Координираната от ЦРУ помощ за въоръжени групировки, действащи в Северозападна Сирия, е била замразена след избухналите междуособици в провинция Идлиб, съобщава Ройтерс. Представители на групировките са заявили пред агенцията, че не им е било дадено официално обяснение за спирането на помощта, но някои от тях предполагат, че е за да се предотврати попадането на пратените от ЦРУ оръжия и пари в ръцете на джихадистки групировки като “Ан Нусра”. Те обаче очакват спирането на помощта да е временно. Официални лица от САЩ, запознати с програмата на ЦРУ, потвърждават, че спирането на помощта е в резултат от сблъсъците в региона и няма нищо общо със смяната на президентската власт във Вашингтон.
Помощта към считани за проверени бунтовнически фракции включва заплати, обучение, боеприпаси и в някои случаи противотанкови ракетни системи. Голяма част от приноса идва от страни като Турция, Катар и Саудитска Арабия, които се опитват да свалят от власт правителството на Башар Асад. Това е само един от каналите за външно финансиране на въоръжените групировки, като други все още функционират.
Макар междуособиците сред опозиционните въоръжени формирования в Сирия да са обичайни, до края на миналата година голяма част от опериращите в северната част на страната групировки действаха заедно в коалицията „Армия на завоеванието”. Тя бе доминирана от групировки като официалния клон на „Ал Кайда” в Сирия – „Фронт ан Нусра” и про-турската ислямистка групировка „Ахрар аш Шам”. Те действаха заедно както срещу сирийското правителство, срещу подкрепяните от САЩ кюрдски отряди и формираните около тях „Сирийски демократични сили”, а на някои фронтове и срещу ИДИЛ. Други местни коалиции като “Левантски фронт” и въоръжаваните от ЦРУ фракции също си сътрудничеха активно и действаха редом с джихадистите.
През миналата година напрежението между отделните групи започна да нараства в следствие на пряката намеса на Турция в конфликта и загубата на битката за град Алепо. Освен участието в турска операция „Щитът на Ефрат”, в разделителна линия между групировките се превърна и отношението към политическите преговори за мирно споразумение с посредничеството на Анкара, Техеран и Москва. През януари повечето групировки в Северна Сирия се прегрупираха в две нови коалиции, които водят сражения помежду си. Едната е „Тахрир аш Шам”, където водеща роля има джихадистката „Ан Нусра”, която вече носи името „Фатех аш Шам” и твърди, че е прекъснала връзките си с „Ал Кайда”. Подкрепящите турската политика в Сирия групировки и бойци, сред които се нареждат повечето получаващи координираното от ЦРУ снабдяване, пък се обединиха под шапката на „Ахрар аш Шам”. Една от групировките, присъединили се към новата коалиция на „Ан Нусра“ – „Нур ад-Дин аз-Зенки,“ в миналото също се е числяла към „умерените ислямисти“, получаващи въоръжение от САЩ и съюзниците им. “Аз Зенки” са известни с многобройните си военни престъпления, включително обезглавявнето на 12-годишно дете.
ЦРУ е отказало да коментира информацията за замразяване на доставките. Представител на Катар е заявил, че правителството му няма какво да каже по въпроса. Турски официални лица са заявили само, че не могат да коментират “оперативни детайли”, а Саудитска Арабия изобщо не е отговорила на запитването.
Ройтерс е потвърдила замразяването на доставките с представители на пет групировки, получавали военна и финансова помощ по тези канали, както и от други представители на сирийските бунтовнически фракции, запознати с въпроса. Те са пожелали анонимност заради секретния характер на програмата на ЦРУ и чувствителността на въпроса.
Представител на една от групировките, въоръжавани от координационния комитет на ЦРУ, известен като MOM, е заявил пред Ройтерс, че този месец не е дошла никаква помощ и “няма сигнали”. Друг е заявил, че регулярната среща MOM през февруари е била отменена и че очаква да има реорганизация.
Няколко от източниците на агенцията са изявили увереност, че спирането е временно и че се очаква ново споразумение, макар все още да няма яснота. Двама от тях са отбелязали, че страните-донори искат да пращат помощта на една обединена бойна сила, каквато воюващите срещу правителството групировки досега не са могли да създадат.
“Реалността е, че в този регион стават промени, и тези промени неизбежно ще имат последствия”, заявява представител на една от засегнатите групировки. Той заявява, че “никаква военна помощ не може да влезе преди нещата да бъдат организирани. Има нови уговорки, но все още нищо не е изкристализирало”. Друг от източниците на Ройтерс заявява, че не очаква бунтовниците да бъдат изоставени, тъй като “те са най-добрата надежда за блокиране на по-нататъшното разширяване на влиянието на сунитския джихадизъм в Сирия и за борба срещу нарастващата роля на Иран там”.
Провинция Идлиб и части от съседните области Алепо, Хама и Латакия са последните територии под контрола на анти-правителствените сили в Западна Сирия. Макар и досега подкрепяните от ЦРУ фракции да са си сътрудничеха с “Ахрар аш Шам”, официалното им сливане с мощната ислямистка групировка вероятно представлява имиджов проблем за Вашинтгтон. САЩ обаче отказват да вкарат “Ахрар аш Шам” в списъка с терористички организации, където са доскорошните им съюзници от “Фронт ан Нусра”.
Официални лица от САЩ са коментирали пред Ройтерс, че военната помощ за различни групировки е била намалявана и увеличавана многократно в рамките на програмата заради изтичане на оръжия към други въоръжени фракции, което е описано като “постоянен проблем”. Преди да встъпи в длъжност, Доналд Тръмп даваше сигнали, че може да спре подкрепата на САЩ за т.нар. “умерени бунтовници” и да даде приоритет на борбата срещу ИДИЛ, които контролират големи части от Източна и Централна Сирия.
Но администрацията на новия президент все още не е декларирала ясна политика по отношение на Сирия и Ирак, поради което откритите и секретни програми за въоръжаване и обучение продължават да действат както обикновено според информацията на Ройтерс. Новата власт във Вашингтон отказа да се включи в мирните преговори между бунтовниците и сирийското правителство в казахстанската столица Астана, освен това започна да лансира идеята за налагане на „зони за сигурност“ в Сирия, без да пояснява както точно има предвид. Някои бунтовнически групировки се надяват, че враждебността на Тръмп спрямо Иран може да доведе до увеличаване на подкрепата за тях.
Програмата на ЦРУ цели да регулира помощта за бунтовниците, след като нерегламентираното финансиране и оръжейни доставки от страна най-вече на страните от Персийския залив спомогнаха за възхода на редица групировки с изявено ислямистка идеология в ранните етапи на конфликта. Вашингтон обаче така и не показа, че е способен да контролира организациите, които въоръжава. През септември 2015 г. Например стана известно, че група обучавани от пентагона бунтовници са предали оръжието си на „Ал Кайда” веднага след влизането им в Сирия. През миналата година различни въоръжавани от ЦРУ и Пентагона групировки в Северна Сирия започнаха да се бият помежду си.
Подобна програма продължава да функционира с подкрепата на Йордания в Южна Сирия. Наскоро базираните там групировки направиха опит за офананзива срещу правителствените сили в град Дераа. Част от фракциите в Северна Сирия продължават да получават въоръжение от Турция, тъй като участват в нейната операция “Щитът на Ефрат”, насочена срещу сирийските кюрди и ИДИЛ.
Бунтовническите групировки отдавна се оплакват, че предоставяната помощ не е достатъчна, за да противодействат по-ефективно на сирийската армия. Техните искания за противовъздушни системи обаче са последователно отхвърляни. Източници от щатското разузнаване и армия са коментирали пред Ройтерс, че изтичането, продажбата или пленяването на предоставено от САЩ оръжие към ИДИЛ, “Ан Нусра” и други екстремистки групировки създава притеснения още от самото начало на програмите на ЦРУ и Пентагона.
Според един от източниците на агенцията от самото начало е станало ясно, че подкрепяни от САЩ бунтовници мигрират към групи като ИДИЛ, които по това време бяха във възход и завладяваха нови територии. Спирането на доставките за групировките в Идлиб се обяснява с притеснението, че моделът може да се повтори, тъй като джихадистките групировки засилват позициите си в региона в резултат на междуособиците.
About The Author
