Една реплика на лидера на БСП Корнелия Нинова беляза заключителната фаза на поредната предсрочна предизборна кампания: „Демокрацията ни отне много. Отне ни здравеопазването, образованието, сигурността, но ни даде свободата да мислим, да имаме мнение и да се борим за правата си“.
И като заваля, та цяла неделя. Нароиха се в сутрешните блокове коментатор до коментатор, анализатор до анализатор, статия след статия. С една цел – да ни обяснят как това било толкова скандална реплика, че БСП заслужавала да изгуби изборите само заради нея. И най-вероятно точно така щяло да стане, макар иначе шансовете им за победа да били огромни.
Позволете ми да изразя съмнението, че една реплика във „Фейсбук“, колкото и да беше раздухана от т.нар. „лидери на мнение“ из социалната мрежа, а оттам и в сутрешните блокове, трудно би могла да се отрази съществено на резултата на БСП, още по-малко на този на ГЕРБ. А именно гласовете на тези партии ще решат победителя в изборите. Най-възмутените от репликата на Нинова никога не са били и няма да бъдат потенциални избиратели на столетницата. Положителен ефект би могло да има в резултата на малките десни отломки, но за това накрая.
Големият проблем не е, че Корнелия Нинова е споделила една откровена истина. Нима някой от б(д)eснеещите анализатори наистина да твърди, че днес нивото на здравеопазването и образованието е по-добро, отколкото преди 27 години? Дори сами да си вярват, в което се съмнявам, това всъщност няма значение – фактите са очевидни и неоспорими за огромната част от българския народ. Големият проблем е друг и той се изразява в две неща.
Първо, лидерът на БСП бърка неволно или напълно умишлено базови понятия – що е то политическа и що е то икономическа система. Демокрацията нищо от споменатото от Нинова не е отнела, но не защото описаното от нея не е факт, а защото онова, за което говори тя, се нарича капитализъм, а конкретната му разновидност у нас е „капитализъм на свободния пазар“ (free market capitalism). Или още по-точно – дивашки капитализъм. Пазарен фундаментализъм. Системите на образованието и здравеопазването пострадаха най-много именно от просмукването на твърде много пазар в тях. Здравето и просветата станаха стока, а печалбата – единствен измерител за успех. (А иначе, тема на съвсем отделен анализ е трагичното състояние, в което се намира и демокрацията в България, а впрочем – не само тук).
Бих допуснал разлика между икономическа и политическа система да не правят всевъзможните доморасли български opinion maker-и, компенсиращи дефицита на базов академичен фон с много врява и фейсбук патос. Но не ми се ще да вярвам, че Корнелия Нинова не знае тази разлика. Тогава остава втората възможност – г-жа Нинова умишлено да се срамува да изрече правилната думичка. И затова я заменя, напълно погрешно, с демокрация.
Направихме уговорката за разликата между политическа и икономическа система, а сега да опростим съвсем разговора, като го сведем до правилните думички. Обратното на демокрация не е социализъм, а тоталитаризъм. Можеш да замениш тоталитаризма с демокрация, а социализмът – с капитализъм. Но г-жа Нинова изглежда изпитва сериозни притеснения от тази думичка. Дали това се дължи на факта, че самата тя изповядва същите онези идеи, според които „дългата и справедлива невидима ръка“ на пазара сама ще подреди целия ни живот, стига да пуснем пазара тотално и навсякъде, а държавата просто да се оттегли и да го гледа от ъгъла?
Невидимата ръка на пазара, обаче, се оказа ръка на джебчия. И именно тя така добре „подреди“ системите на здравеопазването, образованието и още много сфери на нашия обществен живот. Сфери, в които конкуренцията нямаше никакво място, защото целта на конкуриращите се е в крайна сметка по-високата печалба. Печалба от какво – от нашето здраве и просвета? Отвъд идеологията, механизмите довели до трагичното състояние на тези две системи също си имат конкретни имена – срещали сте ги като „парите следват ученика“, „клинична пътека“ и „болниците са търговски дружества“, например.
Вторият проблем е, че в процесите през тези години смело участваше и БСП. Висшето партийно ръководство и свързаните с него икономически и корпоративни елити с пълни шепи грабеха от „благата“ на системата, която днес е крива на Корнелия Нинова, макар и срамежливо (а може би точно заради това). Впрочем днес в ефира на „Нова Телевизия“ Нинова направи мъничка крачка встрани, като замени думичката „демокрация“ с „преход“. Преход от какво и към какво? Вече пояснихме.
Картинката беше допълнена от младото острие на БСП Крум Зарков. С нелепа усмивка в кошмарно глупав опит за шегичка той обяви, че е закъснял за предаването, понеже „заедно с група ченгета от Държавна сигурност кроил планове как да мъчи нечий дядо“. Не че обсесията на определени среди от могъщата ДС, която 30 години по-късно още е виновна, че „не ни се получават нещата“, понякога не заслужава иронично снизхождение. Но не и по този агресивен, глупашки начин. Не и от човек, който добре познава насилието и би трябвало да бъде по-внимателен, когато го иронизира. И накрая, чисто стратегически – не и в този момент, когато изграждащите единствено върху „заплахата“ от ДС (поради дефицит на реални политически възможности и тези) политически трупове само се чудят откъде да намерят мъничка спасителна сламка във водовъртежа на поредните избори, които застрашават да ги запратят в небитието.
Но явно стратезите на столетницата категорично са решили да направят максималното, за да надъхат и амбицират апатичните покрай поредното разделение „автентично десни“ избиратели все пак да идат до урните в неделя. Вариантите отново са два – или това е умишлена стратегия, или пък откровена глупост. Тук съм по-склонен да вярвам във второто. Стратегията да разпалваме с подобни ходове партийните агитки може би е само допълваща. Впрочем подобни реплики на Зарков, върху които той далеч няма патент, правят точно това – да надъхват, разпалват и по същество – да разделят и без това изпокараното ни, истеризирало общество. Този път не води до нищо добро.
Горе-долу това е ситуацията в партията, която има шансове да бъде „алтернатива“ и сама вещае „промяна“. Нищо съществено, нищо истински важно. Срамежливост, глупост и агиткаджийство. Дребни шумни игрички, в които впрочем конкурентите им от ГЕРБ са царе. Да му мислим ние, които наистина имаме нужда от алтернатива и промяна.
About The Author
