За Приднестровието тръгвам още на 9-ти декември. Известно време чакам на опашка на непризнатата, но всъщност действаща отлично граница. Веднага след преминаването ѝ и преди изцяло да се стъмни започвам да се оглеждам за плакати, свързани с предстоящите президентски избори. Президентът на Приднестровието в очите на международната общност не е държавен глава, не участва в официални срещи на върха, не подписва общи споразумения, не позира за снимки. Според „свободния свят“ неговата малка държава няма и никога не е имала основание да съществува. Но за 475-те хиляди жителите на левия бряг на Днестър не е без значение кой ще се настани в остъкления дворец в Тираспол. В последните часове преди началото на гласуването няма по-гореща тема в Приднестровието.
За това, кой ще спечели, се дискутира на пазара „Орхидея“, където отивам да сменя долари за недостъпната извън Приднестровието местна валута, както и в едно от най-популярните заведения от веригата „Ла Пласинте“ (La Placinte), в маршрутката… Всъщност навсякъде.
В неделя на тирасполската автогара съм свидетел на дискусия за това дали е по-добре да се гласува за един от кандидатите, обречени на неуспех, или да се маркира опцията „против всички“, защото, всъщност няма за кого да се гласува с чиста съвест. Дебатите продължават и във фейсбук групата „Приднестровие на живо“. Основните въпроси са: дали Вадим Красноселски, независим кандидат, ще спечели още на първия тур, или ще трябва още един, или е възможен внезапен обрат на събитията (от рода на нечестна манипулация), и на власт ще остане досегашния президент Евгений Шевчук.
И ако Красноселски спечели, какво ще се случи с Приднестровието, тъй като дори децата знаят, че той съвсем не е „независим“ , а е спонсориран от най-големия олигархичен бизнес в републиката – холдинга „Шериф“. Наистина ли най-добрият избор е частният бизнес да контролира и управлява цялата държавна структура? Партията на „Шериф“ се нарича „Обновление“ и вече има парламентарно мнозинство – какво ще се случи, ако и президентът е на тяхна страна?
– Ще се превърнем в зависима държава – споделя без никакви илюзии Генадий Кузмичов, ръководител на обществената организация „Руски Форпост“.
– В крайна сметка на власт ще дойдат хора, които в последните години се грижеха само за това да напълнят собствените си джобове без да се притесняват от факта, че водят Приднестровието към разруха. „Шериф“-ът ще унищожи изцяло малкия и среден бизнес и ще монополизира доходните сектори на икономиката. Например ще вземе цялата търговия в свои ръце. Защо гражданите не виждат това? Първо, защото ги подведоха. Второ, защото са заслепени от гнева и недоволството си – коментира още Кузмичов.
Никой политик в историята на Приднестровието досега не е разочаровал избирателите си така, като Евгений Шевчук. Хората масово гласуваха за него на предишните президентски избори през 2011 г. По време на втория тур достигна 73,9%, въпреки че неговия съперник Анатолий Камински беше недвусмислено подкрепян от Русия.
За жителите на Приднестровието Шевчук беше покровител и личност, достойна за подражание. Изглеждаше млад, амбициозен, съвременен и, въпреки че известно време работеше в челните редици на „Обновление“, независим. Изглеждаше като човек, за когото е важно да работи в полза и за доброто на страната, а не само за клана, изграден около „бащата на републиката“ – Игор Смирнов, и на бизнес мрежата, създадена от „Шериф“.
Но очакванията не се сбъднаха. И тук съвсем не става въпрос за получаването на международно признание на държавата, въпреки че и това беше част от обещанията на президента. По времето на Шевчук служителите понякога не получаваха дори 30% от заплатите си, пенсионерите напразно очакваха своите пенсии и помощи. Няколко месеца след изборите се оказа, че и екипът на държавния глава не е ефективен и не е професионален. Вместо да се заеме с всички тези проблеми и с изпълнение на предизборните си обещания, той продължи да прави всякакъв вид отстъпки на „Шериф“. Напразно Кузмичов, министър на вътрешните работи в периода 2013-2015 г., го предупреждаваше, че това е грешка. Обезсърчен от политиката на Шевчук, той в крайна сметка си подава оставката. Днес бившият министър говори за шефа си само негативно.
– Шевчук е слаб и нерешителен човек. Дразни се, когато го питам дали според него е възможно да спечели втори мандат. Прекалено вярваше в себе си и не можеше далновидно да предвиди дългосрочните ефекти на своите действия – сподели Кузмичов.
Усещах разочарованието на бившия министър, дори гнева му, но е трудно да не се съглася с него – как Шевчук не съумя да предвиди, че гражданите на Приднестровието никога няма да забравят проблемите си с получаването на заплатите и пенсиите? За хората тук е немислимо, че държавата може да ги остави на произвола на съдбата. Политик, който говори за необходимостта да се спестява или за намаляване на разходите по бюджета, няма никакъв шанс да спечели тук.
От изборните плакати всеки обещава, че ще се концентрира върху нуждите на обикновените хора в Приднестровието. На плакат в близост до паметника на войниците, загинали за освобождението на Тираспол през 1944 г., Красноселски твърди, че ще създаде 15 хиляди работни места. „Ще отворя мрежа от аптеки в селата, ще ремонтирам пътищата, ще се погрижа за транспортните услуги и за подновяването на културните центрове“ – обещава същият кандидат от плакат, залепен за разрушената къща в село Кицкани.
Край с безнаказаността за служителите – обещава на свой ред комунистическият кандидат Олег Хоржан от плакат в близост до пазара в центъра на Бендери. Недалеч от него е и изборният плакат на Шевчук, прикрепен за прозореца на един от тролейбусите. Ще повиша пенсиите – обещава настоящият президент.
Що се отнася до външната политика, също има единодушие: всички кандидати твърдят, че ще продължават да подобряват взаимоотношенията с Русия. Всеки се опитва да направи впечатление, че именно той е „избраникът“ на Кремъл за президентския стол на тази далечна по разстояние, но близка по дух и по избор на жителите руска провинция.
Олег Хоржан започва своята радиореклама под мотото „Ще спечелим заедно“ със спомени от Великата отечествена война и от следвоенното възстановяване на страната. Красноселски атакува със символи: неговите предизборни материали се отличават с цветовете на руското знаме, на някои от тях още стои логото на „Единна Русия“ и декларацията, че програмата на партията и програмата на кандидата не се различават.
Шевчук в серия от плакати показва привържениците си, които апелират за вот в негова полза. Сред тях са братът на вече покойния герой на цялото Приднестровие генерал-майор Александър Лебед („Ако брат ми беше жив, би подкрепил Шевчук“) и прочутият певец Йосиф Кобзон („Ако бях от Приднестровието, бих гласувал за Шевчук“).
Нито обещанията, нито известните хора на плакатите не помoгнаха на Шевчук. Не му помогнаха дори държавните медии в републиката, използвани като средство за кампанията му. Шевчук се появяваше по първи канал на телевизията („Первый Приднестровский“) в най-гледаното време, а онлайн информационната агенция „Вести Приднестровя“ публикуваше информационни графики, показващи направеното от президента през последните пет години. Но тези неща не дадоха никакви резултати. Гражданите на Приднестровието решиха да се доверят на „Шериф“-а.
Преди изборите холдинга не демонстрираше явно поддръжката си на Красноселски. За сметка на това си правеше собствена промоционална кампания. По улици и супермаркети висяха банери, върху които се изброяваше всичко, направено от фирмата за хората тук: неколкостотин магазина, внушителен стадион в близост до Тираспол и 30 по-малки спортни обекта, модерния тхотел „Русия“, стабилни заплати и социални пакети за служителите. Тези аргументи вече бяха чути и приети от част от населението на левия бряг. Така можем да си обясним зашеметяващия успех на шерифската партия „Обновление“ в последните парламентарни избори.
Геннадий Кузмичов искаше да представлява сериозна алтернатива за изборите. На предизборните си митинги, в своите речи и във Фейсбук постоянно призоваваше за борба срещу олигарсите. Посещаваше военни поделения, организираше срещи във фабрики и заводи. Често в последния момент трябваше да отлага или анулира своите представяния, тъй като Централната избирателна комисия изискваше допълнителни документи, обяснения и разрешителни.
– Не им хареса, че призовавам към реални промени – убеждава ме Кузмичов – Не само показах, че „Шериф“ реално притежава почти цялата икономика в Приднестровието, но също и говорих за това, че съдилищата в Републиката издават съдебни решения само в негова полза. Предупреждавах, че ако не съществува власт, независима от холдинга, Приднестровието ще се превърне в частен хамбар за олигарсите. Също така доказах с факти, че най-голямото засилване на влиянието на „Шериф“-а настъпи по време на президентството на Шевчук и затова не трябва да бъде избран нито той, нито който и да било друг, който е в услуга на холдинга. Какъв е резултатът? На никого от кандидатите не се наложи да се справя с такива трудности, каквито имах аз по време на кампанията. Никога преди това – нито в тези, нито в предишните избори, кандидат за президент на Приднестровието не беше изваждан почти в последния момент от списъка на кандидатите за поста.
Именно това се случи на Кузмичов, а официалното аргументиране на това решение намирисва на гротеска. „Загрижен гражданин“ се обърнал към съда с информацията, че е видял кола, облепена с плакати на кандидата, но не „забелязал“ задължителната информация за бройката на отпечатаните изборните материали. Съдът не само приема, че гражданина има право, но дори не се свързва с полицията, за да провери дали тази информация наистина липсва. Не взима също така предвид, че въпросната кола е одобрена за използване в кампанията от съответните органи. Кузмичов е заличен от списъка на кандидатите, на втора инстанция решението остава непроменено…
Изпадна от списъка кандидат, на когото предварителните анкети не даваха никакъв шанс… Проучванията на руската ВЦИОМ (Общоруски център за проучване на общественото мнение) – единствената организация, провеждаща що-годе редовни изследвания на общественото мнение в Приднестровието, показваха най-много 3% за него. Но същите тези анкети първоначално предвиждаха равенство между Красноселски и Шевчук (около 20% за всеки от тях в първия тур), а впоследствие – значителен скок напред на Шевчук (44% в първия тур и вероятна победа във втория).
Но тук не става въпрос за предвижданията и анкетите. Претекстът за елиминирането на Кузмичов от изборната надпревара възмути дори неговите съперници. По въпроса се изказаха и Хоржан, и Александр Дели, дори Шевчук. Единственият, който не каза нищо по въпроса, беше Красноселски.
Елиминираният Кузмичов призова гласоподавателите да отбелязват върху бюлетините „против всички“. Убеждаваше ме, че дори 1/5-та от хората могат да го послушат, толкова голямо е разочарованието в Приднестровието. Оказа се, че греши.
Ако гласуването не е било манипулирано – жители на левия бряг не са сигурни в това – за позицията „против всички“ са гласували 3,6%. Тези, които все пак отидоха да гласуват, предпочетоха конструктивния подход. В Приднестровието са свикнали да не очакват твърде много, а по-скоро да гледат реалистично на ситуацията и внимателно да преценят от кой кандидат може да се очаква малко повече в сравнение с другите. И така беше избран Вадим Красноселски. Тези, които наистина бяха „против всички“, си останаха в къщи в изборния ден.
***
Встъпването в длъжност на новия президент беше още на следващия ден. Вадим Красноселски положи клетва на 16-ти декември, а на 20-ти сутринта представи приоритетните задачи, които стоят пред новото правителство. Обяви, че кабинетът му пряко поема контрола над железниците в Приднестровието и че в рамките на една седмица ще оцени качеството на общинските услуги в контекста на подготовката за зимата. Новият министър-председател Алексей Мартинов добави от своя страна, че основната задача на правителството му е да гарантира парите за здравеопазването, образованието, заплатите и пенсиите. Президентът даде интервю за руския новинарски телевизионен канал РТ, където отново подчерта, че Приднестровието е част от Русия и че нищо в това отношение няма да се промени.
Едно нещо наистина не се променя – „Шериф“-ът знае на какво да заложи, за да спечели. Към хората върви посланието: вие сте важни, държавата се грижи за вас, а не така, както е в Молдова, тоест е правилно,че се отделихме от нея.
Малко вероятно е Красноселски да си позволи някакъв гаф със заплатите или пенсиите. Такъв гаф всъщност погреба неговия предшественик. Разполагайки със социален и обществен мир, „Шериф“-ът ще продължи да просперира. Никой вече – дори и в минимална степен – не може да му попречи…
Текстът е първоначално публикуван в полския портал за леви идеи и социална критика „Страйк“.
About The Author
