Плевнелиев с „исторически високи нива на недоверие“ в края на мандата

Резултати от социлогическо проучване на “Галъп Интернешънъл” показват обичайно за края на мандатите недоверие в основните институции на изпълнителната и законодателната власт – правителството и парламента. Недоверието към президента Росен Плевнелиев обаче е определено като “исторически” високо.

Сривът не е в резултат на някои от спорните му действия в последните седмици на мандата, като например писмото до Доналд Тръмп, а представлява трайна тенденция от последните месеци. В ежемесечните социологически портрети, изготвяни от агенцията, Росен Плевнелиев постига устойчив спад в последните близо две години. А в края печели одобрението на около 1/4 от запитаните и неодобрението на 2/3.

Подобни негативни показатели в края на мандата си е имал само Желю Желев:

От “Галъп интернешънъл” уточняват, че “сравняването на различни мандати трябва да се съобразява с факта, че в различните исторически периоди ситуацията се различава съществено”. Желю Желев и Петър Стоянов започват мандатите си със 70-80% одобрение, което сега изглежда непостижимо. Отчасти на това се дължи и сривът в доверието към тях при напускането на поста.

Одобрението към Росен Плевнелиев наистина е много ниско, но то е било под 50% и в началото на мандата му и никога не е надхвърлило тази граница. Известен ръст все пак се забелязва в периода, когато той инициира референдум за електронното гласуване. В това отношение се запазва трайната тенденция на спад в доверието към президентската институция, започнала през втория мандат на Георги Първанов. Пред Румен Радев стои трудната задача да обърне тази тенденция:

Парламентът на свой ред получава обичайно ниско одобрение от едва 20%, макар че формално е институцията, в която гражданите трябва да имат най-отчетливо представителство. Позитивните впечатления от приетите в края на мандата промени в Закона за движение по пътищата и ограниченията пред частните арбитражи бяха заличени от прокараните с новия Закон за концесиите лобистки интереси.

Около 30% са позитивните оценки за отиващото си правителство, като по изключение то се радва на по-високо доверие от неговото основно лице – Бойко Борисов (25%). Кабинетът “Борисов 2” все пак има по-висок рейтинг от “Орешарски”, но е далеч от подкрепата за първото правителство, начело с него.