В категории:Култура / Общество

„Първобитна история” – първият ни досег с бленуваните „Оскари”, за който 33 г. се мълчи

Тази вечер БНТ ще поправи грешката и ще излъчи първият български филм, разглеждан от Националната филмова академия на САЩ

Работен момент от филма „Първобитна история” – режисьорката Вергиния Костадинова с актьорите Никола Тодев и Теофан Хранов. Снимка: личен архив
Работен момент от филма „Първобитна история” – режисьорката Вергиния Костадинова с актьорите Никола Тодев и Теофан Хранов. Снимка: личен архив

В средата на 80-те години на миналия век един български студентски филм  е привлякъл вниманието на Академията, която присъжда нашумелия „Оскар”…  Страната ни е зад Желязната завеса, за това тук почти не се говори.

Филмът до този момент не е излъчван  в България.  Никога не стига до публика. Непознат е и днес за уж многото медии и журналисти, отразяващи културата. Тази вечер БНТ ще поправи грешката и ще го излъчи – 33 години след номинацията.

Става дума за 34-минутната лента на режисьорката Вергиния Костадинова „Първобитна история”. Филмът е сниман през 1982 г. В този период Националната филмова академия на САЩ отличава студенти – първо чрез  „Годишен преглед”, а после и чрез награди, т.нар. „Студентски оскари”. „Първобитна история” е дипломната работа на младата Вергиния. През 1983 г. ВИТИЗ (днешната НАТФИЗ) праща филма на Националната филмова академия.  Няколко месеца по-късно тя и ВИТИЗ получават сертификат и молба копието на филма да бъде задържано там,

за да се прожектира в американските кино училища.

Признанието е получено – „Първобитна история” е номиниран в студентския годишен преглед за най-добър чуждоезиков филм, макар че от това време не са запазени повече подробности.

Зад Желязната завеса добрите вести идват бавно, или… емигрират. Трудно ни е да си го представим днес, но „Оскарите” тогава не са на особена почит в България. Изглежда обаче, че точно този филм, отличен сред „зайците” в съревнованието, е и първата българска лента, гледана в така нашумялата днес Академия.

Няма кой знае какво обяснение за „потъването” на филма у нас, освен… случайност. Много филми се правят тогава и много се загубват из архивите без да стигнат до публиката. „Никой от нас не знаеше за този филм”, заяви преди дни пред БНТ Антония Ковачева, директор на Националната филмотека. Всъщност за „Първобитна история” се разшумя сега, покрай номинацията на „Сляпата Вайша”. БНТ ще го излъчи днес, 9 март, от 21.05 часа.

Актьорското участие е мечта – Никола Тодев , Георги Русев (в първия си образ на полицай), Велко Кънев, Надя Тодорова, Ангел Алексиев, Иван Гайдарджиев, Теофан Хранов , Борислав Иванов. Самата Вергиния Костадинова е и сценарист (по мотиви от едноименната новела на Радослав Михайлов), оператор е Георги  Карайорданов, художник – Димитър Енев, музиката е на Георги Генков. Във филма става дума за

упадъка на обезлюдяващото българското село

от средата на социализма – разказано през самоубийството на възрастна жена, чиито деца са в града и отказват да отиват при нея. Образите са естествени, без грим – като в реалния живот.

Подробностите около „Първобитна история” и неслучилия се филмов живот са твърде интересни. Самите те приличат на отделен филм с фантастичен сюжет – главният герой има с какво да се похвали, но мълчи, напълно в разрез със съвремието, в което псевдоличности си приписват бутафорни заслуги, само и само да се шуми около тях. Ето какво разказва самата Вергиния Костадинова.

За сюжета: „В края на шестдесетте години  индустриализацията буквално изсмуква младото население от селата към градовете –

миграция, отразена в българското кино

с едни от най-впечатляващите заглавия, сред които „Селянинът с колелото”. Аз самата съм наблюдавала  такова село (махала), където двадесетина  старци доизживяват живота си. По-жизнените от тях гледат  внуци през лятото, има малко магазинче, няма още интернет и джиесеми. Когато една самотна стара жена се обесва, дори телефонният кабел е прекъснат от някакъв пътен строеж… Чувство на обреченост разтърсва малката общност, изоставени са, техният свят си отива… Но с огромно достойнство извършват ритуала на погребението и помена на жената, описват имуществото и очакват да дойде районния милиционер (в ролята – Г. Русев).  Той пристига твърде късно и се опитва да проведе нещо като следствие, да търси причина за нещастието – изглежда  малко абсурдно, защото всички знаят причината, но я премълчават…”.

Признание от Националната филмова академия на САЩ. Снимка: личен архив
Признание от Националната филмова академия на САЩ. Снимка: личен архив

За номинацията: „Когато получих сертификат и писмо от Националната филмова академия, към тях имаше и друго писмо, в което те молеха да задържат копието за няколко месеца,

за да го представят в над двеста филмови училища в САЩ.

Бе приложена и визитка на американското културно аташе в София, вероятно пратката е пристигнала с дипломатическа поща.  Беше престижно за нашия  новосъздаден факултет да има такова признание. Мога само да предполагам, че в тамошната академия  са били впечатлени от бита и документалната убедителност. За  това  допринасят  натуршчиците,  известните  актьори  и великолепната музика на Георги Генков. Нещо непознато от непознатия свят отвъд Желязната завеса”.

Защо не е шумяла около филма: „Знаех, че е категоризиран с най-високата степен според тогава приетите от художествения съвет критерии и очаквах излъчването му, но напразно… Остана ми една горчивина  –

много труд на много хора, забравен в една кутия.

Работех вече по следващия си филм, имах си малко дете. А и как да се хвалиш за нещо, което е показвано само на вътрешни прожекции”.

„Първобитна история” се събужда,  за да покаже, че нищо не започва от днес. Шумните сегашни успехи си имат тихи предтечи. Събужда се с темата за селото – болка в минало несвършено време. Добре е да се гледа – тази вечер, БНТ, 21.05 часа.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар