Яшар Ниязбаев, http://mk-turkey.ru
След като турският президент Реджеп Тайип Ердоган успя да си осигури макар и крехка победа на референдума от 16 април, той сега е длъжен да предприема действия, които да отговарят на очакванията на подкрепилите го властови кръгове в страната. Особено националистическите, които застанаха зад него въпреки предишните разногласия и въпреки своята „хронична опозиционност“.
Гласуването демонстрира, че всеки втори не желае да вижда начело на Турция човек, концентрирал в ръцете си всички пълномощия. И все пак резултатите легитимираха онова, което Ердоган вече де факто си беше осигурил. Сега дойде време да докаже и покаже на какво е способен лидер с толкова власт.
По време на кампанията преди референдума най-често се използваха лозунги „за отстояване на държавата“. Кюрдските формации в Северна Сирия са един от ключовите проблеми на турската държава, която вижда в тях заплаха за съществуването си. Ето защо операциите в Северна Сирия и в Северен Ирак напълно се вписват в логиката на действията на турските власти.
Още в началото на април въоръжените сили на Турция съобщиха за подготвяна операция в Синджар. Позовавайки се на Генералния щаб, турските медии писаха, че на границата с Ирак ще бъде установен команден център за действия в региона. И че в операцията ще участват протурските отряди, тренирани от турски специалисти в иракския военен лагер Башика. Анкара вече беше призовала ръководството на Ирак и на Иракски Кюрдистан да прочисти тези територии от бойците на Кюрдската работническа партия (ПКК), но реакция нямаше.
За нови възможни операции на територията на Сирия още преди референдума говореше и самият президент на Турция. Той не спомена нито организации, нито цели, но даде да се разбере, че въпросните зони в Сирия ще бъдат напълно освободени от заплахи и това ще бъде направено внезапно, без предварително обявяване на операцията.
Освен това още по време на операцията „Щитът на Ефрат“ Анкара се опита да завземе Манбидж и Ефрин. Но сътрудничеството на забранената в Турция партия Демократичен съюз и на ПКК (която е провъзгласена за терористична) със САЩ и с Русия връзваше ръцете на турските военни. Онази операция се наложи да бъде приключена.И все пак сега, през пролетта, Турция съумя чрез военна кампания да пререже пътя на Демократичния съюз към най-западния кюрдско кантон – Ефрин.
На кюрдските групировки като цяло бе попречено да обединят кантоните. Сега главната цел на Анкара е да раздели населените пунктове и да ги изолира от кантоните, за да понижи влиянието на Демократичния съюз и да вземе под свой контрол границата между Сирия и Ирак. За момента иракският Синджар е в ръцете на ПКК и де факто регионът, който кюрдите наричат Рожава (Северна Сирия), е обединен с този населен пункт. С други думи – стотици километри от турската граница се контролират от забранена в Турция организация.
Анкара се стреми да прекъсне коридора на кюрдите между Сирия и Ирак – така, както вече го беше направила по време на „Щита на Ефрат“, препречвайки възможността за обединяване на кантона Ефрин с Кобане и Джазира. Целта е също да не се позволи на кюрдите да развият силите си в този регион. По данни на турската страна в Синджар се намират над две хиляди бойци от ПКК.
Освен всичко друго, Турция напоследък бе обект на терористични атаки на своя територия и като техни изпълнители турските власти сочеха членове на ПКК и на Демократичния съюз, преминали обучение в Северна Сирия или Северен Ирак. Съдейки по съобщението на Генералния щаб на Турция, въздушните удари на 25 април са били осъществени с цел неутрализиране на подобни заплахи.
Нещо повече – тези дни турските медии съобщиха за подготвяна нова военна операция в Сирия. Ставаше дума за планове да се завземе Тел-Абяд – градче в Северна Сирия, контролирано от военното крило на Демократичния съюз и от Отрядите за народна самоотбрана (YPG). Според турските издания армията в рамките на един месец ще осъществи наземна операция от Акчакале (Турция) към Тел-Абяд, Кобане и т.н.
Турският президент се нуждае от сериозни победи. Досега руските военни в Ефрин и американските в Манбидж активно пречеха на амбициите на Ердоган. Въз основа на информацията за планирани операции и на обещанията на турския лидер може да се предположи, че Турция вече се готви да обсъжда тези въпроси с партньорите си.
Сега Ердоган заяви, че за операцията в Синджар са били предупредени Русия, САЩ и ръководството на автономния Иракски Кюрдистан. Трябва да се има предвид, че става дума за информиране непосредствено преди самите удари. Усещането е, че Ердоган е поел риска, за да покаже на партньорите колко неприемливо е за него да търпи под носа си (в Синджар) пореден лагер на кюрдските формации, настроени враждебно към страната му.
На Анкара ще ѝ се наложи да обсъжда този въпрос най-вече с Вашингтон с оглед наличните сериозни планове спрямо североизтока на Сирия. Президентът на САЩ Доналд Тръмп изглежда вече се определи по отношение на поддръжката за Демократичиния съюз/YPG и се придържа към същата линия, която следваше предшественика му. Но Америка не се кани да защитава бойците от ПКК.
На 16 и 17 май Ердоган ще се срещне с Доналд Тръмп, а преди това – на 3 май, се предвижда негова среща с президента на Русия Владимир Путин. Може да се допусне, че на тези срещи ще се решава по-нататъшната съдба на сирийските и иракските кюрди от ПКК.
Превод от руски: Къдринка Къдринова
About The Author
