Очевидно най-важният резултат от първия тур на президентските избори във Франция е напредъкът на Жан-Люк Меланшон и на движението му „Непокорна Франция”. Той е на четвърто място, но ето някои числа, които показват какво точно се е случило. Преди всичко Меланшон е получил с 65% по-висока подкрепа в сравнение с изборите от 2012 г. Не му достигнаха само 620 хиляди гласа, за да отиде на втория тур. Ще кажете – много са. Но за Франция с нейните 47 милиона избиратели всъщност не са много.
Още малко числа. За Меланшон са гласували 7 милиона и 60 хиляди души или 19.62% от избирателите. От тях 84% са негови убедени привърженици. И нещо още по-важно – 30% от младежите са гласували за него.
От 95 френски департамента, Меланшон е пръв в 38. Той е пръв и в редица градове, някои управлявани от социалистите. Такъв е например Лил, където водачът на „Непокорна Франция” взе 29.9%. А в този град кмет е Мартин Обри, една от най-видните личности на социалистическата партия…
Меланшон е пръв и в градове, където управлява десницата, като Марсилия – та е бил подкрепен от 25%, което е невероятен успех.
Пръв е и в градчето Иври на Манюел Валс. В Хавър е с 39%, в Тулуз с 29.2%, в Гренобъл с 28.9%, в Авиньон (градът на папите) с 28%, в Монпелие с 31%, в Сент Етиен с 25%. Начело е и в някои малки градчета като Жоенвилие с 47%, Курньоф с 44%.
В редица големи градове, където Меланшон не е пръв, все пак има внушителни проценти – като в Бордо с 23%, в Страсбург с 24%, в Рен с 26%, в Нант с 25%, в Амиен с 25%.
На какво се дължи този успех? От една страна, за първи път от доста време много хора получиха възможността да гласуват не за по-малкото зло, а по убеждение. Но основното е последователната, принципна политика на Меланшон. Той въплати социалистическите ценности без празни обещания, без невероятни съюзи и коалиции като за избори, с една програма в полза на трудовите хора и срещу неспираните от нищо своеволия на капитала.
От друга страна, за първи път формулата за полезния вот не даде очаквания резултат. Не действа и формулата за републиканския фронт, тоест – всички срещу Марин льо Пен, следователно всички за Макрон. А провалът на традиционната десница, представяна от Фийон, за когото добре се помни, че беше министър-председател на Саркози, както и провалът на социалистическото правителство на Оланд с Манюел Валс, показаха колко сериозно вече хората отхвърлят неолиберализма.
Сега за втория тур останаха един срещу друг „крайните финанси“ с Макрон и „крайната десница“ с Льо Пен. Но се отчита, че една много сериозна част от французите няма да са представени политически.
Със своето високомерие Макрон поиска избирателите на Меланшон не само да гласуват за него, но и да се присъединят към движението му „Франция, напред!”. В отговор Меланшон не даде напътствия за кого да се гласува – от уважение към избирателите си, както той заяви. А на призива на Марин льо Пен към избирателите му отвърна, че няма да гласува за нея.
Но вече се гледа към бъдещето. На 20-ти юни ще се проведат важните избори за парламент. Предвижда се, че привържениците на Меланшон ще бъдат добре представени в 451 избирателни района от общо 577. А освен това 10 милиона французи не са гласували, защото са докрай разочаровани от еднаквата дясна политиката на двете традиционни партии, тоест от един технократичен неолиберален елит, който се е поставил окончателно в ръцете на финансите. Там са резервите на Меланшон. Франция става все по-непокорна.
About The Author
