Най-впечатляващото в публикуваните „Приоритети за управление 2017 – 2021“ е фактът, че ГЕРБ и „Обединени патриоти“ не са се отказали от атрактивните си обещания за повишение на доходите и висок икономически растеж. Именно от тук трябва да се тръгне, за да се види има ли вътрешна логика във всичко останало – от отслабването на емиграцията до повишението на заплатите на учителите и довършването на магистралите.
Ангажиментите са ясни. „При изпълнение на мерките от тази програма гарантираме в рамките на мандата средна работна заплата от 1500 лв. и минимална работна заплата от 650 лв.“
Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се увеличи до 180 лв. от 1 юли и до 200 лв. от 1 октомври; ще се преизчислят пенсиите, отпуснати до 2010 г. със средния осигурителен доход от 2009 г. Същевременно коалицията „ще работи“ за брутен вътрешен продукт от 120 млрд. лв.
Първо да се запитаме: много ли са обещали, или малко проектоуправляващите? Всичко се познава чрез сравнение, твърдят древните. Според НСИ средната заплата за миналата година е 961 лв. Това значи, че за 4-те години на мандата тя ще се увеличи с 539 лв., или с 56,1%.
Средногодишно това прави 14%. (Игнорирам за по-просто ефекта на сложната лихва.) А през периода 2010 – 2015 г. тя е растяла средногодишно далеч по-малко – с 6%. Значи се обещава голямо ускорение – с цели 2,3 пъти. Подобни темпове сме виждали само преди голямата финансова криза от 2008 г. (По-големи бяха само през 2007 и 2008 г.) Хваща окото. Ако новото мнозинство изпълни своя план, би трябвало мнозинството работещи да почувстват промяна към по-добро още преди април догодина. (Иначе през следващите три години ще трябва да се наваксва с наистина китайски скок от около 16% годишно).
Числото за минималната работна заплата също представлява ускорение. През последните 8 години то е било средно 7,8%, а обещаното означава 10%.
Откъде пари? Спокойно, помислили са и за това. Богатството на нацията също ще нарасне. Числото за БВП представлява растеж с 31%, или средно 7,8% годишно. За миналата необичайно успешна година беше 3,4%. Значи ускорението ще е над 2 пъти. А спрямо предходните 8 години – 2,2 пъти. Пак за сравнение, средногодишният растеж в ЕС в годините след 2010 е 1.3%. Изобщо, за всички години от голямата криза насам, сред 28-те страни в ЕС, подобни числа са били наблюдавани на остров Малта и в Ирландия, и то само за две години.
Щом ГЕРБ и ОП са намерили магическа пръчка, много хубаво правят, че са решили да я използват. Но тук стигаме до най-впечатляващото сравнение – с досегашните магии. В икономическия раздел на „Приоритетите“ е подчертано, че се запазва и задълбочава познатата политика. Държавата няма да тласка икономиката чрез по-големи разходи от приходите, а ще се стреми към нулев дефицит в бюджета. Безразсъдни заеми и висока инфлация също не се предвиждат, защото ще зачеркнат друга програмна цел – влизане в еврозоната.
Добре, ако ще се управлява по старому, как ще стане обещаната революция в икономиката? Ако досега тази политика беше толкова ефективна, то предвижданото сега ускорение отдавна щеше да е факт.
Значи: новото-старо правителство няма да натиска педала на газта чрез изпреварващ ръст на минималната работна заплата. Напротив, тя ще изостава. Нито чрез пенсиите, освен в първата година. Напротив, то ще продължава да натиска, както досега, спирачката на пазарния оборот. Защото заявява воля за запазване на наложената от 10 – 15 години неевропейска данъчна структура. Тя се отличава с 2 пъти над средните за Европа косвени данъци върху обикновените потребители и 3 – 4 пъти под средните за континента данъци върху печалбите, големите доходи, големите имоти и т.н. Така масовият наемен работник консумира по-малко, а излишъците, които се натрупват в горния 1%, не се инвестират. Защо да бъдат инвестирани в по-висока продуктивност, като и без това трудът е евтин, а способността му да изкупува произведеното се влачи на опашката?
Същият ефект ще има „демонополизацията“ (т.е. приватизацията на НЗОК по модела на задължителните пенсионни осигурители) и „водната реформа“ (в която са предвидени значителни покачвания на цените) – намаление на разполагаемия доход.
Та каква е тайната парола на проектоправителството? „Пред икономиката стоят два основни проблема, решаването на които би довело до устойчив икономически растеж – административната тежест пред бизнеса и липсата на развит капиталов пазар.“
То било просто. Не са проблеми паразитното изсмукване на ресурса за потребление и инвестиции от притежавани от чужди фирми обществени услуги – банки, телекомуникации, енергетика, водоснабдяване, подземни богатства. Нито владеенето на пазара на храни от чужди супермаркети и родни прекупвачи-посредници. Не е проблем трайното навлизане на икономиката в орбитата на суровинен и трудов придатък, нито заемането на ниски места в световните вериги на добавената стойност.
Явно някой тук се шегува. И не съм аз.
Добрата новина е, че проблемите пред икономиката се оказват напълно по силите на едно чиновничество – да опростят процедурите за бизнеса и за пореден път да преоткрият отдавна съществуващата фондова борса. Това пак си е въпрос на сравнение.
А сравнението, както е казал недотам древният Марк Твен, означава край на всяка радост.
About The Author
