Дерегулация и премахване на „ненужните административни пречки“ пред бизнеса, категорично запазване и дори утвърждаване на плоския данък, правителствени стимули под формата на допълнителни облекчения и компенсации за бизнеса, ударна реформа на трудовото законодателство в интерес на работодателя за сметка на работника и пропазарни реформи в образованието.
Това са част от препоръките, които отправя към следващото правителство Американската търговска камара в България (АТКБ). Обединението на над 340 американски, български и мултинационални компании е изготвило „Бяла книга“ на приоритетите и препоръките, които според тях трябва да бъдат изпълнени от следващите управляващи. Документът беше представен на официална пресконференция в БТА, а обикновено АТКБ не се задоволява с това и често провежда срещи с българските партии – само за последните седмици такива срещи бяха проведени с ГЕРБ, ДПС и с Реформаторския блок. През годините камарата има регулярни срещи и с БСП.
„Целта ни е да подпишем меморандум за разбирателство с основните политически сили, който ще ни позволи да работим с нашата експертиза и да участваме активно в работни групи при създаване на законодателството, за да защитим интересите на нашите членове и да помогнем на бъдещото правителство при създаване на по-добра бизнес среда“, обясни преди дни изпълнителният директор на камарата Алекс Нестор след среща с представители на РБ – Глас народен. По думите на самия Нестор, във вижданията на АТКБ и „реформаторите“ имало големи сходства.
Какво точно законодателство желае да изготвя Американската търговска камара и как виждат членовете ѝ подходящата за тях бизнес среда?
Като приоритет №1 в новото издание на своята „Бяла книга“ от АТКБ извеждат „устойчивата икономическа и бизнес среда“ у нас. Камарата определя като „разумна“ водената досега фискална политика и призовава страната ни да не си помисля за премахване на валутния борд. Далеч по-притеснителни са обаче конкретните мерки, които АТКБ предлага за „насърчаване на инвестициите“ и „данъчна стабилност“.
По отношение на данъчната политика, от АТКБ настояват за „предвидима данъчна система“ чрез „приемането на дългосрочна данъчна политика“. Като се има предвид призива им за запазване на 10%-ния данък както върху доходите на физическите лица, така и върху печалбите на фирмите, които са непроменени в България вече 10 години, то дали от Камарата не виждат гарантирането на тази „дългосрочност“ чрез записването на тези ставки в Конституцията, каквато битка беше повел преди години Симеон Дянков?
Сред мерките в глава „Данъчна политика“ на „Бялата книга“ откриваме още и препоръка за „преустановяване на тенденцията за редовно увеличение на максималния осигурителен праг“. Или иначе казано – няма значение какви са доходите ни, ще се осигуряваме върху 2600 лева, това е напълно достатъчно.
На си ви регулацията, дайте си ни стимулите
„Според нас е необходимо Правителството да предоставя целеви стимули за насърчаване на инвестициите, за да се позиционира страната като предпочитана дестинация за инвестиции спрямо други страни от региона“, открито заявяват експертите на АТКБ в глава „Насърчаване на инвестициите и иновациите“ на своя документ. Тези стимули те виждат на първо място като „осигуряване на предвидима и недискриминационна регулаторна среда без ненужни административни пречки за бизнеса“. И това вероятно е нормално – едва ли представители на (както самите те се определят) „големи мултинационални компании“ се интересуват от гаврата с работниците и практическата експлоатация, до която води агресивната дерегулация, вихреща се и без това у нас от години. (Амбициите работниците да бъдат експлоатирани в още по-голяма степен личат най-вече в частта на документа, отнасяща се до Трудовия кодекс, която е описана по-долу).
Препоръките на Американската търговска камара не се изчерпват с „административната тежест“ – любимата мантра и вечно оправдание за неуспехите на всеки уважаващ себе си пишман бизнесмен. Ако по отношение на контрола върху дейността му едрият бизнес настоява за оттегляне в максимална степен на държавата, то не така стои въпросът, когато става дума за стимули от страна на същата тази държава. Така например според АТКБ правителството трябва да извърши „подбор на зони за технологично индустриално развитие с благоприятна данъчна среда в слаборазвитите райони“. Любопитно е накъде по-благоприятна си представят данъчната среда едрите американо-български индустриалци, след като страната ни и без това е с едни от най-ниските преки данъци в Европа? Може би се надяват на 0% данъчна ставка, която да ни превърне в истинска офшорна зона?
Успоредно с желанието за „благоприятна данъчна среда“ от АКТБ обаче настояват и за „предоставяне на достатъчно достъпни ресурси, включително наличие на съответната инфраструктура и човешки капитал“. Или с други думи – запазете ниските данъци (които би трябвало да пълнят бюджета) и дори ги намалете в определени райони, за да ни поканите да инвестираме там. Но същевременно, моля, ако обичате – осигурете ни инфраструктура и образовани кадри! Откъде ще намерите средства за това, проблемът си е ваш.
Но желанието за държавни стимули не свършва до тук – в „Бялата“ (очевидно за кого) книга откриваме и директен призив за „предоставяне на стимули на закупуване на нови машини и оборудване, за да се увеличи производителността“. От АКТБ настояват и за още допълнителни стимули, сред които: „данъчни стимули за научноизследователска и развойна дейност“; „социално-осигурителни и данъчни стимули за инвестиции на работодателите в образование и по-нататъшна специализация на служителите“; „разпределение на адекватни годишни бюджети за покриване/възстановяване на средствата, дължими на инвеститори със сертифицирани инвестиционни проекти, съобразно техните очаквания съгласно действащото законодателство и в съответствие със стимулите, предвидени в българския Закон за насърчаване на инвестициите“.
Логично е човек да си зададе въпроса – а защо изобщо трябва да бъде развивана някаква дейност и дали няма да е по-лесно държавата просто да изплаща печалба на желаещите в края на всеки месец, а върху нея, разбира се, уважаваният инвеститор да не дължи никакви данъци.
Едва ли са изненадващи за някого и призивите за „завършване на либерализацията на енергийния пазар в България“, като същевременно се гарантира „изпълнението и неприкосновеността на договорите“ в сектор „Енергетика“. Дали от АТКБ визират дългосрочните договори с двете американски топлоелектрически централи в Маришкия басейн, в които е заложено не съвсем пазарното гарантирано изкупуване на произведена електроенергия на преференциални цени, не става съвсем ясно.
Забравете за просветата, да градим „човешки капитал“
В рамките на 43-тото Народно събрание управляващото мнозинство не успя да завърши почти нито една от афишираните реформи, а други (слава Богу) бяха спрени от съда, най-вече в здравеопазването. Един от приетите окончателно закони обаче беше Законът за училищното и предучилищното образование, чиято най-спорна част беше предвиденото държавно финансиране на частните училища. Една от другите, наглед символични и маловажни промени, се съдържаше в самото наименование на закона, което дори предизвика парламентарни дебати, продължили повече от час – а именно отпадането на думата „просвета“ от закона. Вероятно тази дума звучеше твърде „комунистически“ на дясното реформаторско мнозинство, а може би причината е още по-сериозна.
Частичен отговор на този въпрос откриваме именно в глава „Развитие на човешкия капитал“ в препоръките на АТКБ. От години бизнесът, а покрай него и основните политически партии, гледат на образованието единствено като на „донор на кадри“ за бизнеса. Препоръки като „подобряване на съответствието между образованието и обучението с потребностите на пазара“, заложени в тазгодишната „Бяла книга“ на АТКБ, вече дори не правят впечатление. Нуждите на икономиката са над всичко, а далеч на заден план остава просветителската, възпитателната функция на училищата и учителите. Всичко, което не може да се измери в „пазарна стойност“, просто няма стойност.
Така мерки като „очертаване на настоящите и бъдещи потребности на бизнеса и промяна на учебните програми, за да отразяват потребностите на компаниите, така че училищата и университетите да осигуряват на бизнеса завършили образованието хора с необходимите умения“ вече се приемат твърде безкритично от мнозинството български граждани. Без съмнение България се нуждае от стратегия относно висшето образование, тъй като има специалности, които произвеждат твърде голям брой кадри, оставащи без възможност за работа по специалността след дипломиране. Но пропазарните реформи в образованието и свеждането на всичко до „нуждите на икономиката“ не са път, който води към по-силно общество.
Още повече, както показа наскоро анкета, проведена от една от най-големите български работодателски организации – Българската търговско-промишлена палата, самият бизнес не знае какво иска и от какви кадри ще има нужда след 5 или 10 години.
Да захвърлим Трудовия кодекс
Едни от най-притеснителните предложения на АТКБ безспорно са скрити към края на документа, предложен на медии, общественост и политически сили. В частта си по отношение на трудовото законодателство „Бялата книга“ направо почернява, що се отнася до правата на работниците и служителите. Камарата не се свени да предложи „въвеждането на нови модели на заетост“, които да се изразяват в „допълнение към традиционната заетост на пълен работен ден“, и да се отнасят например до заетост „на основата на конкретни задачи“.
Зад тази игра на думи и сравнително сложни за невъоръжения читател термини се крие амбицията на бизнеса да си осигури далеч по-либерален режим за наемане на работници само, когато той се нуждае от тях, без да се обвързва с дългосрочни ангажименти и „архаични“ инструменти като трудов договор. „Хората от поколението на новото хилядолетие изискват алтернативни модели на заетост, като срочни договори, работа по проекти, споделени работни места, работа на свободна практика и работа в „облака“. Много служители използват мобилни схеми на работа, като по този начин се размива границата между работа и свободно време. Политиките за заетост, които обръщат особено внимание на часовете труд, полаган на определено място, в най-добрия случай са ирелевантни и по-скоро могат да бъдат спънка в една мобилна работна среда“, четем в документа.
По-надолу в документа наглостта на АТКБ по отношение погазването на трудовите защити за работника е съвсем откровена и директна. Без дори да се постараят да объркат читателя с приказки за „облаци“ „хора от ново поколение“, те съветват за „повишаване на гъвкавостта на трудовото законодателство по отношение на извънредния труд“. Според Камарата ще бъде от изключителна полза, ако политиците реформират трудовия кодекс в посока на „съществено увеличаване на годишния таван за часовете на полагания извънреден труд и актуализация на процедурите и дефинициите за извънреден труд по време на национални празници, съобразно актуалната икономическа реалност“. Или с други думи – ще работите до дупка, щом резултатите на фирмата не са добри.
АТКБ настоява още и за „удължаване на периода на действие на срочните договори за над 1 година“ и „премахване на 30%-ната квота, която се налага на работодателите, ползващи временни работници“. Съвсем чистосърдечно организацията настоява и за „подобряване на законодателната уредба в областта на процеса на освобождаване на служители“.
Кошмарът на работника не свършва до тук. АТКБ иска още „премахване на допълнителните възнаграждения, полагащи се на служителите за трудов стаж и професионален опит“, като настоява подобни въпроси да се включват чисто и просто в основната заплата, договаряна при постъпване на работа. Още от следващото изречение обаче става ясно, че подобни „допълнителни възнаграждения“, гарантирани днес от закона на база натрупания опит, просто ще отпаднат: „Няма бизнес логика, поради която да се прави разлика между служителите на основата на техния натрупан опит, напротив, бизнес логиката, по която се разграничават служителите е резултатът от тяхната работа“.
Няма никаква логика и подобни мракобесни идеи изобщо да бъдат взимани на сериозно, но за съжаление практиката показва, че у нас подобен агресивен антисоциален лобизъм често влияе върху законодателната дейност и държавното управление.
About The Author
