Тези дни напрежението по оста София – Анкара ескалира. Българските власти изгониха трима турски граждани поради заплаха за националната сигурност. За главния мюфтия Мустафа Хаджи се писа, че бил привикан в правителствената Дирекция по вероизповеданията да обяснява кой прокарва турски интереси. После от Министерския съвет официално опровергаха и подчертаха, че „среща между двамата (шефа на дирекцията и мюфтията – б.р.) в контекста на политическите отношения между България и Турция и предстоящите избори не е провеждана никога“. Главното мюфтийство периодично е обвинявано, че работи в полза на Анкара, а то отрича.
Среща сега може и да не е имало, но въпреки това медиите изобилстват от коментари за намеса на югоизточната ни съседка в изборите у нас. Почти всички политически сили и наблюдатели са на мнение, че намеса има, само един Лютви Местан – визиран като проводник, отрича.
Както винаги в медиите кипят страсти, но не се стига до корен. А коренът отвежда до старата българска поговорка, че който плаща, той поръчва музиката. И е напълно нормално да я поръчва, трудно може да му се сърдим. Нещо повече – плащането никога не е било скрито-покрито. България с радост го е приемала.
Днес идва сметката – кофти положение,
но нищо на този свят не е безплатно.
Плащането е в сферата, където най-активно се прокарват интереси в мюсюлманския свят – религията. От край време Турция издържа мюсюлманското вероизповедание у нас, дори го управлява чрез назначени от нея служители. На някого това може да му се струва конспирация, но е най-официален факт. А ето и само част от свидетелствата:
На 24 януари 2016 г. у нас се провежда Национална мюсюлманска конференция, която преизбира Мустафа Хаджи за духовен водач. Мюфтийството не е в цветущо финансово състояние, макар да има щедри донори. Ето какво казва Хаджи, цитиран масово от медиите: „Главното мюфтийство е принудено да разчита на Турция за 40-50% от издръжката си. 3 млн. лева годишно се получават за издръжка на четири ислямски училища. От държавата за съжаление почти не разчитаме, защото държавата има много малко финансиране. Ние с Турция сътрудничим в сферата на образованието”. Говорителят на мюфтийството Ахмед Ахмедов пък добавя, че
турските пари са просто една братска помощ.
Същите дни откровение прави и премиерът Бойко Борисов. Той казва, че в проповядването на исляма у нас са ангажирани турски държавни чиновници. Не издава тайна, информацията е от официалните регистри. „Командированите в България свещенослужители на Комитета по религиозните въпроси на Турция (Дианет) за периода 2014-2015 г. са 23. Работещите в Дианета са турски държавни служители и получават своите възнаграждения от Турция”, съобщава Борисов в парламента. Той говори само за периода 2014 г. – 2015 г. А колко са били преди това? Според бившия главен мюфтия Недим Генджев са общо 95, често е алармирал за тази цифра.
Изявлението на Борисов в парламента е писмен отговор на депутата Димитър Дъбов (БСП). От думите му – „получават своите възнаграждения от Турция”, личи задоволство, че Дъбов е някак „затапен” – „Спокойно, държавата въобще не харчи пари за тия хора!….”. Накрая премиерът успокоява: „Командироването на такива служители на Дианета се практикува в много страни на територията на Европейския съюз като Германия, Австрия, Холандия, Франция и други”. Казва също, че още изповедания – Католическата църква, Арменската и т.н., командироват у нас представители.
Колко точно обаче следва да сме спокойни от факта, че Дианетът финансира свои служители и в западните европейски държави, става ясно тези дни. В Белгия, Германия и Австрия
текат разследвания, че имами на заплата в Дианет
извършват дейност в полза на Турция. На десетки духовници са отказани визи за постоянно пребиваване. Турската преса миналата година съобщи, че служители на Дианет са събирали разузнавателна информация в 38 държави. Най-естественото нещо на света е тези хора да шпионират в полза на Турция, щом тя им плаща заплатите. Парадоксално е, че чак сега съответните държави откриват „топлата вода”.
Сред 38-те страни, разбира се, е и България. В писмения отговор до депутата Дъбов премиерът Бойко Борисов обаче дава още интересна информация. Той съобщава, че в периода 1949 г. – 1989 г. законът за вероизповеданията е забранявал връзки на религиозните общности с чужбина, дори канонът да го изисква. С новия закон обаче, влязъл в сила на 3 януари 2003 г., ограничението е премахнато – чуждестранни свещенослужители получават право да пребивават в България. Условието е да са поканени от ръководството на съответното вероизповедание и ресорната дирекция към правителството да одобри. „Отговорността за дейността на чуждестранните свещенослужители се носи от поканилите ги централни ръководства на религиозните институции”, казва Борисов. Така в контекста на отношенията с Турция кръгът се затваря потресаващо –
Анкара праща служители у нас, плаща им заплатите, а контролът се осъществява от мюфтийството, в което… същата Анкара излива милиони.
Понякога историята си прави гадни шеги. Реджеп Таип Ердоган идва на власт в Турция (като министър-председател) точно през 2003 г., когато нашият закон за вероизповеданията става тъй либерален и дружелюбен. Последствията са известни – Дианетът се превърща в най-мощното оръжие за прокарване на интересите на турската държава – религиозни, икономически, политически… Тази случка показва до какво води мислене без визия, без дългосрочен хоризонт. По това време управлява правителството на НДСВ и ДПС, Доган е в добри отношения с Турция, затова е възможно законът да е направен такъв съвсем целенасочено.
Всеизвестно е впрочем, че ДПС отдавна не държи под контрол мюфтийството. Скъсването на връзката през годините течеше успоредно с дистанцирането на партията от Турция. Пресният патриот Ахмед Доган днес сърба това, което е дробил. Но го сърба и България.
А ето и едно практическо следствие на всичко, казано до тук. Миналото лято, месец след неуспешния преврат срещу Ердоган, в българския град Велики Преслав е открита
джамия, именувана „Мъчениците за демокрация от 15 юли”.
Датата на опита за преврат е точно 15 юли, а Ердоган обяви защитниците си за мъченици на демокрацията – мощно пропагандно средство на доктрината му. През есента българските медии алармираха за името на джамията. Резултат няма, правителството не реагира. Джамията се казва така и днес, макар за никаква демокрация да не става дума. Нормално – кръстникът плаща.
Турция издържа с милиони левове годишно нашия ислям, проповядва го чрез свои служители, контрол реално няма и може да прави без последствия каквото си иска. Да ви прилича на концесия? Да, цяла една религия в България е дадена на концесия. Днешните неприятности покрай изборите са нормално следствие от оттеглянето на българската държава.
Щом тя не храни духовниците си, друга държава ще го прави.
Вакуум в природата няма – иска ли ни се, или не, на мястото на българското финансиране идва друго. А колкото повече тази, другата държава, не е светска, толкова повече религията ѝ ще се превръща в политически инструмент. Словесните упражнения „ама що така прави Турция у нас“ са литература – прави го, защото ѝ се позволява. Отдавна е поканена в разградения двор.
Именно това е коренът на проблема. И както се вижда, никога не е бил крит. Но българският обществен дебат е толкова инфантилен, че за корена не се говори – не от нежелание, а от глупост.
About The Author
