Класата на анализаторите и политическите коментатори официално изгуби ума си. И от двете страни на Атлантика. Разбира се те се движеха по ръба на здравия разум от доста време, особено след като 17 млн. ядосани британци решиха да напуснат любимия им ЕС, а Хилари загуби от оранжев мъпет, за когото те смятаха, че само селяндурите биха гласували. Сега обаче те прекрачиха в бездната на безумието и пропадат бързо. Ускорено се отдалечават от света на логиката и потъват в помийна яма на конспирации и страх. Това е трагично. Или пък е смехотворно. Едно от двете.
Веществено доказателство А: последният брой на списание New Yorker. Той е налуден. Броят улавя чудесно как ляво-либералното пространство бе замърсено от параноя в стила на маккартизма след победата на Тръмп. Това е New Yorker за едно антиутопично бъдеще, в което Америка е овладяна от Империята на злото. Заглавието на списанието е на кирилица, а прословутият талисман на изданието Юстас Тили е трансформиран в Путин – и вече се нарича „Юстас Владимирович Тили”. Съдържанието на списанието е още по-трескаво. Водещият материал от 13 хил. думи, озаглавен „Тръмп, Путин и новата Студена война”, е придружен от издържана в тъмно червено картина, изобразяваща Кремъл като извънземния кораб от „денят на независимостта”, стрелящ с лазер по Белия дом. Специалните ефекти на Холивуд се срещат с Комисията за разследване на антиамериканска дейност в една оргия на либералния ужас, че руснаците съсипват нацията.
This week’s cover, “Eustace Vladimirovich Tilley,” by Barry Blitt: https://t.co/P43URkCLMy pic.twitter.com/sUunrilCf3
— The New Yorker (@NewYorker) March 2, 2017
Преди десните сили бяха тези, които се тормозеха за това как руснаците, червените и левичарите колонизират живота и умовете на западняците. Сега го правят левите и либералите. Тръмп редовно бива наричан „марионетка на Путин”. Казва ни се, че той е „неволен агент” на Москва. New York Times дори го нарече „Сибирският кандидат” – в духа на заглавието на трилъра от 1962 г. „манджурският кандидат”, в който корейски комунисти промиват мозъка на американец, за да го превърнат в убиец. Някои хора съвсем сериозно гледат така на Тръмп: моделиран от Путин пехотинец, който в името на руските интереси ще извърши покушение срещу американския начин на живот, ако не и директно срещу американските граждани. Vanity Fair наистина пита „Дали Тръмп е Манджурският кандидат?”
Тези хора имат нужда да се поуспокоят. Трябва да се заровиш дълбоко в многословния материал на New Yorker, за да откриеш, че щатските власти все още не са предоставили доказателства за твърденията си, че Путин е наредил хакването на имейлите на Демократическата партия с цел да се осигури победа на Тръмп: „разсекретеният доклад осигурява повече твърдения, отколкото доказателства”.
Това обаче не спира новите маккартисти, които разпространяват страховете за „червената заплаха” в интернет, да приемат за чиста монета всякакви празнословия за това как Путин е сложил Тръмп в Белия дом. Проведено през декември социологическо проучване на YouGov сред избиратели на Демократическата партия показа, че 50% от тях мислят, че „Русия е подправила резултатите от вота, за да помогне на Тръмп”. Това е то – насочилите се към Белия дом путинисти са бърникали машините за гласуване или са се месили в броенето на бюлетините. Няма каквото и да е доказателство за подобно нещо. Авторите на изследването го наричат „конспиративна теория за изборния ден”. Разпространява се някакъв вид делириум.
Призракът на путинистката намеса вече бива обвиняван за всичко, което не се развива по вкуса на либералните елити. Депутатът от британската лейбъристка партия Бен Брадшоу заявява, че е „много вероятно” Русия да се е намесила в референдума за членството в ЕС. „Много вероятно” в случая е код за „нямам ни най-малкото доказателство за това, но вътрешно чувствам, че е така”. Дори притесненията за „фалшивите новини”, които по принцип са проблем, биват натиквани в този разрастващ се страх от залонамерени чужденци, водещи война срещу нашите очевидно непокварени медии и политици.
Винаги се използва жаргонът за чужда инвазия. „Запознайте се с интернет милиардера, водещ война срещу мейнстийм медиите” ни призовава Guardian в статия за богаташ, създаващ различни новинарски сайтове. В статията се говори за „война на ботове”, включително „руски ботове” („организирани от кого?” пита авторът със заплашителен тон). Очевидно тези „автоматизирани ботове” в Twitter и други социално-медийни сайтове (ботът е компютърна програма, предназначена да публикува едно и също нещо отново и отново) са бълвали политически послания и хаштагове, които са помогнали за „промяна на дебата”, и са увеличили подкрепата за неща като Тръмп и Брекзит.
Това, което реално ни се казва е, че съзнанието на всеки човек, особено на такъв, който не обича ЕС или не смята, че Хилари би била добър президент, е било нападнато от руски ботове („организирани от кого?” Знаеш от кого!), които са го накарали да вярва в определени неща. Ученият Ричард Докинс обобщава статията на Guardian в един свой туит: „Ужасяващо. Злокобни ботове в социалните мрежи четат умове и манипулират избори. Обяснява мистериите Тръмп и Брекзит”.
PLEASE read https://t.co/vEUBmgqcwL Terrifying. Sinister social-media bots read minds & manipulate votes. Explains mystery of Trump & Brexit
— Richard Dawkins (@RichardDawkins) February 27, 2017
Майко мила. Какво е станало с тези хора? Наистина ли вярват, че Путин е направил Брекзит възможен? Че злите руснаци са подправили броенето на гласовете в САЩ? Че руски компютърни ботове „четат мисли”? Те напълно са изгубили ума си. Същите хора, които години наред говореха за проблема с конспиративните теории, са се превърнали в най-запалените разпространители на конспиративни теории. Хората, които прекараха последните няколко месеца да се тръшкат за политиката на „пост-истината” показват, че си нямат и най-малка идея какво е истина. Хора, които позират като шампиони на логиката, се разкриват като амбулантни търговци на параноя.
В своето основополагащо есе от 1964 г. „Параноичния стил на американската политика”, писано на фона на последствията от маккартизма, Ричард Хофстадтер отлично описва двата елемента на страхливия, отбягващ фактите политически ум. Първо е обсесията по „модели на поведение”, които могат да сочат към съществуването на заговор. На второ място е убеждението, че целият политически ред е под заплаха от някаква външна сила.
Той отбелязва, че Маккарти често говори за „загадъчен модел” в лудориите на определени политици, който изглежда най-малкото като комплимент към „благосъстоянието на Кремъл”. Хофстадтер също така описва как политическите параноици винаги смятат, че самата цивилизация е застрашена: „Параноичният говорител тъгува с раждането и смъртта на цели светове и политически системи”.
Това прекрасно описва ситуацията и днес. Тези, които се противопоставят на текущите политически развития, ровят за доказателства за путинолюбиви „модели на поведение” сред тръмпистите и се опитват да превърнат всяко кратко телефонно обаждане или уговорка за вечеря в аргумент, че Белият дом се вълнува основно от „благосъстоянието на Кремъл”. Те също кършат пръсти за края на Америка или края на Европа – „смъртта на цели светове” – за края на всичко. Те напуснаха света на разума и вече са в земята на параноята – и дори не го съзнават.
About The Author
