпочита да мълчи.
Стигнали до Самсун (Турция), където били задържани за 12 часа. Но после ги пуснали и те поели с автобус за Истанбул, където смятали да се свържат с испанското консулство, за да напуснат страната.
Очевидно са ги следили през цялото време, защото турската полиция ги арестувала, още щом стигнали в Истанбул. Станало на 24 април, понеделник, и тогава семейството на Химена изгубило връзка с нея, след което алармирало Гражданската гвардия.
За престоя си в турския център за задържане момичетата дават най-малко подробности. Впрочем, Шаса не говори испански.
Останали там три дни без контакт с външня свят и на 27 април ги прехвърлили на друго място, откъдето да ги депортират.
Химена разказва, че „откраднала“ телефон от някаква раница, докато била с белезници, и успяла да се свърже със сестра си Мария дел Вайе.
После се борила с всички сили, за да може и Шаса заедно с нея да бъде прехвърлена в Испания. „Четири пъти ми се обаждаха. А аз отговарях, че ако не си тръгна с нея, значи изобщо няма да си тръгна,“ разказва тя сега. „Отначало аз изгубих надежда, но все едно знаех, че тя няма да си тръгне без мен,“ добавя младата египтянка.
Освобождават ги на 28 април – на следващия ден, след като испанското консулство ги локализира. Пристигат в Барселона около полунощ същия ден. „Не вярвахме, че е свършило, докато не кацнахме на летището,“ казва Химена за края на този кошмар, преживян заедно с половинката ѝ.
Сега двете си почиват заедно с нейното семейство в Торокс, където на 2 май бяха приети от кмета Оскар Медина. Смятат да останат в Испания и приоритет сега им е да легализират статута на Шаса. В плановете им наред с търсенето на работа влиза и сключването на брак.
Химена иска тяхната история „да помогне на хомообщността“ и „да промени нещата“ в арабските страни. Обобщава, че се смята за „късметлийка“, защото положението ѝ не е било толкова лошо, колкото на хората, които срещнала в турския център за задържане.
About The Author
