До скоро футболният клуб “Райо Валекано” бе от най-безинтересните в света. Дори любителите на испанския футбол се затрудняват да посочат поне един негов играч или треньор, подвизавал се през годините. Тимът от мадридското предградие “Вайекас” се движи като асансьор между първа и втора дивизия, като в момента е 12-ти в по-долния ешелон. “Райо Валекано” щеше да си остане все така небрежно анонимен, ако тези дни неговите привърженици не саботираха успешно трансфер на футболист. И то не за друго, а заради… нацизъм.
Футболистът се казва Роман Зозуля и е украински национал. На широката футболна общественост той говори толкова, колкото и… “Райо Валекано”. Все пак е украински национал с 33 мача и 4 гола. 27-годишният нападател е юноша на “Динамо” (Киев), но след това играе в “Днипро”,
където става звезда, а от миналата есен е трансфериран
в испанския “Бетис”. В севилския клуб изиграва едва 6 мача, не се утвърждава, заради което тази зима е препратен под наем към втора дивизия – в “Райо Валекано”. Още докато текат преговорите за трансфера, привържениците на скромния мадридски отбор дават да се разбере, че няма да го допуснат. Подобно недоволство преди това е имало и в Севиля, но този път феновете успяват – Зозуля не е добре дошъл, пратен е обратно в “Бетис”.
Скандалът обаче не свършва до тук. Оказва се, че украинецът няма право да играе до лятото, тъй като след прибирането в Севиля “навърта” доста над разрешените за един сезон трансфери. Играчите и ръководството на “Бетис” защитиха публично своя човек. Професионалната футболна лига заплаши “Райо Валекано” със съд, а де що имаше украински спортисти, начело с легендата Андрий Шевченко, защитиха сънародника си. Напразно – предградието “Вайекас” е зона, свободна от нацизъм.
Откъде идват обвиненията към Зозуля? Не е трудно да се разбере – спокойно разпространява свои снимки с лика на Степан Бандера, знаме на украинския национализъм. Има го и на фотоси редом до войници от украински формирования. За феновете от “Вайекас” това са неонацистки групировки. Позирал е и с калашници в бойна обстановка.
Версията на Зозуля, огласена чрез негово отворено писмо, гласи, че той не поддържа връзки с нацисти, а всичко тръгнало от писанията на журналист, който при кацането му в Севиля написал, че носи тениска на паравоенна групировка. На фланелката, твърди играчът, били изписани стихове на Тарас Шевченко, изучавани във всички училища на СССР… Вестник “ABC” цитира Зозуля да казва, че сътрудничел на украинската армия, за да помага на деца по време на война (очевидно, визирайки конфликта в Донбас). “Зная, че това съвпада напълно с обществените ценности, отстоявани от “Райо Валекано” и неговата публика”, опита се футболистът безуспешно да влезе под кожата на мадридските фенове.
Само хората, които са запознати с политическата география на Испания, могат да оценят колко напразни в зародиш са били усилията на Зозуля да се хареса във “Вайекас”. Това е изключително ляв квартал, пълен с комунисти и антифашисти. При Гражданската война “Вайекас” люто се съпротивлява на Франко.
Днес там живеят предимно работници и бедни за стандарта на Испания хора, а преди 5 години ръководството на Райо пусна евтини билети за социално слаби, за да могат жителите да пълнят стадиона. Червено-белите цветове са естествен символ на този клуб. Ако в Севиля Зозуля имаше никакъв шанс, то във “Вайекас” бе нулев. Феновете добре бяха проучили изявите му в социалните мрежи. В резултат се надигна ураган не само срещу него, но и спрямо ръководството на “Райо Валекано”.
“Позор. Появява се подигравка към нашите ценности и история:
сред хиляди и хиляди налични на пазара футболисти решават да привлекат всепризнат неонацист като Зозуля. Не е въпрос само на идеологии или мислене, нещата са по-дълбоки – украинският играч държи в ръцете си оръжия, дарява пари на фашистки батальони, изкарва на преден план своите символи и в куп случаи изказа подкрепата си за ултрадесницата в своята страна. На „Вайекас” няма място за расизъм!”, декларира един от фенклубовете на “Райо Валекано”. “Неговата връзка с нацистите му забранява да облича екипа с червения гръм (символ на клуба – бел. авт). Няма да го мърсиш! Не си добре дошъл!”, заяви и друг фенклуб.
На тренировка на отбора се появиха заплашителни спрямо шефовете на клуба транспаранти, което бе и причината те да се откажат от трансфера. А възмущението не обхвана само футболните фенове. Целият „Вайекас” негодуваше срещу Зозуля и тези, които искаха да го привлекат.
Дали Зозуля е нацист в тесен или широк смисъл, дали въобще е такъв, или пък е само патриот, е трудно да се каже.
Извън личната му история обаче се случи нещо красиво –
привържениците на един скромен отбор изпратиха мощно послание срещу нацизма и показаха, че в отпора срещу кафявата чума малки герои няма. Антифашизмът е жив и тупа в хиляди испански сърца. Кой каза, че агитките са десни бастиони? Всичко това, разбира се, далеч надхвърля футбола като тема и говори за една лява жизненост, на която биха завидели десетки леви партии по света. Там, долу, в покрайнините на Мадрид, някой се изправи и каза: “Не на нацизма, да на нашите ценности и история!”.
About The Author
